петък, 25 април 2014 г.

Споделено от Михаела Берова



Здравейте! Казвам се Михаела Берова. От Стара Загора съм и към момента съм на 26 години. Занимавам се с музика и по-точно – оперна певица съм. Живея в София от 7 години ..., но все още не мога да свикна с начина на живот тук. „Камъкът си тежи на мястото.” – са казали хората. В момента, в който пиша тези редове животът ми не е много интересен в личен план. За сметка на това в професионален е изпълнен с постоянни задължения и предизвикателства. Та... уча се да летя /както се пее в една песен на Pink Floyd/.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Аз по принцип се старая да възприемам всичко като хубаво. Разбира се, от гледната точка, до която се намирам в момента, това е безгрижното детство, след това първите години в университета.
Мога да се похваля с наистина свободно и хубаво детство. Била съм заобиколена от грижа и обич, много нежност, съчетани със строго възпитание, колкото и странно да звучи.  А сега всеки миг, прекаран на сцената за мен е безумно щастие – точно както игрите като малка, срещите  с приятели после ... Всеки момент на сцената за мен е хубав ... повече от хубав !

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Всеки период, в който човек не се чувства спокоен, може да се нарече „труден”. После той отминава и идва друг, на фона, на който на човек му се струва, че предишният не е бил толкова труден. Така че на фона на периода, в който се намирам в момента не мога да кажа, че съм имала някакъв особено труден период. Подозирам, че след като го премина, тогава ще мога да отговоря по-ясно на този въпрос. А трудността на периода, в който се намирам сега, е следствие на началото на „реалността”. Именно този период, когато тръгваш по пътя си сам, бориш се да се докажеш, да пробиеш, да си намериш работа, да спечелиш уважението на колегите си, когато от безгрижен студент трябва да преминеш в реална житейска и работна обстановка. Особено в нашата професия това отнема време и много усилия ...Като прибавим и положението на културата в България в последните години и нещата стават много сложни за младите „прохождащи” певци и музиканти въобще.
Та така мисля аз ... Моментът, в който на човек му се случва нещо, което се определя като „трудно” – то му се струва най-трудното ... после се оказва, че следващото е по-трудно и така. Трудностите са част от нормалния ритъм на живот, а и аз ги възприемам по-скоро като предизвикателства. 




В какво вярваш?
В семейството си и в онази невидима сила, която движи всичко – Бог, съдба, орис ... наречете го, както искате.

Вярваш ли в хората?
Хм ... да, по-скоро вярвам. И много се старая да не изгубя тази вяра. В нашия свят това не е трудно, но все пак вярвам, че хората са по природа добри.

А в себе си?
В себе си вярвам ... безрезервно. Всяко решение, което взимам е само мое и затова си вярвам. Дори да направя грешка – знам, че си е моя и на никой друг, което ме спасява от отправянето на саморазрушителни обвинения към целия свят. Вярвам си и защото имам много силна интуиция /която не винаги слушам и там ми е грешката/, която никога не ме лъже. Знам също, че когато искам нещо си намирам причини и го постигам, независимо от трудностите. Ако не го искам – си намирам оправдание. :-)

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Да, вярвам. Не е възможно всичко да свършва просто така. Плюс това във Вселената нищо не се губи. А под каква форма продължава животът – това е друг въпрос. Дали се прераждаме в хора или се прераждаме в птички, животни ... кой знае ?! Дори тревата, която изниква на мястото, където е положено тялото, може да се възприеме като прераждане ... защото дори тя си има предназначение и помага за общия кръговрат.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Ооо, мечтая за ужасно много неща. Аз съм мечтателка и романтичка по природа. Някои даже казват, че съм безнадеждна, наивна идеалистка... В този период от живота си, мечтая основно да се развия в професията си и заедно с това да мога да създам нормално и здраво семейство... Какво има за мечтаене тук? – ще кажат някои. Има, и още как... По мнението на много хора, това е, ако не невъзможно, то почти невъзможно /има се предвид паралелното създаване и развитие на въпросните семейство и кариера/. За съжаление, отсега забелязвам, че когато личният ми живот върви добре, професионалният се скапва и обратно... Малкото хора, които не ми обясняват как балансът е невъзможен, твърдят, че просто не съм намерила правилния човек... Дано да е така. А се надявам на сили и здраве... За мен, семейството и близките ми... И малко късмет.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Не ми стига за мен... т.е. за приятелите ми. Напоследък трябва да се уговаряме седмици, преди да се видим... И понякога пак не се получава.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
От миналото можем да се научим, на бъдещето можем да се надяваме... А в настоящето живеем, така че – нека бъде настоящето.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
Всяко време си има плюсовете и минусите. Има някои неща, които ненавиждам в нашето време, но има други, които смятам за хубави. И след като съм се появила на този свят, именно тук и сега – значи така трябва. Бих живяла във всяко време, просто от интерес какво е било, макар да подозирам, че „няма нищо ново под слънцето”, а нашето време... си е наше.

Имаш ли любимо място на света?
Родният ми град и домът на моите родители.

Кое е най-важното пътуване за теб?
Всяко пътуване е важно за мен. Обичам да пътувам, имам приятели по целия свят... и това е супер. Където и да отида, имам на кого да се обадя за по кафе, бира или каквото и да е.







Обичаш ли Живота?
Да, обичаме се с него ;)

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Предизвикателство, пролет, музика.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Огледайте се наоколо – имаме вълшебна страна... През последните години имах възможност да попътувам извън България ... Може и да съм субективна, но не видях никъде по-красиви гледки от българските.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Ще се повторя – най-добре се чувствам в дома на моите родители – моят дом. Там не само се чувствам, но и знам,  че съм „у дома”. Дори сънят ми е по-здрав там. Това е единственото място, на което се чувствам напълно спокойна и защитена.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Сама си давам сили. Поплаквам си, после се ядосвам и накрая сама намирам пътя и решението, а ако положението е много страшно /което за щастие е рядкост/ - семейството ми ми дава сили. Но така съм свикнала и ми е добре – предпочитам сама да си давам сили и сама да взимам решенията си. Така знам, че само аз нося отговорност за всичко, което се случва, а това дава известно усещане за независимост.


Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват ме глупавите хора... арогантните и комплексираните, многото празни приказки и губенето на време.
Зареждат ме работата ми, музиката, търсенето, качественото общуване, вървенето напред ! 








Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Най-голяма част от процента държи отново семейството ми /хаха, започвам да ставам банална, но е така/. Има още много хора след тях, разбира се... Колеги, преподаватели, приятели... но имената са много. :-)

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
В интерес на истината аз много си се харесвам именно такава, каквато съм. Каквото съм искала да променя в себе си, съм го променила. Оттук насетне има неща, които се налага да променя... но те ще са част от „маската”, а не от мен. Рядко я нося, така че няма опасност тя да стане част от мен. По-скоро трябва да се науча да я слагам в точния момент. Няма как ...

В какъв свят искаш да живееш?
Както вече споменах – аз съм романтичка и идеалистка. Искам да няма бедни и болни деца и хора, искам всички да сме равни не само в гроба, искам да има справедливост... Просто:  https://www.youtube.com/watch?v=yRhq-yO1KN8.

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не.

А от самотата?
Вече не. Свикнах с нея. Един певец, и музикант въобще, трябва да се научи да цени самотата си... и аз се научих. Трудно е да се обясни защо е необходимо това... колегите ще ме разберат.




Какво те кара да се чувстваш жива?
Всеки полъх на вятъра, всеки слънчев лъч, всяка капка дъжд, всяка усмивка, всяка емоция и трепет, които усещам върху себе си.

Търсила ли си смисъла на Живота?
Не. Не съм. Той ни е даден даром. Във всичко има смисъл ... Ако нямаше, и нас нямаше да ни има.

Какво ти дава представа за вечност?
Всичко около нас представлява вечност – изгревите, залезите, смяната на сезоните... Имаше един въпрос по-горе за живота след смъртта... Именно животът е вечност – след като има изгрев и залез, след като има пролет и лято, есен и зима – има и живот... Смъртта е понятие... Очите, които се затварят в един свят, се отварят в друг, точно както след нощта идва ден, а след зимата – пролет – и това е било, е и ще бъде... вечно.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Аз съм ужасно емоционален човек и при мен всички емоции играят голяма роля. В последно време се научих да ги контролирам, но има някои неща, които понякога ме разтърсват и взривяват - и в добрия, и в лошия смисъл.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Съвършеният ден е този, прекаран с приятни и любими хора. Не е важно къде си, а с кого си. Съвършеният ден при мен варира от ягоди с шампанско в изискан ресторант до бира с картофи в най-миризливата квартална кръчма или в някой парк. Добрата компания определя деня ми. :-)

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да бъдат оптимисти и да вярват... с онази сляпа, дори смешна, наивна вяра, да вярват в доброто.

Какво може да те разплаче?
Това, което ми идва на ум, на прима виста, са децата по улиците ... без дом, без семейства, без нормален детски живот ... Възрастните хора, работили цял живот, а сега трудноподвижни, броящи стотинките си за хляб ... Дори уличните животинки. Може да ме разплаче несправедливостта, лицемерието, предателството ...

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Щастието на хората около мен. Усмивките по лицата на близките и приятелите ми, усмивката на слънцето, на луната ... Всяка усмивка може да предизвика и моята.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Липсва само едно парче, като че ли. Останалото е в общ хаос и безпорядък, но полека-лека се нарежда. Трудно ... не знам, кой реши пъзелът да е именно такъв, но е от онези с многото части, на всичкото отгоре и малки, ситни, дребни парченца, за които обезателно са нужни очила, за да ги виждаш добре и като добавим и преливащите нюанси ... става страшно /хаха/, но все едно – ще го подредя. Започнала съм – няма спирка ;-)

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Това е като въпроса за най-трудния момент. Всяко бъдещо постижение е най-голямо за мен, т.е. когато постигна нещо, то вече е постигнато и като погледна напред и видя колко много още имам да постигам – това вече не ми се струва толкова голямо. Така че гледаме напред.







Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарна съм, че имам път в живота си, че имам цел, мечти ... благодарна съм, че мога да мисля, че мога да пея ... Благодарна съм за всеки човек, който е бил, е или ще бъде в живота ми, тъй като от всеки съм взела по нещо и на всеки съм дала, и така ще бъде и занапред. Благодарна съм на тези, които са ми дали и на тези, които са ми взели... И най-вече, безкрайно съм благодарна на Бог, че ми е дал моето семейство !
  
Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

По принцип ми е много трудно да пиша подобни неща. В пряк разговор ми е по-лесно. Благодаря ви на всички, които ще прочетете до край горенаписаното ... Вероятно много от вас тотално няма да се съгласят с мен ... но какво да се прави, всеки има своето мнение и начин на мислене. Бъдете здрави ! 

Благодаря ти! За доверието, отделеното време и споделените мисли!

Няма коментари:

Публикуване на коментар