сряда, 30 юли 2014 г.

Споделено от Мария Радушева





Аз съм Мария Романова Радушева. Родена съм в Бургас, но живея и до днес в София. Обикновена жена съм, не завърших висше образование, поради стечение на обстоятелствата в живота ми... Имам артистични заложби от млада, но едва през 2009 година успях да издам първата си книга с лирика - "Илюзии за вечност". От тогава съм издала още две книги - "Спомен за мечта" и "От първо лице"... Имам двама сина и двама внука. Целият ми живот е калейдоскоп от преживяни красиви и трудни моменти. С годините свикнах да бъда добра, ведра и търпелива. Да живея в днешния ден и да съм благодарна. Щастлива съм, че съм на този свят. Искам само здраве и любов. Това е най-важното! 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в живота ми са срещите с любимите ми хора, раждането на синовете и внуците ми, както и пътуванията по света. 


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най- трудно преживях загубата на обичаните си мъже. Бащата на големия син изгубих на 26 години - млада и уязвима... след една голяма любов... Втората загуба ме сполетя след почти тридесет годишен брак с втория ми съпруг и баща на по-малкия ми син... 


В какво вярваш?

Вярвам в себе си, в Бог, в Съдбата. 


Вярваш ли в хората?
 
Вярвам в хората, въпреки всичките разочарования, преживяни и предстоящи. 


А в себе си?

Вярата ми в мен самата е силна, тя ме крепи. 


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да се сбъднат всичките ми мечти, свързани с децата и внуците ми. Уповавам се на Бог и вярата си в него и в Живота. 


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Вече имам време за всичко, едно от предимствата на възрастта е, че притежавам цялото време на света, за всичко, и за всички... 


Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката... Най-важното нещо в живота... И най-трудното... Докато не простиш на всички и на всичко, преди всичко на себе си, няма спокойствие за Духа и Душата... Направих го преди 7 години... Сега се чувствам лека, свободна, необременена... Сякаш имам крилете, които ми липсваха преди... Благодаря и прощавам винаги... Колкото и да ми е трудно понякога... 


Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Най-важното и единственото е настоящето в живота ми. Живея в сегашно време. ДНЕС е единственият важен ден за мен! 


Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Харесвам времето, в което живея, не бих живяла в друга епоха, в друг свят, на друго място. 


Кое е най-важното пътуване за теб?

Пътуването към себе си е най-важното и продължаващо нещо в живота ми. Изживявам го всеки ден и се уверявам в цялото му разнообразие и пъстрота. 


Обичаш ли Живота?

Най-силно, най-страстно обичам Живота. 


Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Любовта, Свободата, Светът. 


Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Бургаският залив - изгледа от терасата срещу Казиното - към морето, родно и обичано... Виждала съм Пасифика - тих и безбрежен, необятен... Бях в Лос Анжелис, Палм Спрингс, Лас Вегас, Пасадина, Санта Клара, Санта Барбара, Санта Анна и останалите сателитни курорти край Града на ангелите... Красота, лукс, звън на пари, яхти... Посетила съм два пъти Барселона - рай за архитекти и хора на изкуството, шедьовърът на Гауди... Бях по стъпките на Дали и Гала в Пубол и Фигерас, музеи, великолепие, странности, гениалност... Пустинята Сахара - в частта на Алжир, при близо 60 градуса жега, където водата е по-ценна от зелените пари... Имам пустинни рози за спомен даже... Видях Алжир, Мароко, фантастичните Фес, Маракеш, Рабат... После с кола прекосих Европа, чак до Монте Карло, през Ривиерата... Много късно видях и Италия - мечтана и обичана страна... Великолепните гръцки острови - седефени, пръснати и красиви, които разгледах на път към Израел и Светите земи - Йерусалим, Назарет, Тел Авив, Яфа... Била съм в страните на Бенелюкса, почти всички в Европа, Скандинавието, Дания, фиордите на Норвегия... Но... Няма по-красива страна от България, вярвайте ми! 





Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В Родината си се чувствам най-добре, особено след като се прибирам от чужбина... Камъкът си тежи на мястото! 


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата ми в думите, че "Най-доброто предстои", които са с мен винаги.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
 
Най-голяма подкрепа съм имала, и до днес имам, от близките си. Първа мама ме научи на всички ценности, после любимите ми, както и децата ми... Големият ми внук ме научи да работя с компютър, уча се и до днес... Помагали са ми приятели, някои вече ги няма сред нас... Любовта е вечната ми опора. Любовта в глобалния смисъл на думата! 


Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Нищо не бих променила. Аз съм такава, каквато съм! 


Намерила ли си призванието си? 

Да, намерила съм го - Да обичам и Да живея! Днес и в момента! 


От какво се страхуваш? 

Нямам страхове, имам само Любов, Надежда и Вяра! 


Какво е за теб самотата?

Не се чувствам самотна, въпреки че реално живея сама, след загубата на съпруга ми. 


Какво ти дава представа за вечност?

Животът е самата Вечност! 


Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът на живота - Децата ни. 


Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Обич, Любов, приемане на нещата, такива, каквито са! 


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Неописуемо състояние е щастието. Няма съвършенство. Точно несъвършенството на всичко е самото съвършенство! 





Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Избягвам даването на съвети. Старая се, а и в стиховете си казвам каквото смятам за нужно... 


Какво може да те разплаче?
 
Всичко може да ме удиви и разплаче - от бебе, до напуканите ръце на бабата от пазара, от която си купувам цветя, или домати... 


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

В житейският пъзел нищо не липсва. Сетивата ни не могат да го прочетат и видят в пълнотата му, поради несъвършенството си... 


Какво искаш да оставиш след себе си? С какво искаш да те запомнят?

След мен остават само децата ми, книгите ми, картините, иконите, нищо материално... Всичко съм раздала предварително! Дали ще ме помнят - няма как да ме забравят... Мисля си, смеейки се, разбира се... :)) 


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя в живота си него самия. Срещите с истинските хора, в точния момент. Благодаря на всички, за всичко, на родителите си, на обичаните от мен с всичките им качества и недостатъци, на учителите и преподавателите си, покланям се пред природата и тайнството на Живота до земята... Най-вече на БОГ, който е над всичко и всички... 


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Беше ми приятно в компанията ви, Кристина, приятели...! Ако се интересувате или сте заинтригувани, искам да ви спомена, че имам и страница - Мария Романова - само за поезия. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! 

С обич.
Мария













1 коментар: