понеделник, 4 февруари 2019 г.

Анелия Исакова споделя...




Представи се накратко…
Казвам се Анелия Исакова, имам двама сина. Тази година ще стана на 50 години (!), а се чувствам на 25... Работя в туристическа агенция - земна и обикновена. Позитивна съм също така, усмихната, винаги търсеща доброто у хората, вечната идеалистка... Обичам движението, танците, книгите...

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Ами може би раждането на децата ми, а на по-късен етап – срещата  с един човек, която преобърна живота ми.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Аз съм късметлийка! Не мисля, че ми се случвало такова нещо, което да нарека най-трудно. Разбира се, всеки има трудни моменти, но това е част от нашето израстване.

В какво вярваш?
Вярвам в това, че всички ние сме едно, но трябва да го осъзнаем, вярвам в Любовта... – онази Божествената...

Вярваш ли в хората?
Да, вярвам в това, че хората са добри - до наивност чак.

А в себе си?
Ами опитвам се. И мисля, че все повече ми се получава.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая си да прекарам известно време „вдън гори тилилейски”, сама със себе си и с много книги... Да отида в Япония някой ден. Надявам се хората да осъзнаят, че трябва да пазят планетата, защото ние всички живеем тук и сега...





Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Не ми стига времето за мен самата – да се занимавам с нещата, които обичам.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Важна е, но аз лично смятам, че трябва да живеем и да се държим така, че да не се налага да си прощаваме.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Основно в настоящето, ако смятаме времето за линейно, а то не е.

Харесваш ли нашето време?
Да, щом сме тук, сега, значи има защо. Аз съм хванала и „другото” време (социализма) и нямам причина да кажа, че не ми е харесвало.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Не, ако съм с хора на моята „честота”, няма значение къде съм.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Да! Животът е прекрасен.  Любов и милост божия!





Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Изумявам се от величието и съвършенствата на природата, много обичам цветята...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Когато човек открие себе си е „у дома си” и тогава няма значение къде  е всъщност.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Ами аз съм си такава – няма външно обстоятелство, което да ми дава сила.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Човекът, когото споменах в началото на интервюто, той си знае кой е. Благодаря му!!!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
С годините човек осъзнава, че е такъв, какъвто е. Много е трудно  да промениш същността си. Опитвам се да се харесвам такава, каквато съм. 




Намерила ли си призванието си?
Търся го все още.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Не. Винаги съм „знаела”, че няма как да настъпва истински край с физическата смърт.

Какво е за теб самотата?
Няма самота! Толкова обичам да съм сама, за съжаление рядко ми се случва.



Какво ти дава представа за вечност?
Не зная... Понякога се „разливам” в  безкрая, имам чувството че „изчезвам”... и тогава може би се сливам с вечността...

Какви чувства изпитваш най-често?
Напоследък все повече Благодарност, Любов към хора, които не познавам лично, но ги припознавам като много близки.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието е въпрос на гледна точка. Съвършеният ден – да посрещна изгрева, Паневритмия, излет сред природата с хора, с които има какво да си кажем, красив залез с любим човек... Едни такива, простички неща.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Не обичам да давам съвети. Като всяка майка се опитвам да давам съвети на децата ми, но осъзнавам, че е безмислено. Трябва сами да си научат уроците.

Какво може да те разплаче?
Понякога и една дума...

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всичко, аз постоянно се усмихвам...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Ами всички се опитваме да подреждаме постоянно пъзела на живота.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Със сигурност има още парчета за напасване. Ще си позволя един цитат: „Единственото неизвестно в пъзела на моя живот си бил ти. Не знам твоето име, но то може да е името на единственото ми спасение... Ти си поредният непознат, а аз съм Непознатият, който се разкрива. Кое парче от пъзела на твоя живот съм? Скоро ще разбереш... Всички разбираме и накрая вярваме, че няма да е прекалено късно.” – Радослав Гизгинджиев

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарна съм за това, което съм. За това, че имам две прекрасни сестри... За  синовете ми...

Благодаря за доверието и споделените мисли!
Благодаря и аз, за поканата да участвам в проекта ти. Ти си една от тези, които не познавам лично, но чувствам близки.
  
Желая ти щастие и всичко най-добро!
Благодаря, и на теб!


Няма коментари:

Публикуване на коментар