събота, 11 октомври 2014 г.

Споделено от Красимир Ортакчиев



Представи се...

Труден за рисуване и лесен за общуване!
Как да нарисуваш някой, когато ние се променяме всеки миг, а когато обичаш и общуваш чрез душата си, говориш на един език с всички същества!
Роден съм преди 41 години от прекрасни родители и съм дошъл с името Красимиръ Славчѣвъ Ортакчиѣвъ точно на рождения ден на баща ми, под знака на Венера и зодията на баланса!




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Хубав въпрос, бяха! :)
Може и да прозвучи клиширано, но най-хубавият момент за мен е настоящият. А иначе хубави спомени, останали в душата ми, има много и най-вече срещите ми със значими за мен и порастването ми хора. Спомням си срещата с майката на нашите две деца все едно бе преди миг, дните, в които те се родиха също, запознанството ми с тях… Май не си спомням само срещата с родителите ми и брат ми! :)

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Трудно преди ми беше прекъсването на физическата връзка с някои от хората, с които се срещнах, но хубавото е, че сега разбирам защо се е случило. Благодарен съм и гледам с усмивка на това, или поне се опитвам. Значи могат да се причислят и към хубавите моменти, въпрос на гледна точка. :)

В какво вярваш?

Вярвам на доброто в мен. Вярвам и виждам как с него успявам да направя добър човек от себе си, а щом аз го мога, значи всички други го могат! Вярвам в България!

Вярваш ли в хората?
 
Май отговорих на този въпрос в последният си отговор. Вярвам в доброто у хората!

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да обичам още и още!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, да обичам, все имам усещането че не ми стига време за това!

Възможно ли е щом съм миг
да съм вечност безпределна?!
Щом обичам като кратък стих
мълчина ще съм… Вселенна!

Важна ли е прошката в твоя живот?

Ако приемем, че има грешка, значи има и прошка. Винаги прощавам на себе си! А на другите не мога да простя техните грешки, защото те не са към мен. Нека си простят те!

Грешки не прощавам, няма как
не за мен са твоите уроци!
Обикни се и опитай пак
и ще ходим по тревата боси!




Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Мисля, че живеем всичко наведнъж. Опитите ни да си обясним нещата ни карат да ги разделяме, а всяко нещо отделено и едно е неважно. Обединени,  те са всичко.

Харесваш ли нашето време? 

Да, и то много, май съм пристрастен дори. :)

Кое пътуване е най-важно за теб?

Вътре в себе си, усещането за себе си, за това какво си и какво всъщност правиш. Не че другите пътища са по-маловажни, но пътуването към себе си определя как приемаме всичко около нас.

Обичаш ли Живота?

Обичам усещането да си жив!
Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Усещане! Усещане! И не на последно място Усещане!

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Земята! Често, когато я „виждам“ ми се насълзяват очите от любов!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде, но най-вече в България и на село!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Каквото и ни ги отнема - ние самите! Заключим ли любовта сме безсилни, но пуснем ли я - всемогъщи сме!

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
 
Всички, но за някои го разбирам впоследствие.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Искам да продължавам да се променям!

Намерил ли си призванието си? 

Да! Имаме призванието да обичаме, но честичко ни е страх да го правим. Смятаме, че няма да ни отвърнат със същото, а това не е важно. Във Вселената нищо не се губи и не остава празно. Ако даваме обич, тя мигновено се възстановява, освобождаваме ли повече, повече получаваме. Просто е. :)

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Смъртта е друг живот, а не липсата на такъв!

А какво те кара да се чувстваш жив?

Усещането да ти спре дъха! Тогава имам усещането, че се раждам отново!

От какво се страхуваш? 

В отговорите на тези въпроси съм включил само душата, умът пие вино. :) Страхувам се от високо, но се надявам някой ден да скоча с парашут или поне с бънджи. 

Какво е за теб самотата?

Не знам! Дефиниция на някой, който иска внимание, може би.

Какво ти дава представа за вечност?

Мигът е вечност, както и вечността е миг! Музиката, във всеки нейн вид и проява. От песента на птиците, до песента на дъжда, вятъра, морето, на тишината! Аз му казвам Мълчина на този миг-вечност!

Възможно ли е само миг
да е вечност безпределна,
щом обичам като кратък стих
мълчина ще съм… вселенна !

Какъв е смисълът на живота за теб?

Няма такъв - той просто се живее, не се мисли!

Да чуеш птичка, да усетиш миг
да докоснеш със очи дъгата
да потънеш нейде като дим
да погалиш с устни и тревата…




Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Спокойствие.

Как възприемаш страданието?

Начин на някой да живее живота си.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Отваряш очи, усмихваш се, Благодариш и дишаш дълбоко с любов, после издишаш с два пъти повече любов…

Как би описал Любовта?

Раждане…

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да не ме слушат какво им говоря, а да ме прегърнат и да обичат!

Какво може да те разплаче?
 
Любовта!

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Любовта!

От теб роден съм в празнотата,
в Началото, там някъде далеч.
Единствен, сам, сред тишината
чрез Словото, Божествената реч!

Безбрежен съм, когато си в мен
достигам усещания непознати!
Нощта ми се прелива в ден
щом изпълваш ти душата ми!

И всичко пълно е с живот,
небето, слънцето, луната…
Прегръщам влюбен всеки зов
души разпалвам със искрата!

Частица малка от всемира съм,
но с теб Любов докосвам цялото!
Душата ми като камбанен звън
ехти във вечност от Началото!

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Искрената прегръдка!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? 

Подреден хаос! Странен триизмерен пъзел. Погледнат от една страна е почти цял, а от друга - сякаш тепърва започнат, с много пространства за оцветяване и запълване.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Има да се реди по него, но пък сърцето поне е цяло.:)
……
А там във тях, сърце тупти
белязано от рани, но неспряло
от ударите на хиляди стрели,
но пак тупти и винаги е цяло!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарен съм точно за живота си и най-вече за случайностите в него!

1 коментар: