понеделник, 8 септември 2014 г.

Споделено от Марий Росен



снимка: Владимир Михайлов и Мария Арангелова


Кой е Марий можете да прочетете тук - montfiz.com/teachers/marii-rosen.

А ето какво споделя самият той за себе си:



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Винаги, когато съм в трескав творчески труд.
Лятото с приятели сред красива природа.

  
А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Когато сам предизвикам собствените си възможности. В началото сякаш отмествам планина. Но после виждам, че планината все пак се мести и продължавам напред.
Загубата на близък до сърцето човек винаги е труден момент. Мястото, което зейва...

В какво вярваш?
Вярвам, че всичко е добре замислено. 

         Вярваш ли в хората? 

Хората сме менливи. Ръцете ни могат да галят и да бият. Вярвам, че понякога вървим заедно и сме по-силни.

А в себе си?
Вярвам! Но има мигове, когато се съмнявам.

 Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Може би не се нарича така, но че го има след смъртта, вярвам.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Надявам се да реализирам докрай всичко, за което съм предопределен. Все имам чувството, че съм бавен и не докрай ефективен.  

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
О, за много неща. Мисля да оставя някои неща за следващия път. Не може всичко едновременно. 

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да. Но не ми е лесно нито да я искам, нито да я давам.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Редно е да кажа настоящето! Миналото ме препъва и често се заседявам там. Ставам сънен и бавен, несигурен и нерешителен. Бъдещето ме плаши. Винаги е нещо трето. Непредсказуемо. 

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?
Не съм сигурен. Много е бързо. Хем пусто, хем претъпкано. Но ми се струва, че което и време да избера, в същността си ще е същото. 

Кое е най-важното пътуване за теб?
То е пътуването, чиято цел не разбирам още, чиито очертания са неясни, но познавам с корема си, с интуицията, с всичко, което съм...

         Обичаш ли Живота?
Понякога силно го обичам, понякога не. Една неразбираема машина, в която участвам. Той Е, и без да чувствам каквото и да било към него...

         Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Топлина. Взаимност. Осъществяване.

         Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Прегърнати хора. 

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
В моя дом… А домът ми е в сърцето. 



 снимка: Владимир Михайлов и Мария Арангелова



Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Просто трябва да се продължи. Да се стигне до края.  

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота?
Подкрепа получавам от семейството и приятелите си. Най-силно са ми повлияли учителите ми в професията. И другите, от които съм се учил неформално.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Има. Нетърпеливостта ми. Прибързаността… 

Намерил ли си призванието си? С какво искаш да те запомнят?
Намерил съм го. Паметта е особено нещо. Имената се забравят. И по-добре. Но ако си оставил огън, който свети по-дълго, и който разпалва други, това е чиста светлина в мрака. 

А какво те кара да се чувстваш жив? 
Болката ми спомня. Парадокс. Понякога трябва да те заболи, за да си спомниш, че си жив.

Страхуваш ли се от Смъртта?
От чуждата повече. От това, че колкото повече си жив, толкова по-сам оставаш. А личната смърт е техническа неизбежност, която понякога ме стряска с необяснимостта, която я следва. Но в това й е чара. :)

А от самотата?
Е, в себе си винаги сме сами. А иначе самотата ми звучи като да си захвърлен на друга планета сред другоземци. Тук, на земята, все можеш да откриеш някой, с който говориш "на един език".

Какво ти дава представа за вечност?
Природата. 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Страхът и Желанието. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Съвършен ден е когато си се трудил, видял си резултата, възрадвал си се и си зарадвал и други.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Не обичам да ме съветват. А когато се хвана, че сам съветвам, се ядосвам. Директното ме отблъсква. Изкуството най-красиво учи.

Какво може да те разплаче?
Красотата.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Младостта.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Още има много за подреждане. Поне в себе си нося това усещане. 


 Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Това, че се занимавам с изкуство. Най-силно съм благодарен за това, че се чувствам подкрепян.



Още от Марио – ето тук:




Няма коментари:

Публикуване на коментар