събота, 10 май 2014 г.

Споделено от Иван Караиванов








Здравейте !
Казвам се Иван Караиванов и съм роден в България. Завършил съм педагогика ПУ „ Паисий Хилендарски”, НСА - София и алтернативна медицина в Колорадо. Интересувам се от езотерични науки, молитвени медитации, поезия, рисуване и музика. Женен съм и имам син на 16 години. Още като гимназиален ученик в далечната 1986 година започнах да пиша стихове, на различна тематика.
По-късно, като студент в ПУ се занимавах много интензивно с медитативни практики, и на 21 февруари 1999 година, непосредствено след вечерната си ежедневна медитация, написах седем стихотворения - езотерична поезия.


Изповед


Душата ми копнее за молитва,
сърцето пълно е с гореща жар.
Възможно ли е таз поличба
да бъде райски Божи дар.

Сърцето пак ще проговори:
Моли се, медитирай, братко мой.
Духът ще свети и ще пее
във твоя свят, искрящ олтар.

Звезди ще светят на небето,
а твоята звезда ще бъде в теб.
Послушай тихо си сърцето,
което е спасението в теб.

Егото като вихър ще връхлита,
ще чупи, блъска и руши,
но силната звезда във теб ще свети
и ще прогони злите дни.

Божествената струна ще остане,
ще тържествува тя във пир
и в края на отминалото време
ще прибере плода със мир.



 С годините, по-късно, започнах да пиша разкази и приказки. И така, до ден днешен продължавам, когато съм във високо състояние на Духа, да пиша понякога. Надявам се, всеки, докосвайки се до тези разкази, приказки и поетични творби, да има повод за размисъл и да получи вдъхновение - vdaxnovenie.blogspot.com.
Снимки от профила ми във фейсбук - ето тук




 
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега ?

Във всеки житейски период съм имал своите хубави и очарователни моменти, за мен лично, в чисто човешки план, това са раждането на сина ми, срещата със сродни души и въобще заниманията ми с изкуство и себепознание.


А кое е най-трудното нещо, което си правил ?

Откровено казано, най-трудното нещо според мен е да се научи човек да трансформира тежките състояния, които понякога могат да го посетят като мисли,чувства и обезсърчение - в радост и  вътрешен мир. Мога да кажа, че в голяма степен чрез себеизследване и страдания съм постигнал това. Ако ми позволите ще цитирам откъс от пиесата, която наскоро написах, за да подкрепя думите си.


Галя :
Тя Боби свободата е в човека,
в прекрасната му истинска душа,
където Бог вложил е живеца,
а в него мощно Слънце – извор на Любов !


Ани :
Когато си и тих, спокоен
винят те всички  и ти хвърлят кал,
и лъжат те, и мразят те от завист,
а ти еднакво ведър си, еднакво смел

Когато чуеш всичко изкривено,
и зли уста те чернят и корят
без гордост ти откажеш да намразиш
и огънят във теб е все по-жив !


Боби :
О да, на думи толкова изглежда лесно !


Пейо :
За лесно чак, заплаща се със смърт,
но без физическата както е прието,
 а с личностното его и скръбта.

На всеки му е трудно и полека,
се мъчи да проникне в същността,
където светлината мрака среща,
 а след това си вечност и Любов !



В какво вярваш?

Вярвам в светлината и любовта, вярвам, че всеки човек е една звездичка от безкрайното звездно небе, която свети със своята си уникална и специфично индивидуална светлина, а Творецът, когото наричаме Бог е навсякъде и във всичко.

Вярваш ли в хората ?

Стремя се да вярвам в доброто и светлината във всеки човек, макар понякога да има предателства и разочарования, но все пак всички сме хора и понякога грешим.

А в себе си ?

Разбира се, полагам усилия  постоянно да бъда центриран във себе си, и да бъда себе си, тогава интуицията ми работи най-добре.

Вярваш ли в Живота след Смъртта ?

Да, смятам че човек приключва един цикъл или етап от своята еволюция, и преминава в друг, при инцидент  като по-млад преживях  този преход и това затвърди убеждението ми, че животът е вечен. 

За какво мечтаеш ? На какво се надяваш ?

Понякога съм сам и си мечтая,
тъй вперил взор към зведното небе,
да има мир и радост да се лее
от всяка жива твар, която е Любов .
Парите да превърнат се в усмивки,
а погледите в слънчеви сърца,
 и раят да изгрее въздесъщен
на нашата изстрадала Земя !

7.05.2014

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето ?

Когато подреждам нещата си избирателно, обикновено времето ми стига, за да свърша планираната работа за деня, иначе много се разпилявам и ми остава малко време да отделя за уединение, но успявам, налагайки волята си.

Важна ли е прошката в твоя живот ?

Да, прошката е акт на  извисяване и промяна на мирогледа спрямо този на другия човек, когато е поискана и дадена искрено.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега ?

На този въпрос ще отговоря със стих, писан преди 15 години.

Сега и днес, утре или в другиден
мечтаем си с усмивка на уста.
Ще станат ли мечтите ни действителност
ще бъдат ли тез радостни неща.

Надежда се прокрадва в душата ни,
че утрешният ден ще бъде по-добър.
Приижда и отива пак си времето,
по вечните закони на деня.

Мъдрият живее в настоящето,
живее във момента на сега.
Сега последно е за него времето
и дава само чиста доброта.

Животът си сега да изживеем,
не в минало и бъдеще дори.
Сега да даваме и сеем,
любов и мъдрост за щастливи дни. 



Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял ?

Да, харесвам времето, в което живея, и макар да е много трудно и бездуховно, мисля, че вътрешният стремеж е по-силен от външните обстоятелства.

Кое е най-важното пътуване за теб?

Пътуването към себе си.

Обичаш ли Живота ?

Да, животът е това, което ни се случва всеки Божи ден, и ако се радваме и сме благодарни на малките благинки, се превръща в благословение.

Какво е за теб той сега ? Опиши ми го с три думи.

Светлина, Любов, Блаженство

Кои са най-красивите гледки на света за теб ?

Изгревите и залезите на Слънцето по високите части на планините. Звездното среднощно небе, когато времето спира пред красотата и величието на Вселената.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Чувствам се най-добре и съм си у дома, когато се потопя в дълбока медитация или се моля, тогава се сливам с всичко съществуващо. 






Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти ?

Вярата, Надеждата и Любовта

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти ?

Много са хората, които са ми оказвали подкрепа и влияние, като родителите, учителите и приятелите ми, за което съм им много благодарен и признателен.  

 Намерил ли си призванието си ?  

Да !

А какво те кара да се чувстваш жив ?

Уханна пролет, мирис на треви
акации и белите жасмини,
тъй яхнал волно първите лъчи
сърфирам вдъхновено и незримо.

На улицата срещам Любовта
в усмивката на малкото детенце,
в искрящо чиста капчица роса,
погалена от вятъра – красиво.

Преливам после в сините лъчи,
небето бистро – мощно ме поглъща,
потъвам пак в дълбоки тишини,
където чувам как душата шепне.

Разтворила е своите криле,
 за миг е тя пчелица, пеперуда
танцува страстно с приказни нозе
в екстаза на блаженството - покоя.

Кипи в мене жива – радостта
и болките превръщат се в песен
във този океан на мъдростта,
където Любовта е безконечна.



Страхуваш ли се от Смъртта ?


Не !


А от самотата?


Самотни в стаята стоим
и мерим часове, минути.
За миг се връщат нашите мечти
във детството, във миналите музи.

В дълбоката самотна тишина
извира някакво спасение,
отърсени от светска суета
в душата се заражда вдъхновение.

Понякога изпълнени с блаженство
се мъчим времето да спрем.
А друг път, пълни със проблеми,
гоним делничния ден.

Във нашата чаровна самота
осмисляме житейския си път.
Копнеем за непреходни неща,
а падаме в заблуди не веднъж.

Изпълнени с житейска мъдрост
с годините се учим в чужди грешки,
опитвайки се всячески да стигнем
така жадуваното съвършенство.  



Какво ти дава представа за вечност ?


В чара на магнолиния мирис
сърцето слива се със  бялото цветче,
за миг си аромат – върховна нежност,
където няма форма, а Любов.

Безвремие, реалност и посоки
се губят във блаженство – пълнота.
 И в нищото си камъче, калинка – цвете,
съзнание, родено в Светлина !

В едно със всичко – целият съм муза,
душа, пулсираща в Космическия хор,
летяща във небесните простори,
обхванала Вселената с Любов. 



Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Позитивните !

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден.

Когато приемам  живота такъв, какъвто е, без да влагам от своите личностни нюанси, тогава всеки ден е пълноценен, плюсът и минусът са в хармония и всичко е такова, каквото трябва да бъде. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да следват и отстояват своите пориви смело и искрено, като се вслушват в гласа на сърцето си, и пазят свободата на Духа си.

Какво може да те разплаче?

Тъгата и мъката в очите на хората, филм, загуба на близък човек, страданията на бездомни и наранени животинки, песен.   

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Радостта и усмивките на хората около мен, музиката, слънцето, звездите, вятърът, танцът на птиците и пеперудите.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

В голяма степен за мен житейският земен пъзел е подреден и хармонизиран, но липсва още малко, за да бъде завършен, макар че в духовен план винаги има по-нагоре - еволюцията е вечна, като самия живот.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм за това, че съм тук и живея, благодаря на Бога за всичко, което ми е дал и ме е научил ! Благодаря и на всички, които ще прочетат споделеното от мен.
Благодаря Ви !





Няма коментари:

Публикуване на коментар