вторник, 3 септември 2019 г.

Иванета Пейкова споделя...







Здравейте. Казвам се Иванета Пейкова.
Едно безкрайно щастливо момиче, влюбено в живота, искащо да граби с пълни шепи от него и винаги готово за нови предизвикателства.
Автор съм на на стихосбирките „Заточена любов“, „Ангелски опиат“ и книгата „Незаличимо мой, неизлечимо твоя“.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Израснала съм в малък град и винаги съм искала да сложа основите си, на място, където ще имам възможност да се развивам. Началото беше записването ми в гимназия. Преместих се във Велико Търново. Тогава страховете от неизвестното връхлитаха. Днес годините в гимназията са най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Открих приятелство, вярност, щастие. Влюбих се. Изживях мигове, които са изглеждали невъзможни и в най-смелите ми мечти.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Трудностите са преходни, последиците от тях не са. През някои преминаваш, преживяваш, побеждаваш в битката и ставаш по-мъдър, по-силен, по-уверен. Други нанасят по-дълбоки поражения, оставят кървящи рани. И с тях се бориш, даже успяваш да ги преодолееш, въпреки жертвите които си дал. Но вътре в теб остава едно мъничко на пръв поглед незабележимо местенце, което се превръща в твоя слабост.
Моята слабост си има име.


В какво вярваш?

Вярвам в чудеса. Във вечната любов. Вярвам в доброто в сърцата ни.


Вярваш ли в хората?

За жалост да вярваш на хората е като да се хвърлиш в най-дълбоките части на морето, без да можеш да плуваш. Изходът е или да се оставиш да потънеш, или да се бориш докато ти свършат силите, вярвайки че си водолаз.


А в себе си?

Никога не съм вярвала в себе си и едва ли ще се науча скоро.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за топлината на две очи, за нежност, за прегръдка, за усмивки. Мечтая за шанс, за прошка. Може би и за сладолед и лунапарк.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За по-малко от една година написах и излязоха и трите ми книги. В този период бях отдадена изцяло на работата си. Времето за семейството и приятелите ми бяха ограничени. Старая се да намеря баланс.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Бързо прощавам. Ако грешката е в мен винаги искам прошка. Но съм и много крайна, ако ми се наложи да преглътна нещо, извън разбиранията ми за човешки ценности и морал, прощавам, но автоматично този човек изчезва от света за мен.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Много е трудно, когато миналото е било в пъти по-хубаво от настоящето. А за бъдещето... никой не знае. Затова и надеждите ми са в него.


Харесваш ли нашето време?

Не го харесвам. Всичко е далеч от моите представи и разбирания за света. Налага ми се да го приемам, вярвайки че ще възтържествува обрат.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Вятър, вълни, пясък, море, лодка, небе, покрито със звезди.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Битка, любов, възможност.








Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Очите на любимия.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В прегръдките на децата, в чистите им сърца. В усмивките им към непознатата какичка, заиграла се с тях.



Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Подкрепата и обичта на приятелите и семейството ми.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Приятелите.
Семейството.
Учителите ми.
Любимия.



Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Човек се изгражда като личност през целия си живот. Още съм в началото на пътя. Има много страни за ошлайфане. Има и такива, от които никога не бих се отказала – морал, ценности, вярвания, съвестност.


Намерила ли си призванието си?

Да помагам


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не ме е страх от смъртта. Страх ме е да не дойде точно, когато най-много ще ми се иска да живея.


А какво те кара да се чувстваш жива?

Амбицията да се боря.


Какво е за теб самотата?

Наказание


Какво ти дава представа за вечност?

Любов и доброта


Какви чувства изпитваш най-често?

Трудно е да го опиша с думи. Вярвам, че очите говорят по-красноречиво.


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бъдете добри и достойни хора. Обичайте, раздавайте се, грабете от живота, вярвайте в чудеса.


Какво може да те разплаче?

Аз съм много чувствителна. Може да ме разплаче всичко, което ме е докоснало по-дълбоко, независимо дали е от щастие или тъга.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Винаги съм с усмивка. Казвали са ми, че дори когато спя се усмихвам. За мен тя е ключа от вратата към вътрешния свят на човек.







                    
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът беше подреден, до момента в който допуснах да се загуби най-важното парченце. Днес там празнотата е огромна. Заместителите не пасват, за да се запълни картината. А това парченце може би никога повече няма да се върне на мястото си. Хората виждат в мен красиво подреден пъзел. Аз виждам само мъничката „незначителна“ празнина, която е нужна да се запълни, за да бъда отново цяла.



Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ако някога ми се наложи да се отблагодаря на Господ, за всичко което ми е дал, няма да ми стигнат думите, делата и силите, за да го направя. Всеки миг е дар, стига да се научиш да го цениш.



Няма коментари:

Публикуване на коментар