понеделник, 7 август 2017 г.

Споделено от Ренета Трифонова





Казвам се Ренета Трифонова. По образование съм богослов, а по професия – учител по богословие. Занимавам се с деца в различни възрасти и с тях говорим за Божието Слово и вярата в Бога. През свободното си време съм иконограф, а задължително през деня отделям време и за четене и превод на различни материали  на богословска тематика. Редактор съм в сайт за богословие и съвременност „Задругата”, в който отделяме място и за проблемите на нашата църковна действителност. Поддържам и собствен блог, харесвам публицистиката и често пиша публицистични коментари. Съпруга съм на православен свещеник.

 




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много са. Аз израснах в щастливо семейство и имах хубави детски и юношески години. Студентските също бяха запомнящи се. Днес също съм щастлива и доволна от живота си, който е пълен с хубави моменти. 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно ми беше да открия себе си. Но когато ми е най-трудно се опитвам да си представя, че има хора, на които им е много по-трудно, че някой друг страда повече от мен или е в много по-сложна ситуация. Бог допуска толкова трудности, колкото ние можем да понесем. Тежестта на нашия кръст е точно за нас и за никой друг. 

В какво вярваш?

В Триединия Бог – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. 


Вярваш ли в хората? А в себе си?

За вярващия човек всички хора са братя и сестри. Да вярваме в хората не е необходимо, достатъчно е да ги обичаме и да им помагаме. А в себе си… Опитвам се да не вярвам в себе си, защото човекът е слабо същество, непрекъснато пада и става, затова е трудно да вярва в себе си, без да се разочарова. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Може да е странно, но се опитвам да не мечтая, защото много проляти сълзи има от сбъднати мечти. Моля се да се случи това, което е полезно за мен, това ми е достатъчно. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, не ми достига времето да рисувам това, което искам. Постоянно не достига. 


Важна ли е прошката в твоя живот?

Всички хора грешат, затова прошката е едно от най-важните неща, които трябва да правим, за да можем да живеем спокойни и с чиста съвест. Да простиш е като да избелиш – поливаш черното петно с белилото на любовта, а то изчезва в миг и никога повече не се появява. Щом Бог прощава нашите грешки, трябва и ние да имаме сили да прощаваме и да искаме прошка. Но е много важно човек първо да прости на себе си това, в което сам се смята за виновен. 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Старая се да не помня миналото или поне не това, което ме е наранило. Аз бързо забравям обиди и несполуки. Добре е да живеем в настоящето, за да внимаваме върху себе си, а що се отнася до бъдещето… човек никога не знае дали утре ще се събуди. Затова е важно да живеем днес, но да живеем така, че съвестта да не ни изобличава. Така ще имаме и бъдеще. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Мир, любов и непрестанна радост. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Може да е странно, но за красиви смятам гледките на … пустинята. Жълтият пясък, наподобяващ вълни, въздухът, който трепти от горещина и човекът – сам, вървейки сред пустошта, е много красива, дори величествена гледка. Цялото творение Божие е прекрасно. Красотата е навсякъде по света и човек може да я открива във всеки един момент и във всичко около себе си. Да откриваш красота зависи от теб самия. Ако съвестта ти е чиста и се стремиш да правиш добро, ще откриваш красота във всичко около себе си и всяка гледка ще е красива, но ако не можеш да се радваш, красотата ще ти убягва и животът ти ще е пуст и празен. Думите на Достоевски: „Красотата ще спаси света” не са напразни. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома наистина се чувствам най-добре, защото моят дом е моята крепост. Но се надявам още по-добре да ми е в онзи -  бъдещия вечен дом. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Най-големи сили ми дава съзнанието и упованието, че винаги има смисъл да живееш достойно живота си. От всяка трудна ситуация има изход, зависи кой път ще предпочетеш – достойният и трудният или лесният и бързият. Бавният и труден ход е по-успешен и има по-трайни резултати, защото по време на трудности човек разбира какви са хората около него и кои са му приятели. Каква по-голяма награда в трудностите е такъв житейски опит?

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

 Много неща бих променила у себе си, но са толкова много, че ми е по-лесно едни да усъвършенствам, а други – да не забелязвам, защото ако променя всичко, няма да се позная … 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта, а от отговора си пред Бога. Смъртта е само край на земния човешки живот, а той е като изпит за това, което ни очаква отвъд. Истинският живот предстои. 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Да усещам дъха на вятъра с ноздрите си. Шарлот Бронте пише за сестра си Емили: „Свободата беше в дъха на нейните ноздри…” Същото усещане ме кара да се чувствам жива.  

Какво е за теб самотата?

Самотата е състояние, в което човек само привидно остава сам със себе си. Но това е лъжливо усещане, защото ние никога не сме сами, Бог е винаги с нас. Дори и да усещаме самота, тя не е от липсата на Божието присъствие. Ние може да оставим Бога, но Той никога не ни оставя.  

Какво ти дава представа за вечност?

Когато бях дете и за първи път чух думата „вечност”, не можех да си представя какво е това. Нещо, което е без начало и без край. Тогава не можех да си го обясня, а и сега не се опитвам, защото вечността е извън рамките на човешкото възприятие. 

Търсиш ли смисъла на живота?

Не. Откакто съм вярващ човек знам, че смисълът на живота е спасението на човешката душа. Ние живеем на земята временно и трябва да живеем така, че да сме достойни да застанем пред Бога след смъртта си и да дадем достоен отговор. Смисълът на живота на човека е да стане подобен на Бога, да стане преобразен, обожен човек.  

Какви чувства изпитваш най-често?

Опитвам се да не мисля много за чувствата си, по-скоро се стремя да не изпитвам омраза и горчивина от лоши постъпки на други хора около мен, които са ме наранили. Опитвам се просто да се радвам по-често. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастие за мен е да бъда с най-близкия си човек – със съпруга ми. Когато сме заедно, всеки ден е съвършен. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?

Да се стреми да живее така, че никога да не губи радостта у себе си. Радостта е онова усещане за Божието присъствие, което изпълва живота на човека със смисъл. Св. Серафим Саровски се обръщал към хората, които го посещавали с израза „радост моя” – така наричал всички, дошли при него за съвет и утеха. Радостта от всеки пълноценно изживян ден е най-добрата рецепта за щастие. 

Какво може да те разплаче?

Проявите на милост. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Доброто отношение и приветливостта. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Аз не правя планове за живота си и не знам какво ми предстои, затова и не знам кога и как пъзелът на моя живот ще бъде цял и завършен. Но пъзелът на всеки човешки живот се подрежда с последното издихание и аз няма да съм изключение.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-голяма благодарност чувствам за това, че учих богословие и станах съпруга на свещеник. Този живот, който Бог ми даде, като ми посочи този път и този човек, е най-ценният дар, който получих от Него.
  






Няма коментари:

Публикуване на коментар