четвъртък, 24 април 2014 г.

Споделено от Деница



Моето име е Деница, родена съм преди 42 години в светлината на дванадесетия августовски ден... Все още съм в период на себеоткриване, тъй като прекарах доста години в тъмнината на едно невежество относно душевното си състояние. Години лутане по пътищата на професионална реализация, която в крайна сметка все още е забулена в сянката на миналото, и уви - не се случи досега. В сърцето си съм посветена на изкуството, но макар и учила керамика, понастоящем не се занимавам с този занаят, а само когато имам възможност. Предимно рисувам и изработвам малки неща за дома от хартия, както и малки живописни неща. Обичам театралния плакат и преди години с удоволствие изпълних няколко поръчки.  Старая се да се синхронизирам с Природата, за мен тя е неизчерпаем източник на идеи в този свят. Класическата старинна музика ми е другата отдаденост - тя ми носи изключителна душевна пълнота и хармоничност. Разбира се, слушам и други стилове, но подбрани в зависимост от душевната ми нагласа. Четенето на глас на стихове и приказки ми носи също голямо удовлетворение. Въобще финото изящество във всяко изкуство, чрез което душата изразява себе си е великолепно защото е истинско и неподправено, докоснато от Божествената Природа!
Мои неща могат да се видят в профила ми във Фейсбук - Агио Агионги и по-конкретно албума "Пъстроцветни късчета", както и на тази страничка-визитка (която за съжаление не е с добро качество, правена е отдавна и няма как да я обновя) -  www.denica.page.tl


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот до сега?
Ранното ми детство, сред поляните, животните и птиците на колибата при баба и дядо, този спомен още сгрява сетивата ми...  Годините в Средното училище за керамика в Троян. Тогава се докоснах до творческия дух, вложен в мен, изразявах го свободно и летях на крилете му - нещо, което за съжаление така и не изпитах отново досега. Друг силен момент е раждането на синът ми Александър преди почти 16 години. Усещането да бъдеш майка е много силно и уникално за всяка жена.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
За мен най-трудното е да намериш себе си отново, особено когато дълго време си потискал поривите на душата си, унищожил си се сам по една или друга причина... Много е болезнен пътя, но веднъж извървян, те извисява до истинската красота на душата ти!

В какво вярваш?
Вярвам в Светлината на Божествената Същност, в Любовта и в Красотата, която тя излъчва!

Вярваш ли в хората?
Ако вярваш в себе си, то ти вярваш и в хората. На едно друго, по-фино ниво, ние сме едно цяло.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Да, вярвам! Мисля, че винаги съм знаела за него, просто ми трябваше малко време да си припомня.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да прогледна, да отворя сетивата си отново, да се превърна в онова безгрижно, изпълнено с радост дете...

Важна ли е прошката в твоя живот?
Без прошка няма истински живот, няма свобода и няма истинска радост. Едно от най-важните неща в живота е именно прошката.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
Всяко време-епоха е добро за израстването на душата ни, стига да осъзнаем този факт.

Кое е най-важното пътуване за теб?
Пътуването към себе си!

Обичаш ли Живота?
Да,определено обичам живота!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Низ от радост, лутане и безброй пътешествия.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Навсякъде по света има красота и всяко място си има своето уникално излъчване. Когато сърцето ти се свърже хармонично с едно такова място, то се превръща в нещо много скъпо и близко на душата ти. За мен тези места са няколко, и то в България (поне засега).

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Най-добре се чувствам там, където успея да създам уют,спокойствие и радост, да усещам красота и хармония във въздуха, това именно ми дава усещането за дом.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата - тя ми дава сили и кураж!

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
През годините съм имала подкрепа от няколко близки приятели (мъже и жени), които в определени отрязъци от житейския ми път са ми дали много ценни уроци. Някои от тях повече не видях, други останаха приятели и досега. Но в настоящия момент от живота ми, мога да кажа, че моят съпруг ми дава най-силната подкрепа, за което съм много признателна!

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Да, определено. Бих искала да преодолея нерешителността, да бъда истински уверена в себе си и в моите творчески способности.

Намерила ли си призванието си? С какво искаш да те запомнят?
Това е все още нерешен въпрос за мен,все още търся своето призвание... Възхищавам се на хората, които знаят от малки какво е тяхното призвание, но все си мисля, че това е част от съдбовния път на всеки човек. С какво искам да ме запомнят... може би с добрите дела.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Това, че се събуждам чрез душата си отново и отново всяка сутрин, всеки ден... Че виждам живота в мен и около мен...

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не, не се страхувам... Все повече виждам, че тя е преход отвъд този свят. Скоро гледах един документален филм за древните египтяни, в който казаха, че те не са имали такава дума - "смърт", а просто "отивам на запад".

А от самотата?
Не мога да кажа със сигурност, засега не усещам такъв страх.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Емоции на въодушевление и радостен порив, които всъщност ми дават прилив на енергия и желание да живея, да творя. 



Какво е щастието за теб?
Може би е много кратко моето обяснение, но в момента това излезе от сърцето ми - щастието за мен е в споделената радост.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Преди всичко да слуша сърцето си, да има вяра, да търси и вижда най-красивото в себе си, да следва вътрешния си порив, защото това е основата, върху която човек изгражда житейския си път.

Какво може да те разплаче?
Толкова много видове сълзи има... Една великолепна гледка може да ме разплаче, но това са сълзи от възторг, има и други сълзи на пречистване, когато прощаваш и други, когато се сбогуваш с много близък човек... Въобще, трудно ми е да отговоря конкретно...

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Много неща могат да ме накарат да се усмихна... Често се усмихвам на утрото, на слънцето, на цъфналите дръвчета, на дъжда или бурята, а може и един аромат, който преминава внезапно покрай мен да ме върне в някой спомен от детството, изпълнен с радост...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Винаги има липсващи парчета. Докато сме живи, ние все градим целостта си. А моят пъзел определено е наполовина подреден, още се лутам и търся останалите, допълващи парчета.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Най-ценното в моя живот е това, че съм жива, че имам възможността да се развивам... И съм благодарна за това, че се завръщам към себе си, към моята най-съкровена същност, че започвам да си припомням коя съм, дори и с цената на много трудни изпитания. Няма по-хубаво нещо от това да се завърнеш в твоя сърдечен дом - домът на душата. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар