Споделено от Емилиан Примов

Казвам се Емилиан Примов. 

Роден на третия ден от месец октомври, през далечната 1977 г. 

Израснал и изградил се като характер в гр. Пловдив. Един митичен град с налудничави хора. 

Получил също там всичките си образования. 

Напуснал любимия Пловдив за постоянно през 2007. 

Сега любим е Кембридж, Англия. 

Гражданин на Великото кралство, обикновен и честен шофьор на такси!

Пишещ стихове от своята любов!

Издаващ и разпространяващ книги за благотворителност. 

facebook.com/pages/Emilian-Primov

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Не съм ги разграничавал на такива. 

Обичам живота и неговите периоди, независимо как хората ги наричат. 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Една автомобилна злополука през 2007. 

Щастлив съм, че всички останахме живи. 

Донякъде промени и начина ми на мислене. 

В какво вярваш?

В себе си!

Вярваш ли в хората?

Разбира се! Много при това!

А в себе си?

Най-много!

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая само за щастие. За всички. Ако всички са щастливи, мечтите ще са повече. 

Не се надявам на нищо! Дори самият израз не ми харесва!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За нищо не ми достига. Не ми достига да си свърша работата. Не ми достига да се наспя. Все ми е малко времето. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не помня нещо да не съм простил. 

Не ми носи удовлетворение, просто не искам да се натоварвам. 

Ще го нарека така - забравям, че са ме използвали, обидили и т.н.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея с двата крака в настоящето, но погледа ми е напред. Към миналото се връщам само в срещи "на маса" с приятели. 

Харесваш ли нашето време? 

Естествено! Живея в него. 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам родния си град. Но с удоволствие пътувам навсякъде. Често се случва. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Разбира се! Избор. Любов. Вдъхновение. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Споделените с някой, когото обичаш!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В града, в който живея в момента - Кембридж. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Умът ми. И близките ми хора. 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Тези, които в нужда се познават!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Убедително, не!

Намерил ли си призванието си?

Може да се каже. Докато не ми хрумне да върша нещо друго. 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 

На всеки му се живее. Не, категорично!

А какво те кара да се чувстваш жив?

Удоволствието от споделените моменти. 

Дори отговарянето на тези въпроси. 

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?

Нито едното, нито другото. 

Понякога съм сам, но никога самотен!

Какво ти дава представа за вечност?

Нищо. Всяко нещо е преходно!

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да оставаш пълноценен. 

Какви чувства изпитваш най-често?

Смесени. Любов, желание и ярост. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всички детайли от живота са щастие!

Усмивка от подарено цвете, е един съвършен ден. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не мисля, че съм способен да давам съвети според житейския си опит. 

На собственото си дете бих дал възможност да избира. 

Какво може да те разплаче?

Всичко, което е способно да разплаче останалите. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Смея се постоянно. Отново всичко, което предизвиква усмивки у хората. 

Чувстваш ли се обичан? 

О, да! Много при това!

А правилно оценен от другите за това, което си?

Никой не може да отговори на този въпрос. 

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Последните си две стихосбирки, средствата от които дарих. 

Ще има още! Обещавам!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако си го представя така, никога няма да бъде нареден. Винаги нещо ще липсва. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Хората, които обичам. И това, че са ми позволили да ги обичам. 

Споделено от Кристиана Добрева - Станкова

Казвам се Кристиана Добрева – Станкова. Родена съм се в града под Сините камъни със стоте войводи, трите реки и силните ветрове. На пук на все по-глобализиращият се свят все още живея, пиша и работя в него. Обичам пътешествията, но уют ми дава въздухът на този град – Сливен. Какво още за мен? Ето!

РАВНОСМЕТКА

Не се научих по земята да ходя,

на пръсти да стъпвам, да не гневя боговете.

Все на сърцето си вярвам, а не на очите,

сметки не правя – просто обичам.

И много любов на вересия раздадох,

но пък съм бедна на тежки разлъки.

Спокойна съм, че душата си не продадох

и стихове още мога да пиша.

И ако отново избирам

по кой път и с кого да тръгна –

знам ще те търся през девет баира

и след десетия ще те прегърна.

Ето тук може да прочетете още мои стихотворения :) 
www.krisitiana.com

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Трудно ми е да кажа, кои са били най-хубавите моменти в живота ми досега. Всеки е натоварен с различен спомен и сантимент, но ако трябва да откроя някой от тях – може би този, в който срещнах човека до себе си. :) Мисля, че е важно да намериш своята липсваща половинка. Така ставаш завършено цяло и щастието ти е пълно на всички нива.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Всяка трудност ми носи определено познание и опит. След това осмислям себе си и живота по друг начин и съм готова за следващото стъпало. В тази връзка не мога да определя кое е най-трудното нещо, което съм преживяла. Всъщност трудността на нещата зависи от натрупания опит и от възможността да приемеш случващото се.

В какво вярваш?

През различните етапи от живота си човек вярва в различни неща. Някога вярвах във феи :), а днес, че смисълът на живота е любовта, стремежът към съвършенство и себеусъвършенстване, хармония и покой, които всеки носи закодирани дълбоко в себе си.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Да, защото, ако не вярвам в хората, ако не вярвам в себе си -  все едно не вярвам в живота.

За какво мечтаеш?

Навярно звучи тривиално, но мечтая заедно със съпруга ми да направим околосветско пътешествие. На тази Земя има толкова много красота, която трябва да бъде видяна, докосната, вдишана и почувствана, уникални хора и места и още толкова изгреви и залези :), но нищо не е съвършено, ако не го споделиш с любимия човек.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да - да бъда с любимите си хора.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е много важна в моя живот. Трябва да простиш, за да продължиш напред, но даването на прошка също е определен път, който трябва да изминеш, и то сам.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш  сега?

Винаги живея в настоящето. Не съжалявам за нищо в миналото и не очаквам нищо от бъдещето.

Харесваш ли нашето време?

Да, харесвам го и вярвам, че всеки човек се ражда в най-подходящото за него време, а и никога не съм била в друго време, за да направя разликата. :) Ако се доверя на историческата наука - другите времена са били доста кървави, брутални и превратни.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Както вече казах, обичам да пътувам, мечтая да обиколя света, но МЯСТОТО е Родопа планина, защото както някой беше казал: „Всяка планина по височина се стреми Бога да достигне. В Родопа Той сам слиза.“

И няма как да бъде казано по-истински и по-красиво!

 

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Да, обичам го и то много, а трите думи, които описват най-добре моя живот сега са: любов, споделяне и поезия.

  


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Вече отговорих по-горе – МЯСТОТО, но ако говорим за друг вид гледки – усмихващо се насън дете!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където са любимите ми хора.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че най-доброто предстои. :)

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа?

Съпругът ми и сестра ми. Обичам ги много и им благодаря, че ги има.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Звучи прозаично, но бих искала да се науча да плувам. :)

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че да.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам, защото Животът е вечен, а Смъртта е просто етап, през който минават душите.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Стихотворението, което написах преди малко. 

Какво е за теб самотата?

За мен самотата е въпрос на избор, който всеки прави съзнателно. Самотата не е нещо лошо. Това е състояние на духа, което понякога е необходимо. Така виждаш възможностите, които преди това са били невидими за ума и сетивата ти.

Какво ти дава представа за вечност?

Изгревите и залезите. Тях ги е имало преди нас, и ще ги има и след нас. Вдъхновявали са поетите от древността, вдъхновяват ги сега, ще ги вдъхновяват и в бъдеще. :)

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът?! – да даваш и получаваш любов, да твориш добро и красота, да се развиваш и усъвършенстваш всеки ден.

Кои емоции изпитваш най-често?

Аз съм доста емоционален човек. Не съм безразлична към нещата, които се случват на глобално ниво и в държавата ни. Разбира се, че се гневя (все още не съм достигнала съвършенство :) ), че се тревожа и безпокоя. Дразня се от простащината и невежеството и се възмущавам от арогантността, но като цяло водещото чувство за мен е любовта. Изпитвам любов и благодарност, възхищение и спокойствие, защото дори една свещица в тъмна стая побеждава мрака.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки ден е съвършен, а щастието, както и самотата, за мен е въпрос на избор. Всеки го прави сам за себе си. Щастието и дните са пълни, ако ги споделиш с хората, които обичаш.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не изпускайте точно този миг. Той е съвършен, неповторим и единствен. Вярвайте в себе си, в собствените си творчески възможности и в любовта.

Какво може да те разплаче?

И щастието, и мъката.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Неподправената детска мъдрост.

Кое е доброто, което няма да забравиш?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Мисля, че човек не забравя никога доброто, което е срещнал по пътя си, колкото и мъничко да е то. Всъщност доброто си е просто добро. Не може да бъде по-значимо или по-малко значимо. Всяко добро е важно!  

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Всъщност пъзелът на живота си е винаги подреден, а това какво ние мислим за него е съвсем друго нещо. :) Що се отнася до парчетата – парчета винаги липсват. Ние всеки ден слагаме по някое. Това е част от живеенето. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

В живота си ценя най-много своите любими хора. Благодарна съм за тяхната любов и подкрепа, за това, че ги има. Благодарна съм за дарбата да пиша. Писането ме изпълва с щастие и тогава се чувствам най-съвършена и спокойна. Благодарна съм още за приятелите, които имам и за враговете, които срещам понякога, защото както беше казал някой – Господ винаги ни изпраща хората, от които имаме нужда, за да се развиваме и да вървим напред.

Благодарна съм за въпросите, които ми зададе, защото провокираха неподозирани за мен отговори. :)

Благодарна съм за това, че мога да се насладя на един залез…..