Ади Цанова споделя...

Здравей! Моля те, представи се накратко.

 

Аз съм… просто Ади… Една жена на 43 години, която нито за миг в своя Живот не е загърбила мечтите си. Успехите ми на човек ме споходиха още от съвсем крехка житейска възраст. Станах Майка за първи път на 18 години – без страх, без притеснение, че възрастта ми е неподходяща или че знанията ми не са достатъчни, за да се справя с тази отговорна задача сама. Е, не просто се справих, а продължих смело напред и на 22 вече бях Майка на още едно прекрасно момиче. Кръвта на моя Живот се казва Милен и той е отговорът на моето човешко щастие. Той е не просто Таткото на дъщерите ни, моят спътник в Живота, а Приятелят до мен и момчето, което ме приема такава, каквато съм, с всички мои достатъци и недостатъци.

В професионален план се занимавах с множество неща. Всички те – с  блестящ успех. Диагнозата рак (на Милен) преди четири години промени изцяло житейския ми поглед и се отдадох на нашата Мисия „Удоволствието да бъдем здрави! БЪДИ ПРОМЯНАТА!“, която увлече след себе си 32 000 човека. Нашият призив за Промяна пробуди много хора за един по-пълноценен и здрав Живот без болести. Диагнозата бе и причината да загърбя професионалните си поприща, и да се отдам на ПРОЕКТ ЗДРАВЕ в името на хората.

Нашият сайт: www.bethechangeretreat.com

Нашият Блог с разкази за Здравето: behealthybg.blogspot.com

Мисията ни порасна и в нея се родиха двете ни книги. „НЕПРОЧЕТЕНА КНИГА ЗА ЗДРАВЕТО. ПЪТЯТ НА ПРОМЯНАТА. Ние победихме рака!“ и „21 дни да промениш ЖИВОТА си! ПРОЕКТ ЗДРАВЕ“.

Нашите две книги за Здраве: www.bethechangeretreat.com/books

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите? Толкова са много, че май имам материал, който да ме топли, когато остарея и зарея поглед в спомените, които са формирали целия ми житейски път. Разбира се, сред всички най-хубави има особено хубави, които са свързани с раждането на нашите дъщери – Стефани и Милена. С двете ни прекрасни момичета са свързани всички особено хубави моменти. А периодът е вечен – от раждането – до днес – и до последния ми дъх.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Диагнозата рак на моя най-добър Приятел – Милен. Беше трудно. Беше много трудно и… някак като че ли безнадеждно и в същото време с толкова откровена вяра в Живота, че той ни предостави втори шанс да направим първо впечатление. Изживяхме я, дишахме я месеци наред, блъскахме се заедно и поотделно в морето от незнание, за да преборим всичко и да успеем отново заедно. 

В какво вярваш?

НАЙ-ПРИЕМЛИВАТА РЕЛИГИЯ В НАШИ ДНИ Е ВЯРАТА В СЕБЕ СИ. ТОВА Е МОЕТО МОТО, КОЕТО МИ ДОЙДЕ НА УМ ПРИ НАПИСВАНЕТО НА ПЪРВАТА НИ КНИГА.

Вярваш ли в хората?

Разбира се. Нали и аз съм човек. Вярвам, че всеки човек е роден добър, вътрешно красив и можещ. Във времето, обаче, на неговия растеж във физически и емоционален план той някъде се изгубва и се превръща често в лош, вътрешно грозен и неможещ. С някои хора се случва именно това. И  въпреки това, аз оставам с вярата, че той просто се е изгубил и може да се намери, и да се върне в доброто, към красивото.

А в себе си?

НАЙ-ВЕЧЕ В СЕБЕ СИ ВЯРВАМ.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая накуп, мечтая за много неща, мечтая постоянно. Няма мечта в моя житейски път, която да не се е осъществила. А осъществи ли се една, веднага на нейно място се настанява друга, която е в очакване... Ето така, в този кръговрат от мечти, живея вече 43 години. Не съм от хората, които се надяват. Аз съм от хората, които правят нещата да се случват. „Надявам се” ми звучи някакси неуверено, слабо и твърде крехко, за да се развие само.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Преди диагнозата „рак” имаше много неща, за които не ми стигаше времето, защото не знаех (вече зная!), че не времето следва да управлява нас, а ние – него. От четири години се научих да управлявам времето си и да се радвам на всичкото време. Не пропускам нищо, не забавям нищо – имам време за всичко!

Важна ли е прошката в твоя живот?

НАЙ-ВАЖНА Е ТЯ. Преди години, когато за първи път се осмелих да простя на един много важен човек в моя Живот, който обаче ме нарани много лошо, усетих силата на прошката, която ме освободи и във физически, и в духовен смисъл. Силата на прошката е трудно описуема, защото енергийният заряд, който тя носи, е твърде индивидуален, за да бъде споделен с някого. Прошката има най-силната лечебна сила. Говоря не само за прошката към околните, а и за прошката към самия себе си.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

СЕГА ЖИВЕЯ СЕГА! Под ръка с поуките от миналото и с устремен поглед в бъдещето, където на първи план стои осъществяването на моите мечти, свързани с мен, моето Семейство, Мисията ни: Здраве и много други аспекти от Живота. 

Харесваш ли нашето време?

Ако имам възможност да избирам, бих избрала 40-те и 60-те години на 20-ти век. Имам вълнуващото усещане, че през 40-те бих могла да танцувам под дъжда така, както днес не. Харесвам дотолкова нашето време, доколкото живея в него. И в същото време имам множество забележки към неговото себеосъществяване.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да! От началото на май до края на септември живеем в нашия дом Щастие на един къмпинг в Гърция, където пишем нашите книги. А от декември до края на март живеем на остров Ко Самуи в Тайланд, където осъществяваме нашата Оздравителна програма. Това са двете места и двете пътувания, на които държа най-много.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

НЕ! АЗ НЕ ОБИЧАМ ЖИВОТА! АЗ ГО ОБОЖАВАМ! Трите думи за МОЯ ЖИВОТ: СТЕФАНИ, МИЛЕНА, МИЛЕН!

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка в света видях и преживях на Echo Island насред Антарктика през февруари 2009 година. Именно там, в тази недокосната от суетата на съвремието земя, са най-красивите гледки. Има и други най-красиви гледки и сред тях една е безмерно красива: свитите ръчички на малко бебе, унесло се в поредната порция сън за малки деца.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома  в София отдавна не се чувствам добре. Самият ни дом е много хубав, уютен и една истинска семейна крепост, зад стените на която сме си само ние. Но градът… той отдавна вече  не ме очарова. Не съм у дома си там. Най у дома си съм на караваната ни на къмпинг Реа на Ситония. Там, в нея, се чувствам превъзходно.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Децата. Милен. СЕМЕЙСТВОТО! Нищо друго не е способно. 

  

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Милен. Той е човекът, който ме овладя, малко укроти, за да живея в по-пълноценен мир със себе си. Той е и подкрепата, и влиянието. Момичетата ни – те са подкрепата. Много силна подкрепа без очаквания и недомлъвки.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Никой не е съвършен. И аз не съм, а и не това е моят стремеж. Единствената промяна, за която въжделея, е да укротя още малко емоционалния си свят. Да въдворя ред в някои аспекти.

Намерила ли си призванието си?

Най-голяма ми детска мечта – да бъда писател – се осъществи. Да, намерих го! Всъщност, винаги съм знаела какво е. Най-вероятно е трябвало  време, за да разгърна изцяло потенциала му.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта. Тя е нещо съвсем нормално – тя е част от Живота ни на хора. Страхувам се от онази смърт, която прибира деца преди родители. Това е единственият ми житейски страх. Нищо друго не може да ме уплаши. Нищо друго не ме разстройва така, както тази… смърт. Видях я в очите на моята обичана баба, когато моят татко, нейният син, си отиде. Видях го, съпреживях го и… силно болеше. Когато дойде часът на баба, тя бе щастлива и си отиде с усмивка, защото знаеше, че отвъд я чака нейният обичан син. И съм сигурна, че е точно така. Да, вярвам в Живота след Живота. Вярвам, че ще видя и баба, и татко, и майка си, за да й простя отново, и първото си любимо куче, и един приятел, който си отиде без време…

А какво те кара да се чувстваш жива?

Пътуването. Обожавам да пътувам. Накъдето и да е – само да пътувам. В колата, в кемпера ни, със самолет, с лодка, с влак – все едно. Само да пътувам. Обожавам гари, пристанища, летища – тези места „говорят“ за пътуване – за Приключение.

Какво е за теб самотата?

Себепознание. Миг на покой, от който се нуждаем от време на време.

Какво ти дава представа за вечност?

ЛЮБОВТА.

Какви чувства изпитваш най-често?

ЛЮБОВ. ВЕСЕЛИЕ. ГРИЖА.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

За мен всеки ден е напълно съвършен. Отдавна съм разбрала, че каквото и да ти поднесе даден ден – то е, за да те доизгради, може би събуди, поучи и развесели.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА ЕДИНСТВЕНИЯ СИ ДОМ, В КОЙТО ЦЯЛ ЖИВОТ ЖИВЕЕТЕ – ВАШЕТО ТЯЛО. Знайте, че единствената константа в наши дни е Промяната. 

Какво може да те разплаче?

Толкова много неща. И тъжни, и весели… аз постоянно лея сълзи без смущение, без задръжки. Аз съм един силно емоционален човек.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Най-вече малките неща в Живота. Ежедневният. Онзи, който се случва сега – спонтанно.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парчета от пъзела не липсват. Всичко е напълно прецизно подредено, с опция пъзелът да става все по-голям и по-голям, защото съм едва на 43, а ме очакват още толкова много неща в Живота…

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

СЕМЕЙСТВОТО. Всеки ден благодаря на Бог и на Вселената за това, което съм, и за това, което имам. Всеки мой ден е пример за нашите дъщери. Всеки ден полагам усилия този пример да бъде вдъхновяващ.

Благодаря от сърце за поканата за това интервю.

За мен бе чест и удоволствие.

…просто Ади…

Благодаря ти!