Споделено от Таня Диркендел

Аз съм Таня Диркендел. Творчески псевдоним, но изразява най-добре онази фина душевност, която твори с лекота, от сърце и душа. Твори бижута и оргонити (mybiju.com) с елфска прецизност и внимание. Иначе детето в мен обича да се забавлява :-) Радост може да получи то и от вида на птиче, кацнало на перваза на прозореца, и от красиво цвете, и от детска усмивка. 

(снимка: Краси Проданов, сп."Усури")

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Докосването до душата, до божественото вътре в сърцето, което се оказа безкрайно, безгранично и толкова любящо.

Времето, прекарано с детето, винаги ме е изпълвало, дарявало ме е със смисъл и усещане за цялост, разширявало ме е, детският поглед върху живота е заразителен и кристално чист.

Личните моменти със семейството ми, което е моята опора и подкрепа.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?         

                  

Смъртта на близки хора.

В какво вярваш?

В силата на любовта, колкото и шаблонно да звучи. Любовта като енергия, която не признава стени и прегради, тя се усвоява добре от всекиго изначално, дори и да не го осъзнава. Тя променя и пространството, и хората в това пространство. Тя е като вълни на хармония, които изпълват и дават смисъл на всичко, правят го по-красиво, по-добро. Любовта е и лекота.

Вярваш ли в хората?

 

Вярвам, че всеки човек е преди всичко човек! Всеки има сърце, в което тупти любовта, само че някои са предпочели да го оковат в собствените си вериги, а други са го отворили, така че божественото да струи за всички в точното количество.

А в себе си?

Вярвам в себе си! Това ми дава огромна вътрешна сила, двигател на творчеството.

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Вярвам. Ние всички сме души, които пътуват из земята в собствено превозно средство – това прекрасно тяло, този съвършен инструмент на душата.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се и знам, че един ден всички ние ще осъзнаем, че сърцата ни са свързани в едно огромно туптящо сърце. Свързани сме с любовта, само че някои са го забравили. Мечтая за този свят, в който всички ще се усмихваме, ще ценим душата на другия така, както своята собствена. Свят на баланс и благодарност.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е въпрос на добра организация. Когато си в хармония със себе си и си се доверил на по-висшето в себе си, всичко се нарежда и времето сякаш изгубва смисъла си.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката ми дава вътрешна свобода. Тя е пречистване и освобождение. Изцеление.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Най-важното е тук, сега. Защото ако тук и сега е добре, утре също ще е добре, защото има една добра основа – днешния ден.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Харесвам нашето време, но харесвам и времето на елфите и джуджетата от Скандинавската митология. А най-добре ми е в нашето време с мисълта, че елфите съществуват, но зад завесата, в невидимото.

Кое е най-важното пътуване за теб?

Пътуването навътре към необятността ни.

Обичаш ли Живота?

Обожавам го, боготворя го и всеки ден благодаря за това, че съм тук.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Дар, възможност, опитност.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Детските очи. Планината.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Навсякъде се чувствам у дома. Когато се усетиш, когато се познаеш, когато се настаниш удобно в себе си, когато ти стане уютно да бъдеш себе си, тогава твоят дом е навсякъде.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Желанието за живот, любовта. Аз съм от хората, които падат, но и се изправят след това. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

 

Семейството, приятелите.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Не, харесвам се такава, каквато съм. Ако нещо не ми хареса, променям го. Към този момент нищо не искам да променям.

Намерила ли си призванието си? С какво искаш да те запомнят?

Да, намерила съм го. С усмивката ми. С творчеството ми.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Смехът.

Страхуваш ли се от Смъртта?

До известна степен, ако и да разбирам, че тя е само преход от едно състояние в друго. 

А от самотата?

Да, самотата е бич. 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Аз съм позитивен човек, но често попивам негативите от околната среда и хората. В такъв момент се старая веднага да вляза в себе си и да пия от онзи извор, който никога не пресъхва. Изворът в сърцата на всеки един от нас, който се пълни от небесното.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Разходка с лодка в езеро сред природата със семейството, може и с приятели. Всички сме весели, спукваме се от смях.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съветът ми е да се ценим. Да погледнем в огледалото, да си дарим усмивка и да се целунем. Защото любовта започва отвътре. Любовта към себе си ражда любов и към другите. Обратният вариант не работи вече. Да благодарим за съществата, които сме. „Ако знаете само колко сте обичани, хора?!”

Какво може да те разплаче?

 

Аз плача от всичко – и от хубаво, и от лошо. Днес ме разплака едно птиче, което лежеше на пътя безжизнено. Често ме натъжава гледката на разгневения родител, който изсипва върху детето си собствените си несгоди, вместо да го чуе, да се вслуша и да се поучи от него. А децата винаги ни прощават – от сърце, каквото и да сме им сторили.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко. Например друга усмивка, добър поглед, отворено сърце...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Нареждам го с всеки изминал ден, но има още. Страхувам се, че ако го запълня, ще свърши, затова не бързам с подреждането.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя самия живот. Благодарна съм, че ме има тук и сега, благодарна съм, че съм се докоснала до същността си, благодарна съм, че имам прекрасно дете, прекрасно семейство, родители, приятели, благодарна съм, че имам дом, благодарна съм, че обичам работата си, благодарна съм, че имам възможността да се насладя на чуждата благодарност към мен - това са хората, които ценят творчеството ми. Благодарна съм за това, което съм.

Споделено от Марий Росен

снимка: Владимир Михайлов и Мария Арангелова


Кой е Марий можете да прочетете тук - montfiz.com/teachers/marii-rosen.

А ето какво споделя самият той за себе си:

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Винаги, когато съм в трескав творчески труд.

Лятото с приятели сред красива природа.

  
А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Когато сам предизвикам собствените си възможности. В началото сякаш отмествам планина. Но после виждам, че планината все пак се мести и продължавам напред.

Загубата на близък до сърцето човек винаги е труден момент. Мястото, което зейва...

В какво вярваш?

Вярвам, че всичко е добре замислено. 

         Вярваш ли в хората? 

Хората сме менливи. Ръцете ни могат да галят и да бият. Вярвам, че понякога вървим заедно и сме по-силни.

А в себе си?

Вярвам! Но има мигове, когато се съмнявам.

 Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Може би не се нарича така, но че го има след смъртта, вярвам.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се да реализирам докрай всичко, за което съм предопределен. Все имам чувството, че съм бавен и не докрай ефективен.  

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

О, за много неща. Мисля да оставя някои неща за следващия път. Не може всичко едновременно. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да. Но не ми е лесно нито да я искам, нито да я давам.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Редно е да кажа настоящето! Миналото ме препъва и често се заседявам там. Ставам сънен и бавен, несигурен и нерешителен. Бъдещето ме плаши. Винаги е нещо трето. Непредсказуемо. 

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Не съм сигурен. Много е бързо. Хем пусто, хем претъпкано. Но ми се струва, че което и време да избера, в същността си ще е същото. 

Кое е най-важното пътуване за теб?

То е пътуването, чиято цел не разбирам още, чиито очертания са неясни, но познавам с корема си, с интуицията, с всичко, което съм...

         Обичаш ли Живота?

Понякога силно го обичам, понякога не. Една неразбираема машина, в която участвам. Той Е, и без да чувствам каквото и да било към него...

         Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Топлина. Взаимност. Осъществяване.

         Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Прегърнати хора. 

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

В моя дом… А домът ми е в сърцето. 

 снимка: Владимир Михайлов и Мария Арангелова



Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Просто трябва да се продължи. Да се стигне до края.  

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота?

Подкрепа получавам от семейството и приятелите си. Най-силно са ми повлияли учителите ми в професията. И другите, от които съм се учил неформално.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Има. Нетърпеливостта ми. Прибързаността… 

Намерил ли си призванието си? С какво искаш да те запомнят?

Намерил съм го. Паметта е особено нещо. Имената се забравят. И по-добре. Но ако си оставил огън, който свети по-дълго, и който разпалва други, това е чиста светлина в мрака. 

А какво те кара да се чувстваш жив? 

Болката ми спомня. Парадокс. Понякога трябва да те заболи, за да си спомниш, че си жив.

Страхуваш ли се от Смъртта?

От чуждата повече. От това, че колкото повече си жив, толкова по-сам оставаш. А личната смърт е техническа неизбежност, която понякога ме стряска с необяснимостта, която я следва. Но в това й е чара. :)

А от самотата?

Е, в себе си винаги сме сами. А иначе самотата ми звучи като да си захвърлен на друга планета сред другоземци. Тук, на земята, все можеш да откриеш някой, с който говориш "на един език".

Какво ти дава представа за вечност?

Природата. 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Страхът и Желанието. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Съвършен ден е когато си се трудил, видял си резултата, възрадвал си се и си зарадвал и други.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не обичам да ме съветват. А когато се хвана, че сам съветвам, се ядосвам. Директното ме отблъсква. Изкуството най-красиво учи.

Какво може да те разплаче?

Красотата.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Младостта.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Още има много за подреждане. Поне в себе си нося това усещане. 

 Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Това, че се занимавам с изкуство. Най-силно съм благодарен за това, че се чувствам подкрепян.

Още от Марио – ето тук:

ionmaro.blogspot.com

facebook.com/pages/Help-Me-Jones