сряда, 23 юли 2014 г.

Споделено от Атанас Филипов





Аз съм море от фантазия. Неспирно бушуващо, премръзнало от ветрове меланхолия. Дъното ми е необятно и всяка живинка в него е изпълнена с моят пулс.
Казвам се Атанас Филипов, обичам да пиша стихове и правя експериментална музика. Музикалният ми проект е озаглавен "Sanata Vopilif", което всъщност е моето име, написано наопаки. Кръстих го така, защото той всъщност показва това, което всъщност не съм и съм едновременно.
Обичам изкуството във всичките му форми и вярвам, че то всъщност е мощната машина, която разбужда умовете на хората.
Радвам се да бъда част от този прекрасен сайт.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите моменти в моя живот смятам, че предстоят. В последните години преминах през сложни и трудни моменти, които ме накараха да се замисля и намеря себе. Мисля, че когато човек се лута дълго в тъмното, открива не само своите демони, но и красиви вълшебства, помагащи му дотам, че в тях би могъл да се влюби. 


А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Трудно е да се намериш, след като се раждаш изгубен и единственият човек, който е в състояние да ти помогне си самият Ти. 


В какво вярваш?
Вярвам в Бог, в себе си, в любовта и вярвам, че някой ден ще станем по-добри. Вярвам, че за да се случи това, промяната ще започне първо от нас самите. Старая се да усъвършенствам себе си и да се уча от всяка моя грешка. Възприемам провалите си, като уроци, а успехите като малки крачки напред. Заставам пред страховете си и мога да се бия с тях до смърт.


Вярваш ли в хората?
Силно вярвам в хората. Знам, че както има ужасни демонични създания, затворени тук на земята в човешка плът, така има и ангели между нас, които връщат баланса и помагат. Изпитвам уважение към всеки, защото някои от нас са стари души, съгрешили светци, върнати обратно, оковани в материалното.  


А в себе си?
Да, добре е човек да вярва в себе си и да има точна преценка на какво е способен.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Имам ужасно много мечти. Красиви, сини и топли, но избягвам да ги мечтая. За мен строенето на въздушни кули е само и единствено разхищение на така ценната ми емоционална енергия.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Все по-рядко ми остава време за музиката, която правя. Тя за мен е отдушник. Там сякаш погребвам всичките си отрицателни емоции и мисли. Винаги съм я възприемал като един вид пречистване. Записвам нещо и то остава там... някъде по байтовете шум.


Важна ли е прошката в твоя живот?
Аз съм човек, който умее да прощава. Прошката за мен е важна, защото ми дава спокойствие на душата. Случвало ми се е да бъда гневен и разочарован, но винаги прощавам. Признавам си, че понякога го правя заради себе си, ако не заради друг.


Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Миналото за мен значи само едно, и то е - урок. Аз живея сега, в този миг, в тази минута и друго няма значение за мен. Бъдещето е някъде далеч, не обичам да правя планове за него, защото животът все намира начин да разбърка пъзела.


Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?
Времената, в които живеем не са лесни, признавам. Лично аз не си спомням в моя съзнателен живот да е било по-зле в България и все пак съм тук. Човечеството глобално е изправено пред сериозни решения, от които зависи и това дали ще продължим да съществуваме като раса в този специално създаден за нас рай, който превръщаме с неадекватното си поведение в разруха. Не бих искал да живея в друга епоха или време, защото съм тук и сега, и си има причина за това. За всеки я има.


Кое е най-важното пътуване за теб?
Не обичам да пътувам, всъщност динамиката ме натоварва, предпочитам спокойствието и по-мудния начин на живот, малките градове и сложните хора.


Обичаш ли Живота?
Обичам живота и макар да пиша така депресивни текстове, аз съм изключително позитивен човек, търсещ доброто във всеки. Знам, че го има, дори и в най-голямото чудовище то е приспано. Сложното е да бъде събудено.


Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Любов, работа, усъвършенстване.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Няма нищо по-красиво от гледката, която се разкрива пред влюбените очи.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
"У дома" за мен е навсякъде, където съм желан и обичан.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Любовта, музиката, изкуството. Надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
Родителите ми са хората, които винаги са ме подкрепяли.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Искам да променя страшно много неща - лоши навици и хиляди частици от характера ми.


Намерил ли си призванието си?
Обичам да се занимавам с дизайн, програмиране и Интернет технологии, това работя.


Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Вярвам, че човешкото тяло е просто един костюм, който рано или късно събличаме, преди да отлетим към истинския ни дом. 


А какво те кара да се чувстваш жив?
Чувствам се жив, когато имам цел и се старая да я постигна, всеки трябва да има цел в живота си, защото ако няма е обречен да се лута, като слепец в пясъчна буря.


От какво се страхуваш?
Никога не говоря за страховете си публично, защото не знам какви очи ще ме прочетат и какви уши чуят. Съжалявам, че не мога да отговоря на въпроса ти, но ако си представиш, че душата е Вселената, то страхът е черната дупка - безкрайно деструктивна и изяждаща звездите ти. 


Какво е за теб самотата?
Винаги съм се учудвал, защо повечето хора се страхуват да бъдат сами. Когато осъзнах, че аз съм създание, което всъщност е проектирано да бъде само и независимо, много от колебанията и страховете ми се стопиха. После си дадох сметка, че за да има хармония и баланс в сложната ми система - трябва да сме две.


Какво ти дава представа за вечност?
Вечността никога не ме е плашела, защото си мисля, че ние като духовни създания сме част от цикъл, който се върти вечно.


Какъв е смисълът на живота за теб?
Усъвършенстване.


Какви емоции изпитваш най-често?
Аз съм щастлив човек, рядко се поддавам на отрицателни чувства.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието според мен, хората не би трябвало да го търсят извън себе си, а напротив. То е заключено във всеки един от нас. Трябва сами да го открием. Ако източникът на щастие за даден човек е извън него, какво ще стане, когато той спре? Щастлив ден е да видя слънцето, тревата, да чуя птиците и благодаря за поредния ден от моя живот.


Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?
Винаги бъдете себе си, по-често се заслушайте в сърцето си и бъдете добри, за да бъде и света добър с вас, защото той е огледало, в което се оглеждаме всеки ден - не се сърдете, ако не се харесате. 


Какво може да те разплаче?
Последният път, когато се просълзих и ме заболя адски силно, бе когато се разделих и мисля, че завинаги загубих (надявам се да бъркам)  момичето, което най-силно някога съм обичал.


А какво може да те накара да се усмихнеш?
В течение на годините се научих да ценя и най-малките неща. Дума, жест, песен, стих...


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Липсват и то все още много. Бих искал да намеря момичето си, което да обичам, да направя семейството, което да обожавам. Мисля, че това е най-важното в живота на един човек, всичко друго няма смисъл.


Какво искаш да оставиш след себе си? С какво искаш да те запомнят?
Искам да оставя капки доброта, аромат на сини рози и красота.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя семейството си и всичко, което ми е дало то.



Музика, стихове, текстове:

Няма коментари:

Публикуване на коментар