Мая Лалчева споделя...

снимки - личен архив на Мая Лалчева

Аз съм ТЪРСЕЩ ЧОВЕК! Творец, работник, служа на хората. От малка имам съдбата да сменям средата си. Местихме се от малък град в София и от училище в училище… Така станах по-затворен човек, което ми попречи да срещна голяма и значима любов в живота си. Но компенсирах това с голяма любов към литературата и децата. С моите две книжки за Жорко и Врабчо Страшников обикалям сега из училища в цяла България. Смея да твърдя, че първокласниците ме харесаха.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите на „лудост“ – в буквален или в преносен смисъл, много съм мислила по въпроса за лудостта. Когато си извън Контрол се случват нещата. Не става въпрос за клинични състояния, а за това състояние, в което чувстваш и действаш от името и в името на Душата си. Ако можеш да ги разпознаеш, разбира се. Вълнуващо е! Вдъхновение!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Смъртта на близки хора. Трудно е да си примириш, че си направил всичко, за да помогнеш и въпреки това ги няма. Оставаш без почва под краката си и едва тогава осъзнаваш, че трябва отново да градиш.

 

В какво вярваш?

Вярвам, че има сила над нас, Творец, и ако сме против законите на Светлината, оставаме в Тъмнината. Не можем да се събудим. Вярвам, че всички сме родени добри и можем да запазим това по-дълго време.

 

Вярваш ли в хората?

Вече не вярвам на всички.

 

А в себе си?

Да. Вече съм по-самоуверена. Не може човек, който не вярва в себе си да въздейства на други хора.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая си за нова книжка в момента. Много ми се иска да мога да осъществя един нов проект, да ми стигне времето, защото на всички ни е отредено време.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не ми достига време за почивка. Винаги съм заета с много задачи, с хора и не остава време за почивка, а постепенно започваш да разбираш колко много е важна тя. Не ми достига вече време и за хубавите книги, и това много ми липсва.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам, че си нямам свое детенце.

 

Важна ли е прошката в твоя живот? 

Важно е да прощаваш, разбира се! Всеки ден давам прошка на себе си и на другите, защото само така можеш на мястото на  тревожността и самотата, да се изпълниш с любов и благодарност. Ако нямаш прошка, нямаш и мир. Но това се постига с времето….

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето живея. Миналото ме е довело до тук, но сега вече го няма. Разбира се, градя планове и за бъдещето, но гледам да са все по-конкретни и близки.

 

Харесваш ли нашето време?

Не, не ми харесва. Но то е на децата и младите. Аз се опитвам да се приспособявам и да съветвам, да възпитавам, да оставям следи.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Аз обичам пътуването по принцип, не мога да кажа нещо конкретно. Пътувала съм и в България, и навън, самото пътешествие е важно – новото, разнообразието те обогатява. Може да се качиш на Витоша само, но и това е път! В реалността, а не в мислите.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Животът е Служене, Обич и Вяра!

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Харесвам морето, но и високите планини, неописуемо е преживяването да погледнеш отвисоко. В Родопите ми харесва, защото там съм и родена.   

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Не е място, а компания – когато съм сред деца се чувствам добре. Но напоследък обичам и самотата. Тя ти дава свобода.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че и аз не живея напразно, че съм полезна на много хора.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите, учителите, приятелите… Не мога да изредя всички поименно. Подкрепата е важна, но е много ценно да не се поддаваш на влияние. Тогава има опасност да загубиш себе си.

 

Намерила ли си призванието си?

Да, обичам да правя детски книжки, колкото и да е трудно това.

 

Страхуваш ли се от смъртта? А вярваш ли в живота след нея?

Като всеки нормален човек се страхувам, но това е всъщност страх от неизвестното! Вярвам, че ние сме Души, които не изчезват, но какво точно се случва никой не знае.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Радостта, веселието – тогава човек изпитва щастието, че е жив.

Какво е за теб самотата?

Лошо е да си сам, вредно е, но въпреки това самотата е естественото състояние на всеки човек. Ако се замислите е така.

Какво ти дава представа за вечност? 

Природата, историята, някои произведения на изкуството. Наскоро бях в Дубровник и написах това стихче:

Вековни крепости събират

човечета от тук и отдалеч,

там и далечното е близо

а камъкът не става на киреч.

Високото не носи страх,

а себе си издигаш

до смелостта на древен страж.

Така и в дребното откриваш,

че носиш вечност,

като камъче от стръмен плаж.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

В моят живот почти всичко съм постигнала сама. Такива са Козирозите. Но въпреки това, както казах някъде тук, съм Благодарна на много хора. Не за нещо конкретно, а за подкрепата, за обичта.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Изпитвам обич, но и разочарование. За съжаление второто се натрупва с годините.

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Баща ми. Аз чувствах много голяма привързаност към него.

Имаш ли вътрешен мир? 

Да. Тежко му на човек, когато загуби вътрешния си мир, равновесието… Но и на мен ми се е случвало.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието да се чувстваш добре физически и да си обграден от позитивни хора. В този смисъл мен работата ме прави щастлива, защото се занимавам с малки деца.

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Моят съвет е, че няма нищо спешно в този живот!

 

Има ли нещо, което може да те разплаче?

Да, имам много тъга в себе си, затова предпочитам да се смея. Тъгата не бива да се потиска, но и не бива да живеем само в нея.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща. Дори цветята – когато наблюдавам градинки с теменужки, които се люлеят от вятъра, винаги ми приличат на усмихнати маймунки. И естествено предизвикват и у мен усмивка.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

О, да! Понякога има истински хаос в живота ми! Като че ли нарочно разпръсквам парчетата от пъзела, за да си откривам нови цели, нови задачи. Не помага много, но като че ли така съм устроена.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя, че имах възможността дълго време да живея с родителите си! 

Благодаря за доверието, отделеното време и споделените мисли!

Желая ти радост, спокойствие, успехи и всичко най-добро!

 

И аз Благодаря! Почувствах се много специална!

Много е важно да се споделя!

Това е същността на Любовта!

Така е, радват ме тези думи!...

Можете да откриете Мая във Фейсбук - ето тук:

www.facebook.com/profile.php?id=100029336257853