петък, 24 юли 2015 г.

Споделено от Емилиан Примов




Казвам се Емилиан Примов. 
Роден на третия ден от месец октомври, през далечната 1977 г. 
Израснал и изградил се като характер в гр. Пловдив. Един митичен град с налудничави хора. 
Получил също там всичките си образования. 
Напуснал любимия Пловдив за постоянно през 2007. 
Сега любим е Кембридж, Англия. 
Гражданин на Великото кралство, обикновен и честен шофьор на такси!
Пишещ стихове от своята любов!
Издаващ и разпространяващ книги за благотворителност. 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Не съм ги разграничавал на такива. 
Обичам живота и неговите периоди, независимо как хората ги наричат. 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Една автомобилна злополука през 2007. 
Щастлив съм, че всички останахме живи. 
Донякъде промени и начина ми на мислене. 

В какво вярваш?

В себе си!

Вярваш ли в хората?

Разбира се! Много при това!

А в себе си?

Най-много!
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая само за щастие. За всички. Ако всички са щастливи, мечтите ще са повече. 
Не се надявам на нищо! Дори самият израз не ми харесва!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За нищо не ми достига. Не ми достига да си свърша работата. Не ми достига да се наспя. Все ми е малко времето. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не помня нещо да не съм простил. 
Не ми носи удовлетворение, просто не искам да се натоварвам. 
Ще го нарека така - забравям, че са ме използвали, обидили и т.н.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея с двата крака в настоящето, но погледа ми е напред. Към миналото се връщам само в срещи "на маса" с приятели. 

Харесваш ли нашето време? 

Естествено! Живея в него. 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам родния си град. Но с удоволствие пътувам навсякъде. Често се случва. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Разбира се! Избор. Любов. Вдъхновение. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Споделените с някой, когото обичаш!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В града, в който живея в момента - Кембридж. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Умът ми. И близките ми хора. 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Тези, които в нужда се познават!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Убедително, не!

Намерил ли си призванието си?

Може да се каже. Докато не ми хрумне да върша нещо друго. 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 

На всеки му се живее. Не, категорично!

А какво те кара да се чувстваш жив?

Удоволствието от споделените моменти. 
Дори отговарянето на тези въпроси. 

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?
Нито едното, нито другото. 
Понякога съм сам, но никога самотен!

Какво ти дава представа за вечност?

Нищо. Всяко нещо е преходно!

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да оставаш пълноценен. 

Какви чувства изпитваш най-често?

Смесени. Любов, желание и ярост. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всички детайли от живота са щастие!
Усмивка от подарено цвете, е един съвършен ден. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не мисля, че съм способен да давам съвети според житейския си опит. 
На собственото си дете бих дал възможност да избира. 

Какво може да те разплаче?

Всичко, което е способно да разплаче останалите. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Смея се постоянно. Отново всичко, което предизвиква усмивки у хората. 

Чувстваш ли се обичан? 

О, да! Много при това!

А правилно оценен от другите за това, което си?

Никой не може да отговори на този въпрос. 

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Последните си две стихосбирки, средствата от които дарих. 
Ще има още! Обещавам!





Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако си го представя така, никога няма да бъде нареден. Винаги нещо ще липсва. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Хората, които обичам. И това, че са ми позволили да ги обичам. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар