понеделник, 26 август 2019 г.

Споделено от Теодора Славова




Фото кредит: Линда Александрийска




Здравей! Представи се накратко...

Теодора Славова
Копирайтър, автор, блогър, рекламист.
Наскоро беше публикуван първият ми роман „София – London - София“

 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Едно пътуване до Финландия и един концерт, след който 3 дни бях без глас; едно радиопредаване, на което бях водещ; един великолепен екип рекламисти, от който бях част; няколко залеза в добра компания; няколко изгрева в нечии прегръдки.   


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Това за мен е процес. Да балансираш между ангелите и дяволите си, между светлата и тъмната си половина. Да растеш, да се разбереш, да откажеш егото или страховете ти да контролират мислите и чувствата ти. Там някъде, между тях, живееш себе си пълноценно. До там се стига трудно.


В какво вярваш?

В интуицията си, в пътя си, в късмета си.


Вярваш ли в хората?

В някои.


А в себе си?

Все повече.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая кратко. Ако не успея на превърна мечтата си в реализуема цел, губя интерес към нея. Мечтаенето без конкретни действия е загуба на въображение и реалност едновременно.
Имам надеждата, че човеците ще съумеем да опазим планетата си годна за живеене, без да се избием междувременно. 


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не. Имам време за всичко важно за мен. Може би един масаж би бил добре дошъл.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Много, но не винаги успявам да я дам. Надявам се да се науча… преди всичко заради себе си.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Има непрекъснат диалог между трите. Все повече успявам да се наслаждавам на настоящето.


Харесваш ли нашето време?

Харесвах 90-те.  Бяха вълнуващи години. Тогава се смеех повече. Сега времената са предизвикателни за всички – и в социален, и в икономически, и в политически, и в екологичен, и в чисто човешки план.  Дано да се справим.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не мога да отговоря на този въпрос засега. Все още има много места на които не съм била и пътувания, които предстоят.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Понякога го обичам, друг път имам въпроси към него, но никога не го мразя.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Очите на влюбения човек.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

„У дома“ не е място, а състояние. Иначе обичам Европа.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Инатът ми, любопитството и съветите на по-мъдри от мен хора.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, близки приятели и неизброим списък от имена на изключително талантливи и смели личности.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да преодолея страховете си.


Намерила ли си призванието си?

Писането ме прави щастлива. Радвам се, че текстовете ми въздействат и на други хора. Като че ли съм.


Страхуваш ли се от смъртта?

Независимо от твърденията, всеки се страхува от смъртта. Вярвам, че ако животът ти е осмислен – смъртта не изглежда толкова плашеща.



А какво те кара да се чувстваш жива?

Вятърът, дъждът, шумът на листата на дърветата, песента на птиците… Карат ме да се усещам като част от нещо голямо и красиво.


Какво е за теб самотата?

Съзидателна и разрушителна едновременно.


Какво ти дава представа за вечност?

Всичко е преходно. Всичко се трансформира от едно нещо в друго нещо. Може би този процес се нарича „вечност“. 


Какви чувства изпитваш най-често?

Уча ума си да позволи на спокойствието и удовлетворението да доминират над трескавите чувства, без да оглупее от това.


Ако можеше да прегърнеш някой човек, известен или не, който не можеш – кой би бил?

Баща ми, Дейвид Боуи, сър Тери Пратчет.


Имаш ли вътрешен мир?

Търсим се взаимно. Понякога успяваме да се намерим и да изпием чаша чай. Обещали сме си скоро да останем заедно за по-дълго.


Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Лек вятър, ранна есен, дълга разходка, длан в длан, тичащо куче, привечер, писане, лекота, удобно канапе, хубав филм или книга, нещо вкусно.  
 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Ако имате амбицията да живеете по-пълноценния вариант на себе си, бъдете готови за много препятствия и (само)саботажи по пътя.
Садете дървета.
Почиствайте боклука след себе си.
Сипете вода на бездомно куче.


Какво може да те разплаче?

Всяка форма на насилие.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Човечността. Споделеността. Обичта.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не особено подреден. Липсват, появяват се, изчезват. Някои остават. Спрях да се опитвам да запазя онези парчета, които не пасват.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Възможността да живея и да изпълня живота си с моя личен смисъл.


Няма коментари:

Публикуване на коментар