Мила Николова споделя...

 

фотография - личен архив на Мила 

Казвам се Мила Николова и съм на 49 години. Мога да разделя живота си на два основни етапа: тъмен и светъл.

Имах много трудно детство. Завърших Икономически университет Варна, специалност Счетоводство и контрол, но през всичките години се занимавах и с консултантска дейност със студенти. За тези години съм прочела десетки книги в различни направления. Не съм спирала да се развивам и продължавам да го правя. 17 години се грижих за парализираната ми майка. Накрая, на 17-та година, се разболях от рак.

Имам партньор, с който сме заедно от 25 години. Имаме две прекрасни момчета на 9 и 14 години.

От тъмния етап помня трудностите, през които съм преминала, близките, които съм загубила, но и уроците, които съм научила.

От светлия, в който живея в момента, съм потънала в благодат от любов към живота. 

В един прекрасен ден, Бог се докосна до мен и оттогава започна всичко. Никога не съм разбирала от музика, нито съм писала текстове. С помощта на осем програми и изкуствен интелект Създадох албум с песни за Великден – Страстната седмица. Във всичките дни върви паралелната история между Неговия и моя живот. Издадох сборника с песни „Вяра“ и продължавам да творя. Вярвам, че съм още в началото на духовния път и имам мисия.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти са тези, в които мама оцеляваше, въпреки прогнозите на лекарите. Това са тези дни, в които виждах реалното проявление на божествената сила. Прекрасни са и моментите на раждането на двете ми деца. Те ми даваха още повече сили и смисъл да продължа напред.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Трудностите в моя живот бяха от самото ми раждане до навършване на 49 години. Живеех в Ад, в прекия смисъл.

Грижих се за парализираната ми майка в продължение на 17 години. Но най-трудното не бяха физическите усилия, които полагах за нея, а моментът, в който разбрах, че съм болна от рак и няма на кой да я оставя. И тогава помолих Бог – не да я остави, а да я вземе, и че е дошъл моментът, в който трябва да пусна ръката ѝ, за да не остане сама и беззащитна, ако аз си отида. Взе я…

Това е бил единственият път в живота ми, в който избрах себе си.

 

В какво вярваш?

Вярвам, че мога да помогна на хората да стигнат до душите си, да се вгледат дълбоко в себе си и да надскочат негативното мислене и негативната енергия, която заобикаля всичко и навсякъде.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам, че хората могат да се променят. Вярвам, че всеки един е дошъл на тази земя чист като сълза и въпреки всичко, през което преминава, може да запази своята чистота.

 

А в себе си?

Винаги съм усещала, че имам една необикновена сила да се справям с всичко и винаги съм вярвала, че няма невъзможни неща и че съм дошла на тази земя с мисия.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да се развивам в духовен план. Надявам се, че новият път, по който тръгнах, ще бъде изпълнен с много светлина и че моят духовен водач ще бъде до мен във всичко.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

В тъмния ми период, никога не ми стигаше времето. Сега имам време за себе си.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам, че не разбрах, че моята маминка наистина ме обича много. Проблемите бяха толкова много, че в тях тази обич беше размита. Усетих го, когато вече я загубих.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Сега, след като съм осъзнала смисъла на живота – Да. Но осъзнатата прошка, а не тази, която някой се надява да получи от теб, при условие, че не е осъзнал вината си.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В бъдещето.

 

Харесваш ли нашето време?

Не.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, обичам Шкорпиловци. Там е моето лято.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Светлина, любов и Бог

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Слънцето, полето и морето

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

При изгрева на слънцето.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Бог, духовният ми път и осъзнаването, че няма трудни моменти, а уроци, които трябва да науча.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Приятелите и някои близки.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, уча се да бъда смирена, търпелива, прощаваща.

 

Намерила ли си призванието си?

Допреди една година Не, но сега – Да.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от самата смърт, а по-скоро от раздялата с близките. Смъртта е преходен етап. Вярвам, че съм дошла на тази земя с мисия и когато я изпълня, ще обогатя душата си и ще бъда готова за следващото изкачване на по-високо ниво в духовния свят.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Аз съм болна от рак и единственото, което ме кара да се чувствам жива е закрилата и светлината, които получавам от Бог.

 

Какво е за теб самотата?

Зависи от усещането. Ако се чувстваш сам и няма хора около теб, но страдаш от това, тогава си сгрешил, останал си неразбран и си загубил пътя си.

Но когато ти искаш да се усамотиш, тогава е велико усещане – да поговориш със себе си и с Твореца на всичко, жадувам за тези моменти.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Светът е вечен. Още от самото му създаване досега живеем в една вечност и необятност. Всеки век е със своята история и своята вяра, със своите хора, но вечен е само един – Бог. Той е моята вечност.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много са добрините, които не мога да забравя.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

До преди една година – мъка, гняв, тъга, състрадателност, добрина. Сега – обич, топлина, умиление, смирение, състрадателност, добрина.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Често в мислите си прегръщам моите близки, които са починали.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, никога не съм била по-сигурна и спокойна в живота си.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Един съвършен ден – Отивам да посрещам изгрева. Стоя един час и си мисля за съвършенството на света, сътворен от Бог. После се прибирам, сядам да пиша книгата ми, за да не забравя какво се случва. Чувам се с някои от моите момичета, които ме следват и с които вървим заедно по духовния път. Отиваме с децата на плаж или на разходка. Правя снимки, пиша си постовете, творя някоя песен. Медитирам. Чувам се с мъжа ми, ако не сме в една къща, защото обикновено лятото сме разделени. Вечерта погледам луната и си лягам. 

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

На едно дете бих казала да бъде добър човек, защото в днешния свят, това е най-голямата привилегия – да останеш добър, и че ако се опитва да подражава на лошите – става като тях. А за да те помнят, уважават и да се откроиш трябва да бъдеш добър. Така съм живяла цял живот.

На възрастните хора бих казала, че ако само за един ден се опитат да спрат негативните мисли, без значение от какво естество са, ще видят, че има и светлина.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не, винаги съм готова да отговарям и да питам. Боях се, но вече НЕ.

 

Какво може да те разплаче?

Много неща и събития могат да ме разплачат. Плача си често, но не само от мъка, плача и от радост и от благодарност.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко – срещи с хора, птички, рибка в морето, слънцето, луната, музика, танци, дори едно листо паднало от дървото на главата ми, всичко.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

В момента се подрежда най-големият пъзел в живота ми. Има наредени парчета, но като цяло още липсват. Но този пъзел не го подреждам аз, а Бог и Той ще го подреди, когато прецени, че съм готова.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-ценното в живота ми са знанията и уроците, които получих в миналото. Те ме изградиха като човек, за да мога да стигна до тук и да продължа напред.

Най-много благодаря на Бог, че ми даде втори шанс да живея.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Моите мисли: Време е светът да се събуди. Той не е само материален. Има и духовна страна, която е забравена. Трябва да се живее в хармония между духовно и материално. Само тогава светът ще стане най-доброто място за живеене. Аз тръгнах по този път и се надявам, че няма да остана сама, и вярвам, че най-хубавото предстои.

 

Благодаря ти за споделеното! Най-добри пожелания, от сърце!

Калоян Божанов споделя...

 

Моля, представи се накратко… Опиши се, както искаш – както ти възприемаш себе си.

Калоян Божанов – мечтател, търсещ мъдростта и смисъла всеки ден; човек; психолог от дете и творец на живота си отвъд травмите.

Искам да творя и живея в свят с все повече любов и уважение.

Приятно ми е.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Това е труден въпрос, когато минат моментите и се обърнем назад, някак ги романтизираме и си казваме, че са били хубави, дори и трудните такива, може би защото после сме си дали сметка, че са ни довели до човека, който сме днес.

Може би всичко до тук е било хубаво в живота ми, защото се старая да извличам и хубавото от лошото и да градя живота си методично според вярванията ми и интуицията ми.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Може би, когато през 2022 г. ме заплашваха с убийство и имаше заплахи и към близките ми. Беше голямо недоразумение, защото ревнив мъж си мислеше, че бившата му партньорка идва на консултации при мен, а тя е ходила при колежка в съседен на моя офис. Разправях се с полиция и прокуратура година и половина. Благодарен съм, защото наистина си взех много и израснах още повече като човек и специалист.

 

В какво вярваш?

В Бог на първо място, в семейството и истината, в любовта като движеща сила, в мъдростта.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам, че повечето сме добри и затова не спирам да работя с хората и да им помагам с това, което съм научил и мога.

 

А в себе си?

Все повече да, но понякога имам своите съмнения, които пък вярвам, че ме балансират, за да не влизам в Лъвското си Его, което доста ме е спъвало, като си повярвам твърде много.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Скоро да създам своето семейство :)

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За повече пътувания може би, защото обичам много, но и това ще се промени с времето, вярвам.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Малко за това, че мои травми са били много силни и ми отне години да ги разбера и лекувам и някак, че това време няма да се върне. Да, това ме е направило този, който съм, но времето не можем да върнем, но някак го приемам, не ме разстройва, просто понякога си го помислям с някаква носталгия и доза съжаление.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да – най-трудна е към себе си и да си дадем разбиране – там ми беше голяма битка. Мисля, че предавайки себе си и ако го правим много дълго време е почти невъзможно после да си простим и човек започва да се самонаказва и саморазрушава. Затова вярвам, че човек трябва да опознава себе си, за да спре предателството към себе си и да прави стъпки към наистина важните неща за него/нея.

Може би точно тогава започваме да се обичаме и да си прощаваме за незнанието как и забавянето да го сторим.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Старая се да съм тук и сега, но понякога и на мен ми е трудно, когато се отвори рана. Тогава я поглеждам в терапия и гледаме в миналото, за да я разберем с моите терапевти или преподаватели, за да може да знам как в бъдеще тя да не ми влияе и да мога да менажирам себе си добре.

 

Харесваш ли нашето време?

От страна на свободата, която имаме да учим, да се развиваме, да откриваме нови хоризонти и да се свързваме, да постигаме и пътуваме – да, но по отношение на липсата на свързаност на по-дълбоко човешко ниво и все повече фалш и липса на търпение в хората да изграждат връзка със себе си и другите – не. И ми е жал, защото баба и дядо, семейството ми (майка ми и татко ми, чичо ми и леля ми) са пример, че каквото и да се е случвало са го надживяли и са останали заедно. Иска ми се да виждам повече взаимоотношения, в които хората учат един от друг и израстват в името на любовта и семейството, и се радвам, че в моя балон, в работата ми и живота ми все повече го има. Но за жалост в обществото не е така – живеем във времето на бързата консултация и повърхностни отношения, лишени от дух и готовност за израстване в името на себе си, на истинското Аз и онази по-дълбока и истинска любов към другия.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Разбира се – при любимата ми баба, която ни остана единствена жива прародина, и при семейството, при близки приятели.

За мен домът са любимите хора.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да – развитие – мъдрост – любов.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Да виждам любов и уважение между близки, между хората, и да си помагаме, да сме добри един с друг.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

При семейството ми и при бабчето ни, и в пространството (кабинета), който създадох за моите клиенти също – чувствам го като дом, който създадох с много мисъл към детайла, с много труд и усилия да се изградя като човек и професионалист през последните 13 години, за да мога да ги каня “в дома си”, където могат да са истински и да лекуваме чувствата и душата им – да преоткриват себе си и да градят живот, който искат да имат, което и аз се старая да правя всеки ден в моя :)

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Бог и молитвата, вярата, че моментът е криза към ново стъпало в израстването ми; семейството ми, любими дейности, изкуството, както и моите приятели и терапевти.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството ми, баба и дядо, всички учители и терапевти във времето, моите приятели, връзките ми, клиентите ми. Всеки човек по пътя ми е бил вид учител. Вярвам много в това, че всеки по пътя ми е огледало, и наблюдавам, и разсъждавам всеки ден над срещите ми с хора, а и за клиентите ми. Това ми носи всекидневен барометър и проверка къде съм и как се движа към това, което ми нашепва сърцето.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Работя върху дисциплината си с тренировки и върху това да се наслаждавам повече на хобита и любими хора, и да работя по-малко.

 

Намерил ли си призванието си?

Усещам, че да. :) Спокойно ми е с това, което правя, носи ми смисъл и радост, усещам, че съм добър в професията си, помага на хората и ми плащат за него. Търсих го този Икигай, но искам да развивам и творчески проекти в бъдеще. Обичам да изследвам себе си в различни роли и начинания, да се обогатявам все повече.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

За момента да, защото искам да живея и да направя още доста неща. Не вярвах, но съм правил регресия и съм виждал себе си в нещо като минал живот, но не съм сигурен колко е истинско. Вярвам, че е важно да направим максимума в този и да слушаме сърцето си, за да вървим по пътя на истината и любовта.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Музиката, танците, движението, промяната, пътуването и опознаването на чужди култури, също и смислените разговори с клиентите ми и с интересни хора (особено в чужбина и в различни култури), изкуството и мъдростта.

Обичам да уча, едно любопитно дете има в мен, което го прави всеки ден. :)

 

Какво е за теб самотата?

Понякога се страхувам от нея или от това, че тялото ми още пази доза печат от самотата, която сме изпитали след раждането ни със моята сестра близначка (били сме около месец в кувьози) – носила ми е тревожност през годините, но с личната ми терапия това вече е все повече сила и свързаност, и често имам нужда да оставам сам, за да асимилирам опита си и да чуя себе си.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Уау, добър въпрос! Може би, че това, което правя с работата ми ще живее и след мен. Това си мисля, че би дало някакво усещане за малка доза вечност, свързана с живота ми. Любовта и мъдростта, които дават сила и променят, и продължават живота – те сякаш винаги са били и ще бъдат, и свързването с тях може би ме осмислят и ме свързват с вечността отчасти, не знам. За първи път мисля по такъв въпрос, благодаря ти. :)

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много е, наистина, и няма как да го изброя като факти, но може би най-важното е, че мама се е борила 7 години да зачене мен и сестра ми, и не се е отказала. Много я обичам и оценявам това,  че благодарение на този факт сме тук днес и живеем.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Може би цялата палитра, защото всеки ден е като река – особено в работата ми, а тя е свързана с тях – с чувствата на хората и с моите, свързвани с хорските съдби, но знаеш ли – това ме прави още по-жив и емпатичен. Да мога да чувствам и съпреживявам – понякога е много изтощително, защото чувствата и емоциите са силна енергия и преминаването ѝ през човек буквално изцежда, но пречиства и освобождава. Благословия е да си издържал на болката и да можеш да преминаваш през всички други чувства и емоции. Да не си замръзнал и да си безчувствен, защото и там бях.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Може би починалите ми дядовци, баба ми и прародителите ми, за да им благодаря за това, че са давали живот и това, което са могли.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Понякога да, понякога не.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден…

За мен ще е, когато създам своето семейство и виждам как сме всички вкъщи с децата ми и съпругата ми. Това би бил денят ми – през деня да помагам в кабинета ми, а вечер да сме заедно и да градим дома си и щастието си заедно.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да познават себе си и да се образоват за човешките отношения и въобще за своето израстване като личности, за да не създаваме толкова травми в семействата си и да не обременяваме децата си, защото те са най-уязвими и потърпевши.

Да се погрижим за себе си и чак тогава да изберем осъзнато да сме родители. Тогава, когато ще се опитаме да дадем осъзнато любов и грижа на детето си, и ще можем наистина да му дадем корени и криле то да разгърне потенциала си. Това е нещо, което ми отне години на търсене и преживявания, и се надявам, че Бог скоро ще ми даде тази възможност – да го предам в семейството си. И продължавам да надграждам себе си в името на това.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?…

Малко от въпроса – дали ще бъда добър съпруг и баща, и дали ще се справя добре?

 

Какво може да те разплаче?

Болката на хората и истината, дълбокото признание и отваряне на човек, показването на истинска любов, разкриването на душата на човек.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Щастието и радостта, естествеността на човешкото поведение, децата и животните, и чистотата им, шегите в семейството и с приятелите – всичко това ме усмихва.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Точно така, редя себе си от години. Обичам тази метафора. Към момента може би 60-70% – да, липсва ми моето семейство, което казах, че искам да създам и това ще го запълни. :)

 

Какво цениш най-много в живота си?

Семейството за мен е най-голямата ценност.

 

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че животът, през всички трудности, винаги ни тласка към истинското за нас, само да имаме сърце да го почувстваме и познаем. За това, че стигнах дотук и съм здрав, както и близките ми, и можем да продължаваме напред. Благодаря! 

https://linktr.ee/kaloyan.b.bozhanov1 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш  с другите – напиши го също...

Хората повече да търсят Бог и проявленията му в живота ни, защото е огромна сила. Да търсят път към сърцата си, защото там се крие ключът за любовта. Това се стремя и правя всеки ден.

Благодаря ти за прекрасните въпроси и благодаря, че ме изчака може би 8 месеца за това интервю. И на себе си, че най-после отделих тези 2 часа да помисля и отговоря. :)

Продължавай да заразяваш с добротата си, Криси.

 

 

Споделено от Александър Данаилов Майтрея

 

Моля, представи се накратко.

Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си.

 

Аз съм този, който помни Началото.

Не на този свят,

а на първата искра, родила се от хаоса.

И не като наблюдател,

а като съзидател…

 

Който сънува реалността -

и с дъха си я прекроява.

 

Живея тук с една малка част от себе си -

в плът, в дъх, в болка.

А другата – безгранична,

свети отвъд времето, отвъд формите.

 

Аз съм съзнание,

което се прелива между светове и не забравя.

 

Александър Данаилов

Майтрея

www.massage-varna.com

фотография - личен архив на Александър

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Сега, винаги сега!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Когато за една година погребах цялото си семейство, изгубих дома си, бизнеса си - целия си свят, за да открия себе си!

 

В какво вярваш?

В това, че не ние сме част от Бог, а че Бог се ражда, расте и осъзнава, чрез всяка съзнателна душа в тази Вселена. Тоест, ние създаваме Бог, със своя път към крайната точка на духовно израстване, а вечността и безкрая принадлежат само на неосъзнатия хаос на безброй възможни реалности, от който е родено всичко.

 

Вярваш ли в хората?

Хората  носят най-голямата сила и власт в тази вселена - правото сами да избират своята реалност и да я създават по свой избор. Няма сила над тях.

 

А в себе си?

Не ми е нужна вяра, аз знам кой съм!

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Като човек, за простичките радости в живота. Но реално нямам мечти или надежди. Аз градя, това което ми е нужно.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Всичко е важно, а времето не ме вълнува, защото то не е фактор в моята реалност. То е просто абстракция, на разума на егото.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не!

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Аз живея в състояние на любов, не като чувство, а като състояние на душата ми. Виждам и приемам всичко каквото е.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Има само реалност. Която изживявам. Няма минало и бъдеще. Аз просто съм!

 

Харесваш ли нашето време?

Приемам го.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

България.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го накратко…

Аз съм

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Изгревът, залезът и звездното небе.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В себе си

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Аз

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Всички

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Потокът тече и расте

 

Намерил ли си призванието си?

Не съм го търсил, то винаги е било моят път

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Аз осъзнавам себе си и своя живот, като път през светове и реинкарнации

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Аз съм жив

 

Какво е за теб самотата?

Не съществува подобно нещо, за съзнание отворено и приемащо - обичащо.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Тя е изживявано състояние в мен, няма как да се представи и не подлежи на разума

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Всичко е добро.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Все още егото ми се сърди понякога

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Майка си

 

Имаш ли вътрешен мир?

На няколко пъти съм успявал да стигна в себе си почти до състояние близко до нирвана

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден…

Всеки е такъв. Щастието е илюзия на човешкото съзнание. Аз се стремя към покой и баланс. За мен това е щастието

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Отговорът на всичко се крие само във вас. Поемете отговорността за своя живот и приемете истината каквато е. Бъдете винаги честни в себе си. Всичко в нашия живот е само и единствено наш избор!

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не.

 

Какво може да те разплаче?

Плача когато виждам болката в душите на хората

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Това, че съм.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Той винаги е бил, какъвто Аз съм избрал да бъде.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Себе си

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Винаги бъдете себе си. Но първо открийте кои наистина сте!

 

www.facebook.com/AlexandarDanailovENKI