Любомира Петрова споделя...

 

снимки - личен архив на Любомира

Здравей! Моля, представи се накратко…

Здравейте, казвам се Любомира Петрова – завършила съм Филмова и телевизионна режисура през 2013 г. в Нов Български Университет, а през 2015 г. завърших педагогика в Софийския университет. Обичам децата, работата с тях е удоволствие. През 2022 г. регистрирах издателство „Институт за научни изследвания и иновации в неформалното образование“ – ИниИно, вече има издадени над 50 книги, всяка година издаваме по 8 сборника с различна тематика и автори. Работата в издателството е моя мисия, също така е много вдъхновяваща и положително заредена, екипът, с който работя, са мои приятелки и всичко, което правим, го правим с любов.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в живота ми са били, когато децата ми бяха малки и съм разполагала с времето си. Много обичам и времето,  прекарано с любимия човек и приятелите.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Твърде е лично и ще го запазя за себе си.

 

В какво вярваш?

Вярвам в Бог и в това, че всеки от нас има мисия и път, по който трябва да върви.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в хората и това, че повечето са добри и когато ти си добър, ти се отвръща със същото.

 

А в себе си?

Разбира се, вярвам, че мога и повече.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Иска ми се светът ни да е по-добро и организирано място, всеки да си държи на думата и да си върши работата. Искам хората да се обичат и разбират.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Опитвам се да си нареждам нещата по приоритети, важните неща върша първо, а след тях другите. Може би понякога не ми остава време за семейството, но се опитвам да компенсирам по празниците, когато не съм на работа.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не, миналото е помогнало да бъда това, което съм сега.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е тази, която ни дава покой, прощавам и забравям.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея тук и сега, знам, че изпуснеш ли момента – няма връщане. Имам ли възможност да направя нещо, правя го. Аз съм човек на действията, имам ли импулс, действам.

 

Харесваш ли нашето време?

Определено нашето време ни даде много възможности за комуникация и развитие.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Любимото ми място е къщата ни на Царичина, там се чувствам най-добре свързана с природата и със себе си.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Любов, динамика и приятелства.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Обичам да гледам облаците в небето, които заемат причудливи форми, често виждам ангелски крила, сърца и ангели. Залези и изгреви, тучни зелени поляни, цъфнали цветя, гори, реки, водопади, езера и морета.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В къщата ни на Царичина, която е почти в гората.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Най-голямата сила за мен е Любовта, имам си любими спомени, с които си давам кураж да продължа.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

На първо място е семейството, децата ми, имам много приятели и ако започна да ги изброявам – сигурно ще изпусна някой. Те си знаят кои са, често им казвам, че ги обичам.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не, харесвам се и с недостатъците.

 

Намерила ли си призванието си?

Да, за мен работата като писател и издател е призвание.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта. Мисля, че тя не е краят, жалко, че не помним какво се е случвало в предишните животи и уроците, които сме научили.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Много обичам да танцувам, пея, пиша. Любовта в сърцето, която гори, ме вдъхновява.

 

Какво е за теб самотата?

Времето, когато съм сама, е рядко, но ценно, защото ми дава възможност да преоткрия себе си и да се разбера по-добре.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Думата вечност е много хубава и я свързвам с безкрая.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Най-ценно е направеното добро в точния момент. Толкова много добрини и приятели са, че не искам да пропусна някой и да ми се обиди.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Любов, обич, възхищение, щастие, радост.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Баба ми беше невероятен човек, имаше невероятна сила и мъдрост в нея, ужасно силно ми липсва. Понякога в спомените я прегръщам и знам, че ми помага отгоре и ме закриля.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Да не бързам за никъде, да си изпия кафето в леглото с любимия, да гледаме нещо забавно, после да се разходим за гъби в гората или полето, да може да си готвим вкусна храна на печката на дърва, вечерта да си пеем и танцуваме, а след това да правим любов на свещи.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Всяко нещо преминава, от нас зависи как ще реагираме. Преди да кажеш нещо – брой до 5.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не.

 

Какво може да те разплаче?

Доста съм чувствителна и дори една дума може да ме просълзи, мил жест на приятел, на филми и предавания също плача.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмивката на приятел буди и моята.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Вярвам, че има още много неща които да направим, за да остане нещо след нас за поколенията.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за взаимната любов, която имам от любимите хора и приятелите. За дарбите и възможностите, които животът ми предостави, за срещите с хора в точния момент. За Божествената закрила и напътствията, които получавам.

www.facebook.com/lubomira.petrova.39

Страницата на Издателство ИниИно във Фейсбук