понеделник, 14 април 2014 г.

Споделено от Силвия Шосева




Казвам се Силвия Шосева, на 30 години от град София. Художник съм. Преподавам изобразително изкуство в училище, отделно водя уроци по рисуване в школа. В свободното си време рисувам. С напредването на годините, от хоби, рисуването се превърна в моя професия. Осъзнах, че трябва да се трудя, да бъда постоянна и предана на това, което ми е дадено.        



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Един от най-хубавите ми моменти е заминаването ми за Щатите на студентска бригада. Изживяването беше невероятно. Реших да замина и да бъда сама и самостоятелна за известно време. Това ми се отрази много добре. 

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Най-трудното нещо, което съм преживявала до сега е качването ми на Кончето, това място се намира в Пирин планина. Тогава усетих адреналина в мен. Толкова не ме е било страх никога преди това.

В какво вярваш?
В Бог и в себе си.

Вярваш ли в хората?
Вярвам, че има добри и лоши хора. Хора с души и такива, които са бездушни. Бездушието ми е непонятно, бягам от това.

А в себе си?
Вярвам в себе си. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Да. Смятам, че има съществуване под друга форма на душата. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да дойдат по-добри времена за нашата страна, хората да станат по-човечни и добри. Мечтая за собствено място, където да творя и да се занимавам с деца.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето ми стига за всичко.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Прошката е ключът за поправянето на лошите взаимоотношения между хората. Според мен извинението e много важна част от доброто общуване. Да се извиниш, когато осъзнаваш грешката си е важен момент, с който ти отключваш вратата към помирението си с другия човек.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Настоящето.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
Харесвам нашето време. Ако имах възможност щях да живея през Средновековието.

Кое е най-важното пътуване за теб?
Пътуването ми в живота.



Обичаш ли Живота?
Много. Обичам живота, той е интересен, непредсказуем. Не изпитвам страх от неизвестното или от нещата, които ми се случват.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Въздух, пространство, вяра.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Морето, планините, обичта между хората.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
На морето и на вилата ми. На морето усещам , че се сливам с водата, с въздуха. На вилата ми се чувствам спокойно, слънчево. Там творя особено през лятото. Вдишвам въздуха, пия чистата вода и се наслаждавам на слънцето и гледките пред мен, разхождайки се по пътеките. Преди като по-малка ми омръзваше бързо, исках да се виждам с приятелите. Сега те ме питат кога ще се върна в София, за да се видим.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Това, че вярвам в себе си. Благодарна съм винаги, когато ми се случват неочаквани и хубави неща. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Родителите ми на първо място. Благодарна съм им, че винаги са ме подкрепяли, дори и когато са виждали понякога, че нещата се развиват трудно и може би няма да се получат така, както аз ги виждам. Приятелите също.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Бързо се ядосвам за някои дребни неща. После ми минава. Малко съм мнителна. Усещам се, че лесно се просълзявам, когато някой ми разказва тъжни истории и бих искала да не реагирам така, а да се владея повече, но явно това идва от мен и е свързано с моята емоционалност и вероятно не е толкова лошо, защото показвам отношението си.

Намерила ли си призванието си?
Да, напълно.


А какво те кара да се чувстваш жива?
Това, че съм здрава, обичам работата си, изкуството което правя, мечтите, които имам.

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не.

А от самотата?
Малко.

Какво ти дава представа за вечност?
Добротата и човечността. Изкуството.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Любов, веселие, това са емоциите, които определят същността ми.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието според мен е да се радваш често на красотата в живота, да виждаш детайлите, да се радваш, че си здрав и да мислиш позитивно, колкото е възможно повече. Един съвършен ден за мен е да ми се обади някой и да ми каже, че след един час ще дойде да ме вземе, защото заминаваме, но да не знам къде отиваме.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Никой човек не е длъжен на друг за нещо. Това, че си му направил добро е хубаво, но не трябва да очакваш нещо в замяна. 

Какво може да те разплаче?
Напоследък все по-често ми се случва да се разплача и от хубави, и от лоши неща. Може да ме разплаче гласът на дете, което пее като ангел, може да ме разплаче и историята на неизлечимо болен човек.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всичко, което е хубаво, смешно, а дори и глупостта на хората.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Да кажем , че една част е подредена и то почти изцяло. За липсващите парчета? Има и такива, но нали това е животът - да ги наместиш така, че един ден да си кажеш, че не би разместил нищо.

С какво искаш да те запомнят? Каква следа искаш да оставиш?
С усмивката ми, добрата страна на характера ми и изкуството ми.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Здравето си на първо място. Не знам дали хората осъзнават наистина, че то е най-важното, за да бъдем щастливи. На второ място - за това, че ми е дадена дарба, която трябва да развивам до последно.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!
Дали са ми харесали въпросите? Да, изпитах истинско щастие да споделя мислите си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар