понеделник, 4 август 2014 г.

Споделено от Катя Атанасова


Казвам се Екатерина Атанасова. В момента съм на 61 години. Радвам се на светлината и красотата в живота, на внуците си и живея в мир със себе си.







Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Деля живота си на периоди от по десет години. Във всеки един от тези периоди е имало „най-хубав” момент :) .
И до сега не мога да кажа със сигурност, че „ето този период е най-хубавият в живота ми”. Когато съм си мислила, че наистина това е нещото, което е най-хубавото, винаги се е случвало друго, което ме е опровергавало. Сривало ме е. Тогава, а може би едва след години съм си дала сметка, че най-хубавото и най-лошото вървят ръка за ръка, за да има баланс в живота и природата. Винаги си спомням думите на майка ми, които ми казваше: ”Видиш ли хубаво, не се радвай много. Видиш ли лошо, не се плаши”, защото това са двете страни на една монета. 

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Най-трудните неща, които съм правила, съм ги правила най-лесно, но са били плод на години размисли „за” и „против”.
Най-трудните преживявания са били загубите на най-близките ми хора. Минават години, но няма забрава, не минава болката.

В какво вярваш?
В доброто! И на 100 години да стана, след многото предателства, изневери, разочарования, ще продължавам да вярвам в доброто начало на човека, защото сме създадени по образ и подобие Божие. Бог е любов и добро!

Вярваш ли в хората?
В повечето! Аз по принцип съм човек, който най-напред вярва, а после се разочарова /понякога/. В повечето хора е заложено доброто зрънце, което трябва да откриеш, за да им повярваш.
Да, да! Вярвам!

А в себе си?
Преди всичко :) Човек, ако не вярва в себе си - няма как да повярва в другите.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Аз не съм мечтателка, аз съм реалист, но и на реалистите им е позволено понякога да мечтаят за по-добър живот поне на внуците си, нали :) ? На това се и надявам – един ден в България да живеят добри и щастливи хора и да се „обичат като братя”.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Не, с липса на време се оправдават хора, които не искат да се ангажират с каквото и да е. Аз винаги съм имала време за най-важните неща в живота ми – семейството, децата, а сега и внуците ми :), работата. За мен има и много други важни неща, които изискват време. Досега винаги съм намирала време, дори да ми е струвало скъпо.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Много важна! Аз не тая лошо, прощавам от цялата си душа, всеопрощаваща съм.Понякога една прошка ми отнема доста време, защото прощавам не само на думи, а от сърце. Много ми се иска и на мен да ми дават прошка безусловно. Всички правим грешки, извършваме грехове. Без прошка бихме живели в непрекъснато „настръхване” един срещу друг.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Миналото, настоящето и бъдещето са едно цяло, чиято съвкупност представлява целият ни живот. Някой може ли да се откаже от част от живота си?! Аз лично не мога. За да се откажеш от миналото или настоящето в името на бъдещето, сигурно трябва да си или невероятен оптимист или невероятен наивник. Аз не съм нито едно от двете.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?  
Интересно време е, но не ми харесват толкова интересни времена. Бих предпочела нещо по-семпло. Като се замисля, няма някоя епоха, която да е семпла, но определено бих живяла в началото на XIX век в Русия или Франция, но не в „масовката” :).

Кое е най-важното пътуване за теб?
Пътуването към мен самата. Винаги откривам нещо ново, като в препрочитането на любима книга, четена в различен етап от живота.

Обичаш ли Живота?
О, да! Тук се сещам за Вапцаровата „Вяра”: 

„С живота под вежди 
се гледаме строго 
и боря се с него, 
доколкото мога. 

С живота сме в разпра, 
но ти не разбирай, 
че мразя живота.
Напротив! Напротив! - 
Дори да умирам 
живота със грубите 
лапи челични 
аз пак ще обичам! 
Аз пак ще обичам!”

Да, пак ще обичам!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Прекалено малко, но ще се опитам :). Три думи, като три клечки кибрит – да видиш живота и да го опишеш след това - Обич, сплотеност, разбирателство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Не мога да кажа, че съм обиколила света, но съм видяла доста места. Най-красивите гледки са тези, които съм споделяла с любими хора. Тогава всичко изглежда „най-красиво”. „Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста – мигар може да има нещо по-красиво от това!” – любимият ми Йордан Радичков. 




Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Най-добре се чувствам там, където е сърцето ми, където са любимите ми хора. Мястото, което по някакъв начин съм направила „свое”.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата и волята!

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
Това е труден за мен въпрос. На първо място родителите ми, много лекари, синовете ми, а и непознати хора. Трудно се поддавам на чуждо влияние, но все пак не мога да не спомена многото книги и автори, които са ми повлияли да изградя моята „неповлияемост” :).

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Вече не. Вече живея в хармония със себе си.

Намерила ли си призванието си?
Мисля, че да, но човек никога не е сигурен :).

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Понякога да, понякога не. Вярвам, че не може с материята да изчезне и духът.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Слънцето, добрата дума, доброто дело, един дребен на вид жест, едно усмихнато „Здравей! Как си?” и най-вече внуците ми :).

От какво се страхуваш?
Замислих се. Нямам страхове, като изключим онзи страх от детството до сега към ... мишки :).

Какво е за теб самотата?
Не съм се чувствала самотна в смисъла, който обикновено се влага в тази дума.
Самотата за мен е НЕСПОДЕЛЕНОСТ.

Какво ти дава представа за вечност?
Полето, морето, планината, децата...

Какъв е смисълът на живота за теб?
Ще направя перефраза на един Псалом: да носим правдата и да говорим истината, да не правим зло на другите, да не хвърляме укори и да не одумваме с езика си, да ходим незлобливо, да не се отмятаме от дадената дума, дори тя да ни носи вреда.
С малко думи – смисълът на живота е в самия живот, даден ни от Бога.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Не харесвам думата „емоция”, която замести истинската дума „чувство”.
На въпроса не се замислих. Всеки ден се събуждам с благодарност и обич в сърцето си към Бога, към близките и към целия свят!

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Обичам книгата на Никос Диму „НЕщастието да си грък”.
В нея съм намерила много истини, които съм „пригодила” за себе си.
Щастието според Никос Диму, а и според мен е: „Определяме като щастие състоянието (обикновено временно), в което действителността съвпада с желанията ни”.
А съвършеният ден... Това е денят, в който съвпадат действителността и желанията на много хора наведнъж.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Съвети трудно се дават, а още по-трудно се приемат :).
Това, на което уча внучката ми са 10-те Божи Заповеди. Там е казано всичко. С една дума – уча я на ДОБРО.
Иска ми се да кажа нещо, което всички знаем.
Всеки от нас има светла и тъмна страна. Носи в себе си светлина и мрак; добро и зло; рай и ад. Те са в нас и само от нас зависи кое ще изберем, къде ще живеем. Не съветвам, а пожелавам да живеем в светлина и добро. Така ще носим рая в себе си. Всичко зависи от нас, от нашата нагласа, от отношението ни към света и хората. И все пак - нека бъде светлина и добро!

Какво може да те разплаче?
Едно врабче, една калинка, една тревичка, една детска усмивка и още много други „дреболии”, които могат да ме накарат и да се усмихна с благодарност на света. 




Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Moже ли да отговоря с един линк? Ето го: katan.blog.bg

Какво искаш да оставиш след себе си? С какво искаш да те запомнят?
О, това ми прозвуча много минорно, почти като прощално.
Оставила съм много обич към близки и приятели, раздавала съм се безпощадно. Мисля, че съм оставила повече добро след себе си и искам да ме помнят с добро.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя всеки ден от живота си, независимо дали е бил красив и щастлив, или труден и тежък.
Най-голямата ми благодарност е, че съм имала възможността да изживея достойно този прекрасен живот, без да се срамувам от себе си..

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!
Въпросите бяха достатъчни :)
Искам само да завърша с няколко думи от Йордан Радичков: 

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не се научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага”. 

Цитирах тези слова, защото и аз ги зная от опит :).

2 коментара:

  1. Катя, една моя приятелка, ние си знаем защо. И скоро ще се видим, че е грехота, след толкова години, все да отлагаме. Бъди здрава, и до скоро!

    ОтговорИзтриване
  2. Поздрави за проекта, Криси!
    Ето, че и аз станах "един от нас":), благодарение на теб.
    Всъщност не сме ли всички един от всички?
    katan

    ОтговорИзтриване