петък, 17 октомври 2014 г.

Споделено от Елена Денева



Казвам се Елена Денева. Понякога съм Amanita Muscaria. Но през повечето време съм просто човек, който има нужда да споделя себе си, обикновено чрез стихове. От Полски Тръмбеш съм, родена съм в Дряново, живея в Ловеч. Появила съм се на света през 1985 г. - на един хубав празник – 17 септември, денят на Вяра, Надежда и Любов. Не ми достига мъдрост. От другите три имам достатъчно.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Всеки ден има по нещо, за което да благодаря, но понякога нямам очи да го видя.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
„Отвсякъде валят човешки загуби..“, както е написала Виолета Христова.

В какво вярваш?
В един мъдър и всеопрощаващ Бог. Във висшата милост и висшето добро.

Вярваш ли в хората?
Има човеци, заради които все още вярвам.

А в себе си?
Подлагам се на съмнение непрекъснато.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за мир. В нас и около нас. Надявам се да го постигнем.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Не. Не ми достигат умения за планиране и разпределяне на времето понякога.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Прошката е не само важна. Прошката е най-важна. Защото е проявление на любовта.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Все по-важно ми е настоящето. Позволи ми един цитат от любима книга: „Светът, онова, което е около нас и вътре в нас, никога не е нещо едностранно. Никога един човек или едно нещо не са изцяло самсара или изцяло нирвана, никога човек не е изцяло светец или изцяло грешник. Така само ни се струва, защото сме подхвърлени на измамата, че времето е нещо, което съществува. Времето не съществува, о, Говинда, в това се убедих много пъти.“ - Хесе, „Сидхарта“

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Имам усещането, че вече съм живяла в друга епоха. Някога много отдавна, някъде много далеч. Някъде на изток.

Кое пътуване е най-важно за теб?
Сегашното. Всяко докосване до неща и хора по пътя носи емоция, която трябва да бъде изпитана и чувство, което да бъде описано. Крайната цел не е толкова важна.

Обичаш ли Живота?
Да, Дамян Дамянов много хубаво го е казал :) Обичам те, живот!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Любов, път, надежда.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Дете, което наблюдава мравки. Възрастни хора, които се разхождат, хванати за ръце. Спокойни води. Лицата на любимите, когато се усмихват.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Навсякъде е вкъщи, когато обичаш и си обичан.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Близките ми. Сама съм прекалено слаба, като че ли.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
Няма да изброявам поименно. Да кажем, че животът ми подари щастието да срещна хора с озарение, както би се изразил Стивън Кинг. Но озарението им е красотата на мисълта, на думите. Делата им са чисти, душите им са бели. И ме учат как да живея в разбирателство със себе си и света. Не съм много добър ученик, но се старая да ги слушам. И да ги чувам.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да. И планирам да се случи скоро.

Намерила ли си призванието си?
Усещам, че съм.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Смъртта е просто спирка. „Ако животът е един антракт, безсмислен е актьорският ни опит..“ - Добромир Тонев, който сега живее в по-различно измерение.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Клише – болката. И любовта.

От какво се страхуваш?
Освен от клоуни и от собствените си кошмари ли? Имам съкровени страхове, също както и съкровени желания. Но не искам да ги обличам в думи, за да не се материализират.

Какво е за теб самотата?
Пречистване.

Какво ти дава представа за вечност?
Небето.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Определен. Аз просто живея, вече все по-рядко го търся. И намирам смисъл все по-често. В различни малки неща, в хора и постъпки.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
По-лесно щеше да ми бъде да изброя тези, които не изпитвам. Аз съм твърде емоционален човек.

Как възприемаш страданието?
Като самотата.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Един ден на съзерцание и по-малко причини и поводи за писане.

Как би описала Любовта?
Имам имена за нея. Трифон, Христо, Милена. И още много, много.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
„Обичай, моля. Благодаря.“

Какво може да те разплаче?
Всичко.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Много, много неща.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?
Толкова много добро има около мен, че не мога нито да си избера едно за споделяне, нито има шанс да забравя някое.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Никога не съм била добра в подреждането на пъзел. Може би има няколко липсващи парченца до Нирвана :)

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодаря, че ми е дадена възможността да живея и да изпитвам всички човешки емоции. Благодаря за обичта на хората. Благодаря, че мога да виждам, чувам и усещам. Да се гневя, да притихвам и да търся. Да знам колко съм малка всъщност. Благодаря на теб, че ми позволи да споделя.



(корицата на новата книга на Елена)

Няма коментари:

Публикуване на коментар