четвъртък, 28 август 2014 г.

Споделено от Виктория Леви-Реувен





Днес е 25.08.2014.
Интересно как това описание на себе си се променя с времето. Някои неща, които са ми били важни преди, днес са толкова маловажни, че дори не си струва да се отбележат, други, което са били дребни като трошици днес заемат централно място в живота ми.
Името ми все още ми е много важно. Не само неговото звучене, а да имам "добро име", реноме, имидж. Казвам се Виктория. Казват, че името и датата на раждане не са случайни, поне така твърдят нумеролозите, а аз май им вярвам. Името ми е сборно – Виктория от баба ми, Леви - от баща ми, Реувен - от бившия ми съпруг. То аз май мое име си нямам?! Но това съм аз – сбор от съществуващи вече елементи, съчетани по нов начин.
Родила съм се преди 56 години в София, от 25 години живея в Израел. Съчетавам в себе си и двете си родини, двата си езика и т.н.
По професия съм life coach. Определям себе си като треньор по щастие и създадох единственото по рода си УЧИЛИЩЕ ПО ЩАСТИЕ (във Фейсбук - facebook.com/Uchiliste.po.Shtastie), в което вече 7 години приемам и придружавам клиентите си по пътя към тяхното щастие.
Освен треньор съм и дъщеря, майка, сестра, роднина, приятелка, съседка и т.нар. обикновена жена.




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Такива имам повече в настоящето, след като осъзнах същността на живота си  и промених отношението си към него - от някаква готова даденост го превърнах в  мое собствено творение и започнах да го пресъздавам. Научих се да се радвам на дребните неща и мигове, и с това, естествено е, че  хубавите моменти нараснаха многократно.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Смятам, че преди тази промяна в отношението ми към живота и заобикалящата ме среда, всичко ми беше трудно, защото аз бях повярвала, че "Животът е труден" и го живеех така, че да ми е трудно. С това трябваше да се справя – с вярата си, че лошото е по-силно и разпространено от доброто. След това всичко друго бе все по-лесно и красиво.

В какво вярваш?

Днес вярвам в себе си, в Бог, в ангелите, в силата  на Любовта и Светлината, както и че Свободата е неразделна част от мен.
Вярвам в добрия край. Ако не е добър, то тогава не е край.

Вярваш ли в хората?
 
Хората са сборно понятие, не знам как да отговоря на този въпрос. Те са толкова различни. Не вярвам на лъжците сред тях. Мое голямо богатство е, че с времето различавам все повече едните от другите и това ми помага да не се разочаровам. Чувам не думите на хората, а намерението, скрито в тях.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да мечтая, да си фантазирам, е било винаги част от мен, а и си мислех, че с всички е така. За съжаление, сред клиентите ми срещнах хора, които са забравили или са си забранили да мечтаят. Наистина смятам, че човек без мечти е като кола без гориво. Няма какво да го придвижва напред.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Аз съм треньор на съзнанието и вярвам, че началото е там и започва от мисълта. Да нямаш, да не ти стига, да ти липсва, да не ти е достатъчно е съзнание на липса. И няма значение дали е време, пари, приятелска среда или любов. Това е липса. Когато развиеш съзнанието на изобилието в себе си, то от всичко ще имаш поне достатъчно. Аз имам изобилие от време за всичко, което ми е важно. И точно тази свобода  ме прави богата.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката, заедно с благодарността, са едни от най-важните инструменти за щастливо общуване между хората. Затова и ги преподавам в УЧИЛИЩЕ ПО ЩАСТИЕ. Да умееш да прощаваш е подарък за самия себе си. Аз съм благодарна, че умея това. Прощавала съм много, а сигурно и ще продължавам. Това помага на усмивката ми да е много по-често на лицето ми, а и да живея по-леко, като цяло.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Едното не съществува без другото. Разликата е само в гледната точка. Едното се основава върху другото. Кое е по-важно – основата, стаите или покрива на една къща?  Нашият живот е процес, движение, динамика. Нещо, което е настояще, само за миг преминава в миналото. Нещо, което сме го виждали в далечното бъдеще понякога просто профучава покрай нас... Това е времето – еднопосочен процес.

Кое пътуване е най-важно за теб?

Към себе си. Защото накъдето и да пътуваш, където и да отидеш - ти самият идваш винаги със себе си.

Обичаш ли Живота?

Ценя го. Но невинаги е било така. Смятам, че това е предимство на възрастта. Колкото повече преживяваш – помъдряваш и цениш времето, прекарвано тук, на земята. А когато осъзнаеш и мисията си -  тогава разбираш, че имаш и ограничено време да я изпълниш, тя се превръща в цел и смисъл на живота ти. А живот, изпълнен със смисъл,  е много по-ценен.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Творчество, приключение, загадка.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Самото състояние "у дома" доскоро ми бе чуждо. Никъде не се чувствах "у дома" и най-вече не в себе си. Работата ми в отношението ни към тялото ми обясни причините за това. Нали то е дом на душата ни. Макар и временен, но дом. Излекувах връзката си между Душа-Тяло-Съзнание и сега съм "у дома" в себе си и оттам – навсякъде по света. Благодаря ти за този въпрос, защото отговаряйки разбирам, че и този процес е завършен вече. У дома съм. Излекувана съм. Все по-малко неща могат да ме "изкарат от себе си", "да ме изместят" от центъра ми, от хармонията ми - баланса между Душа-Тяло-Съзнание.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вроденият ми оптимизъм – ако не е добър, то не е край. Значи трябва да се продължи, за да се намери добрият край. Животът ми все повече ми доказва, че съм права и това ме радва.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Всички, с които съм имала някакви контакти, в различна степен. Естествено, че най-близките ни хора са  и най-добрите ни треньори. Пясъкът в реката шлифова камъните. И колкото повече камъкът по пътя си се търкаля в пясъка, толкова и по-гладък става. И ние така – поръчали сме си такива пясъчни хора, които понякога дори и болезнено ни шлифоват, но и с това ни помагат да лъщим по-добре и силно.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Непрекъснато го правя, ежедневно и ежеминутно. Искам или не. Съзнавам или не. Ние сме динамична система, която се променя постоянно. Клетките ни умират и се раждат. Промяната е част от нас, тя е животът. Чудесното е, че част от промяната можем да насочваме осъзнато. Тогава защо да не го правим, нали?

Намерила ли си призванието си?

Вече мога да кажа, че ДА! След търсения, които не са били напразни, а са ме обогатявали, за да мога с открито сърце да кажа на клиентите си:  "И аз бях там, и успях. Щом аз мога, можеш и ти!" Това, което съм днес,   е възможно само, защото не съм минала по пряката пътека, а съм се лутала доста по пътищата на живота ми в търсене на това признание. Но животът е Училище, нали?

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Аз вярвам в преражданията. В момента, в който повярваш, животът ти се променя много. Нещата изглеждат съвсем различни. Аз не само, че вярвам, но и съм контактьор, така че контактувам с невидимото. Това е част от ежедневието и много разширява мирогледа. Навремето една астроложка ми каза, че гледам на света през ключалката, но скоро ще отворя цялата врата, и това се случи, когато започнах да контактувам с Висшите сили на Светлината и Любовта, което включва и душите на Любимите ни същества от другата страна на Светлината.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта във всичките ѝ форми. Любовта в действие.

От какво се страхуваш? 

От хиляди неща. Пълна съм със страхове, но най-много ме е страх от тесногръдието, от това да не ти пука от нищо, от безразличието. То ще унищожи света.

Какво е за теб самотата?

Безлюбовно състояние. Когато обичаш, не може да си самотен. Самотата е болка, тъга, страх и изолираност, независимо колко човека има около теб. Лошото е, когато тя стигне до пълно обезверение и отчаяние. Тогава дори не си правим труда да излезем от нея и потъваме в блатото ѝ. Любовта не може да дойде, ако сме престанали да вярваме в нея, нали?

Как възприемаш страданието?

Като нещо излишно. Аз много и често говоря за страданието, и за това, че то е издигнато в култ от християнството и много хора се стремят към него. Възпитание от типа: "Търпи бабо за хубост", поставя страданието едва ли не като единствен път за постигане на щастие. Без страдание няма наслада и удоволствие, ако изобщо и вторите съществуват. "Горчивото хапче" на страданието е задължително и единствено, ако искаме изобщо да стигнем до небесния Рай. Страдай,  докато си жив, за да си добре след като умреш. Аз не искам да умирам,  за да живея добре. Искам да съм Щастлива – Тук и Сега. Вярвам, че това е възможно и доказвам ежедневно, че е така. Страданието не само, че не е задължителен елемент и единствена възможност, а е напълно излишно.

Какво е щастието за теб? 

Щастието е състояние на духа. То е въпрос на решение. Колкото и абсурдно да им звучи това в началото на тренировките, моите клиенти сами се убеждават в това. Щастието е въпрос на избор, на мироглед. То е нещо, което ние изграждаме и се тренираме да бъдем щастливи. Десетките мои клиенти са доказали това. На практика. А и не само те, разбира се. Аз не съм "босият обущар". Аз работя за своето щастие и то ежедневно е работната ми маса, аз се променям и усъвършенствам и съм все по- близо до човека, който искам да бъда.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да дам съвет, това значи да си помисля, че съм по-умна от тях. А аз не съм. От децата само може да се учим, но не и да ги учим. Преломен момент в моя живот бе, когато обявих децата си за май-мъдрите си учители и започнах да ги чувам и да се уча. Те знаят много повече от мен. Това помогна и много за подобряване и развитие на отношенията ни. Да им дам свободата да бъдат това, което те искат да бъдат, а не да ги ограничавам с моите модели на мислене и натрупан опит.

Какво може да те разплаче?

Всичко :) Аз обичам да плача. Най-вече от радост. Не ме е срам да плача, смятам, че е човешко и облекчаващо. Дори здравословно. Всяко нещо, което докосне сърцето ми ме разплаква. А то, сърцето ми,  вече не е така дълбоко заровено – лесно е да го докоснеш.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същото – всичко, което докосне душата и сърцето ми. Толкова е лесно да се усмихнеш. Истински, от душа и сърце. В момента, в който ги отвориш, то и усмивките се редят непринудено и естествено, и най-вече често...

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Вече казах, че благодарността е прекрасен инструмент, така че списъкът ми с незабравимо добро е дълъг. Когато се преселих да живея в Израел преди около 25 години бях удивена колко много непознати хора ни помонаха да се приспособим тук. Списъкът наистина е дълъг. Всеки, с който съм имала контакт е дал своя принос. Невинаги съм оценявала това на момента, но впоследствие съм била благодарна за това. Освен това аз притежавам чудесно качество, за което едва ли имам някакъв принос – така съм родена – аз не съм злопаметна. Забравям лошото и помня само хубавото. Оттам идва и естественият ми оптимизъм. Дали е хубаво или лошо – не знам, но съм доволна от това.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Не ме попита за Любовта, а ми се иска да ти отговоря за нея. Доста банална дума. Често изпълнена с различен смисъл. Но понеже моята мисия е "Да изуча какво е това Любов, да започна да я живея и да уча другите на това", иска ми се да завърша и това интервю с няколко думи за нея. Любовта, според мен, е сила. Мощна, велика сила. Колкото повече място ѝ отделяме в себе си, толкова повече тя ни изпълва и ни дарява с тази сила. Любовта е връзката ни с Бог и Вселената. Това е нишката, която ни свързва с нашето най-лично вътрешно Аз и с всичко останало. За това Любовта е и език, комуникация, общуване.
Щастлив е този, който знае да обича и си разреши да обича. Любовта стопява всякакъв страх. Интересно тогава защо ли ни е страх от нея?
Благодаря ти за това, че се сети за мен, че ми изпарти въпроси, които ми помогнаха да хвърля поглед назад. Моята професия е свързана с въпросите. Казват, че добрият треньор е не този, който знае отговорите, а този, който знае правилните въпроси. Затова ми бе интересно да бъда и от другата страна – от страната на питаните.
Прегръщам те с много любов и благодарност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар