събота, 12 април 2014 г.

Споделено от Карина Карагаева



Казвам се Карина Карагаева. Мечтая да мога да създавам музика, която заслужава да запълни иначе толкова любимата ми тишина. Можеш да разбереш повече за мен от музиката, която слушам и ме вълнува, защото я чувам да звучи на сходна вибрация с едно или друго в мен самата, затова ще чуеш буквално някои от отговорите ми. Обичам да експериментирам със себе си, другите и околното пространство, затова можеш да ме откриеш и в ЛиРаЛаб - Лаборатория за личностно развитие (liralab.org). Споделям идеята, че сме пъстра комбинация от различни елементи и можем да сътворим от всичко, с което разполагаме, неповторими комбинации и мелодии. Добавям и елемента на царствеността и управлението, което ще откриеш и в *Царят на играта* - първата българска игра за личностно развитие. Като един от нейните създатели те каня да поемеш на вълнуващо пътешествие из замъка на твоя живот не само в пределите на играта, но и извън нея. 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Доста харесвам периода, в който съм в момента. Много е динамично и отвътре и отвън, и съм вдъхновена. Тъкмо сега откривам най-изумителните тайни за пеенето и за себе си, тъкмо сега ми хрумват страхотни идеи и познавам хора, с които да ги осъществя. Чудесно е. 

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Трудно съм пропяла, казва учителката ми по пиано. В някакъв смисъл и сега ми е трудно да пея. Защото обичам да го правя. На пръв поглед звучи като противоречие, но хайде да видим на втори какво се вижда. :)




В какво вярваш?
Вярвам, че може да се правят нещата и по-добре на много нива. Вярвам, че ако по-често търсим повечето нива, ще бъде по-леко и пълноценно. 

Вярваш ли в хората?
Вярвам на това, което виждам в тях, не на думите, изречени от или за тях. Не вярвам, че всички хора могат да открият в себе си сила и да заблестят с ярка светлина, както напоследък е модерно да се говори. Просто не всеки търси това и следователно не всеки е способен на него. Така че най-вече вярвам на изборите им. 

А в себе си?
Вярвам на изборите си. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Вярвам в живота преди смъртта. Както моята прекрасна приятелка, сродна душа и партньор в създаването и случването на *Царят на играта*, Ели, разказва ето тук и аз напълно споделям: selfmosaic.com/mosaic-pieces/i-mosaic/proleten-manifest

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая в абстрактни форми. Надявам се това тук (света и живота) да не се окаже едно голямо недоразумение или объркана химическа формула, разлята по грешка епруветка. Но пък и така да е, доста цветно и симпатично се е получило, така че няма да сме си загубили съвсем времето. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да, понякога ми се иска да си оставям повече време за четене.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Това е толкова важно, колкото да отлепиш крака си от паважа и да направиш крачка. Без това няма път напред.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Добре би било настоящето да е ясно, миналото достойно, а бъдещето светло. Но понякога настоящето е, миналото е било, а бъдещето ще. Най-важни са характеристиките на всяко поотделно и особено ключов ми се струва моментът, в който те преливат едно в друго и щракват на фокус с лек пукот точно в настоящия момент. Чу ли го?

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
То е единственото време, в което съм живяла, нищо, че имам понякога други усещания. Обичам дългите, големи рокли и мъгливите имения със скъпи мебели и прислужници. Така че един английски замък през 18 век би бил чудесен. 

Кое е най-важното пътуване за теб?
От тук до следващата точка. 

Обичаш ли Живота?
:) 

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Моят вълнуващ експеримент.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Клавиши на пиано, гледани отблизо, небето винаги винаги винаги. 






Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
"У дома" е там, където има нещо по-голямо от мен (често не в буквалния смисъл), в което мога да се побера и да се сгуша. Може да бъде и човек. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Аз съм извора си. И на трудните моменти, и на силите, и на продълженията. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Всички хора, с които се срещаме чрез и в музиката и се чуваме едни други. Един автор преди време обърна целия ми мироглед и оттогава съм по друг, по-автентичен път. Хулио Кортасар. 

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Имам едно криво зъбче горе, вдясно. :-) 

Намерила ли си призванието си?
Хм... аз мислех, че то мен търси...

А какво те кара да се чувстваш жива?
Истински добре изсвирено парче, което оживява в мен и за мен. 

Страхуваш ли се от Смъртта?
Мисля, че съм си я представила достатъчно добре, за да не се страхувам. Но като стане по-напечено ще видим. 

А от самотата?
Аз съм сама (в пълноценна и самостойна единица) и това е чудесно. Самотността е друга работа, то е незавършеност, която търси допълнение. Самотна съм била, преди да разбера по този начин понятието, сега самотата е немислима. 

Какво ти дава представа за вечност?
Потапянето и вслушването в нещо, което искаш да чуеш. 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Отговорът тук: www.youtube.com/watch?v=Ucpx11Xfpbk

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Във всеки съвършен мой ден ме има мен. Засега това ми се струва единствената съставка, която не може да се извади, всичко друго е добре дошло да се пробва да допълни съвършения ми ден. ;) 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да любопитстват и да се забавляват. 

Какво може да те разплаче?
Когато някой е на една крачка от нещо изключително и дълго или никога не я прави от ленивост или страх да не загуби вече добре познатата посредственост. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Когато този някой все пак направи крачката. :-) 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Не съм виждала никога цялата картинка, всички досега сложени парчета са на мястото си, но колко още остава...


Каква следа искаш да оставиш?
Най-много един приятно и замечтано отглушаващо ехо на въздействащо изпята мелодия. От повече няма нужда. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Срещите - с другите, със света, с различното и познатото, с мен. За хубавите книги. Благодаря на всички хора, които имат какво да кажат и следват порива си да го правят през музиката, защото като че ли така най-добре мога да чувам и разбирам света. 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Ще се радвам повече хора да се включат в следващите събития *Царят на играта* и отправям предизвикателство към теб, читателю. Ела и изживей вълшебството на тази игра, която като магически замък ще те погълне и ще ти припомни блясъка на собствената ти корона. За повече подробности ни пиши на: cariat.igrata@gmail.com 



Нямаше нито един въпрос за любовта, а според мен без нея повечето други въпроси се обезсмислят. От друга страна за любовта не е нужно да се пита, тя се промушва и отговаря и без да й се обръща специално внимание. :-)

Благодаря ти за доверието, отделеното време и споделените мисли!   

Благодаря! Чудесна възможност да се чуя какво мисля. :-) 

Няма коментари:

Публикуване на коментар