сряда, 27 август 2014 г.

Споделено от Лилия





Коя съм аз ли? Бог/Богиня в развитие, който/която се смее над себе си... А, може и така: Всемирен слуга, Всемирен чистач. Едно и също е -колкото повече чувстваш, че си - толкова повече трябва да даваш и да правиш. Парадоксалното е, че се чувствам и в двете мисловни форми еднакво комфортно /без да съм шизофреничка :))) / Тук, на Земята, каквото и да кажеш, може да се изтълкува по толкова начини, колкото човешки същества има, затова все някой ще те разбере и все някой ще те осъди. Но важното е да не се влияеш от това. Е, за целта все пак е нужно първо да постигнеш свободата. Просто е -не вярвай, че не си свободен. И не е просто, ако вече някой е успял да ти го набие в главата, защото ти си му позволил. Добрата новина е, че никога не е  късно човек да се промени. А ето и как се описвам в едно мое стихче:


Магьосница

Светица съм без светостта. По подразбиране.
И блудница. Сама се коронясах.
Сърдечният ми устрем тъй немирен е,
че може планина да сгромоляса.
Магьосница съм, няма и съмнение,
ако магия назовеш живота...
Бездънна, ласката ми е творение
за този, взел искрата от Голгота.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Детството ми, заради несъзнателната, но естествена близост с майката Природа, и последните ми десетина години, в които работя с хора, помагайки им да са по-здрави и по-близки със себе си. Занимавам се с йога, изучавах източни философски системи и духовни учения, което ми помогна да прогледна за възможностите в този свят /и в другите светове/  и ми даде отговори на редица мои въпроси. Един от превратните моменти, в които изоставих и професията си на адвокат и дотогавашния си личен и семеен живот и започнах от нулата, бе определено благословен, но за това бе нужна сила. Радвам се, че винаги съм рискувала и не са ме плашели провалите, иначе сега нямаше да съм това, което съм, а аз определено съм доволна от себе си. На някои може да им прозвучи нескромно, но приемането на себе си е най-важната стъпка, първата стъпка към свободата. Разбира се, правила съм грешки... като всеки човек и какво от това? Страдах от чувство за вина години наред и видях, че това е адски пагубно и никому ненужно. Едни от най-прекрасните моменти са свързани с раждането на дъщеря ми, а сега и на внучката. И, разбира се, периодите, в които съм обичала! Любовта е моята движеща сила, тя е мистерията, на която принадлежа изцяло. Ето как доброволно съм нейна пленница:


Пленена

Не знам защо. Не знам и докога
ще ме държиш така, Любовпленена...
Уж вкусих безгранична свобода,
но в свободата ти си пак вселена.
Без теб кои криле и кой живот
успели биха да държат посока?
Изучих вечността при Хор и Тот,
но ти, Безпаметност си най-дълбока!
На теб се врекох. Знамще изгоря,
но огънят ще бъде мое ехо.
Кръвта ми ще възкръсва със зора,
безумно царствена. Безкрай далеко...




Но дори и тези преживявяния не могат да се сравнят с Божествените откровения, които съм имала, покровителството на невидимите сили! Там нещата са на друга платформа, в истинското битие. Много пъти ми е било помагано, било ми е подсказвано и съм била насочвана. Но така също съм била подлагана на изпити. Понякога обаче, имайте предвид, че изглеждащото като провал тук, е заслуга в другите измерения на съзнанието. Най-важна е мотивацията, а не видимият краен резулатат. Хората със закостенели умове няма как да го разберат, но и не е нужно. Изобщо да живееш заради плода на действието е доста пагубно. Има една прекрасна индийска книга "Багават Гита", която препоръчвам на всеки истински търсещ. Като цяло тя е достатъчна за цял живот. Има хора - препълнени чаши - четат постоянно, но не се променят и на милиметър. Те са най-големите невротици. Но аз отдавна избягвам да давам съвети, ако не ми ги поискат, затова всеки да прави каквото иска и ще изпита сладостта или горчивината.... А може и да има блудкав вкус - най-лошото. Не случайно в Библията пише /цитирам по памет/: "Бъди студен или горещ, но не и хладен. Хладен ли си, ще те изплюя."

А кое е най-трудното нещо, което си правила или  преживявала?

Което съм правила - собствената си метаморфоза, работата върху характера, а което съм преживявала - може би е логично да кажа, че това е моментът, в който собственото ни куче ме обезобрази, разкъсвайки  лицето ми, но за мен много по-трудно преживяване бе смъртта на двете ни котки, отровени от "хора". Да гледам как някой страда и да съм безсилна да му помогна. Това е истински кошмар! Е, имах и друг тежък период на болести и борба със страха от смъртта, но това беше отдавна. Тогава лекарите от Ракова болница ми издадоха смъртна присъда, гледайки като на поредния платец, но аз съм им простила. Освен това всеки си плаща, няма някой, който да се измъкне от тук, без да се разплати... Поели са и са изкупили част от моята карма, за което съм им благодарна :)))

В какво вярваш?

Вярвам във Върховната справедливост, това е за мен истината. Вярвам в Любовта. Тя е най-вълшебния подарък, даден на човека. Вярвам, че когато си добър, има смисъл. Вярвам, че животът е такъв, какъвто си го сътвориш. Вярвам, че всеки носи в себе си божественото и връзката със Създателя, но не всеки иска да го осъзнае и усети.

Вярваш ли в хората? 

Винаги! Защото, ако си разочарован - в теб е проблема, че гледаш отвисоко. Много хора се мислят за повече от другите, очакват да бъдат третирани добре, а какво дават те самите, какви са те самите? Не искат дори да си зададат тези въпроси. Мен, колкото и да са ме ранявали, знам, че причината е била в мен самата, затова не им се сърдя. Няма начин ти да си идеален, а да ти се стоварват страдания, няма такъв начин! Затова "Обичай врага си" е висш пилотаж, най-добрият тренинг на Земята.


А в себе си?

Разбира се! Ако не вярвах, досега нямаше да съм жива. Но най-вече вярвам в Онова, което се проявява чрез мен. Някои го наричат Бог, други - енергия и светлина, аз предпочитам да замълча... 





За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Аз не мечтая, нито се надявам, просто живея в този момент и благодаря за този невероятен шанс. Ето и в поетичен израз преди години: 


Мечтала бях и днес жадувам още
за върхове, облъхнати от вечност.
В далечни светове догонвам нощем
безсмъртието, още по-далечно.
Мечтала бях и още съм детето,
с очи, отворени за всяко чудо.
Сърцето ми остава непревзето
от сенките, обвили пътя труден.

И сега:

Навътре

Предвидих всяка стъпка на живота
и ги лиших от своя собствен смисъл.
Оставам зрител. И с нечута нота 
ще пея песента на стих неписан.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?


Не. Времето може да се създава, стига да поискаш. Но и то е като останалите  илюзии от този свят. Аз предпочитам да живея в безвремието. Там съм си перманентно. Ако някой иска да ме намери - ще трябва да ме търси там.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително! Без прошка човек не е разбрал нищо! Ако не можеш да простиш - нямаш любов, а нямаш ли любов -  всичко друго да имаш, си оставаш бедняк.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Както вече казах -  настоящето, но всъщност всичко, защото няма минало, нито бъдеще, не и по този начин, по който хората си ги представят. Всичко си е, но не по линия, а в кръг. И само за успелите да напуснат този омагьосан кръг Самсара - във всички посоки едновременно.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Харесвам го. Има си собствен и неподправен чар -състезателен дух, в който критериите са почти убийствени, така че да ходиш по ръба на бръснача е почти ежедневие. Но както е казано - Бог ти дава само това, което можеш да понесеш :))) Бих живяла във всяка друга епоха със същото детско любопитство и жар.





Кое пътуване е най-важно за теб?

Пътуването Любов!!! То е една бездна от вдъхновение за мен. То е моята най-дълбока същност.

Обичаш ли Живота?

Ако кажа, че го обичам повече от смъртта, ще излъжа, но засега го предпочитам още :))) Просто тук имам още за вършене, за служене, за чистене. После ще си почивам. Но ако тук не си свърша нещата добре, почивката ми също няма да е добра. Така че, животът не е за обичане или за мразене, той е за работа.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Наслада за сетивата.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Невидимите с човешко око. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

На онзи свят.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни  моменти?

Това, че знам какво съм, и защо съм тук.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние? 

Христос, някои духовни учители от школата Адвайта /Недвойнственост/, Рамана Махариши, Шри Ауробиндо Гхош, Нисаргадата Махарадж, Елеазар Хараш, и не по-малко важни "случайни" хора - прости, скрити от света.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, бих искала да приличам на хората-слънца, с такива безгранични сърца, че когато се докоснеш до тях си ослепен за цял живот, но не всичко подлежи на промяна. Човек се ражда с определени предразположености и влияния все пак. Да променя природата си из основи - до това още не съм дорасла. Работя по въпроса :)))

Намерила ли си призванието си?

Да, да уча хората да не се предават. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?


О, това е много смешен въпрос. Та там всъщност е истинският живот, само че защо да делим на живот и смърт? Това са само условности и все пак, ако трябва да делим - то е точно обратното. Това, което тук наричаме живот, е смърт , а смъртта -  живот. Имайки предвид плътността на измерението и ограниченията, при които е поставена душата.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта, благодарността в човешките очи, вдъхновението за нещо добро... красиво. Това, че ми е даден дарът да въздействам чрез глас и слово на хората.


От какво се страхуваш? 

Че мога да живея дълго и в тежест на някого.

Какво е за теб самотата?

Приятел, дошъл навреме.

Какво ти дава представа за вечност?

Вътрешното, сърцето, истинските отношения!

Какъв е смисълът на живота за теб?

Няма смисъл на живота тук, има игра на проявеното, и за себе си тази игра съм избрала да е удоволствие, дори и болката, като част от нея - по-красивата и извисяваща част! Ако искате животът да има обезателно някакъв смисъл, то той е в това да откриеш, че си се лъгал в относителния свят, като се издигнеш до абсолютния.






Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Любов и болката от нея.

Как възприемаш страданието?

Като лечение на душата.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е една заблуда. Древните казват: "Ако искаш да бъдеш щастлив -  бъди!" Съвършен ден е денят, в който съм написала стих, от който други са се вдъхновили, излекували, простили... Преди години го виждах реторично така:


"Какво е щастието? Две очи,
в които никой друг не се оглежда,
измамен жест, след който ти горчи...
Предизвикателство или надежда?
Какво е щастието? Цветен прах,
опил дъха на влюбено момиче?
Признание на много тежък грях
или възторг след някой полет птичи?"

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на 
другите хора въобще?

Да не слуша другите, а преди всичко сърцето си. Защото ако не го направи - ще му се наложи да го направи, рано или късно :)))

Какво може да те разплаче?

Много неща, предимно страдание на беззащитно същество, но и жест на трогателна доброта.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Още повече неща... Неизброими са.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Един млад човек, по външност като Христос, немец от еврейски произход, който дойде случайно в дома ми на празника Успение Богородично преди 15-тина години и само с няколко думи успя да свали от мен непосилен товар - чувство за вина, който ме съсипваше. Просто ми промени представите за случая, отправната гледна точка. Даде ми изкупление и аз му повярвах. След това започнах да се съвземам, защото душата ми си беше тръгнала вече. Има и други, разбира се.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? 

Не е подреден според човешките представи, но аз живея според друг аршин, духът ми е много свободолюбив и има собствени закони.
Ето нещо по въпроса, облечено в стих:


Обичам хаоса. Не искам утре
да ме открият в чекмеджета, в папки.
Обичам хаоса - отвън и вътре.
Минутите му, скъпоценно сладки.
Обичам хаоса. Във него има 
частици от хармония и вечност.
От него черпя скритата си сила -
една любов по щастие далечно.
Обичам хаоса. Сред него мога 
и необичана, и некрасива,
да бъда аз, без капчица тревога
все тъй стремителна. И просто жива.




Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не, нищо не липсва. Имам от всичко по много. Дори това, което хората наричат липса, за мен е огромен капитал и черпя вдъхновение   от него. Нали знаете - най-богат е този, който е най-доволен, независимо с колко. Древните са казали: "Притежанието ражда липсата, а непривързаността - удовлетворението." И са били прави.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш  най-голяма благодарност?

За възможността да бъда сътворец.

И искам да завърша, ако ми позволите, ето точно с това стихче  за попътен вятър :)))

В петте минути

В петте минути въздух съм събудена.
В петте минути себе си съм стоп.
Останалото са мечти на гъдела.
Останалото е на жажда плод.
А жажда ли си, ти си ненаситна...
На нея се люлее вечността.
Не искам вечност, тя е щърба пита.
Защо му е на воина меча стар?
Утехи външни... Умствени утехи...
А зад утехите аз дишам хлад,
сама в неръкотворните доспехи.
Нестигната от този свят рогат. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар