понеделник, 8 юни 2015 г.

Наталия Бояджиева споделя...



 Наталия в Китай

Казвам се Наталия Бояджиева, родена съм в най-хубавия град – Варна.
По образование съм филолог (българска и руска филология), а по професия – журналист на свободна практика и преподавател по български език и литература в родния си град.
Щастливо омъжена съм и майка на дъщеря и син, а от година и половина имам и прекрасен внук.
Обичам да плувам и да танцувам, леководолаз съм и пътешественик. Обичам всички изкуства. Вярвам, че чудесата, за разлика от хората, никога не закъсняват за срещата.
Писателският ми блог е на адрес: www.nataliaboiadzhieva.wordpress.com


-      
-         Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
    Хубави моменти преживявам всеки ден. Най-хубавите ми са свързани с децата ми, семейството и пътешествията.
-         

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Че кой обича да си спомня за трудностите... Просто ги преодоляваш и вървиш напред.

-         В какво вярваш?
-         В красотата – природната и сътворената от хората. В доброто.

-         Вярваш ли в хората?
-         Да, нали и аз съм човек... Вярвам в доброто начало у хората и в тяхната духовна сила.

-         А в себе си?
-         Да, и в себе си. Един Овен винаги вярва в себе си...

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
-         Мечтая за добър живот на децата и внуците ми, на всички българи.

-         Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
-         Не времето, а мястото – далеч съм от децата, внука и родителите си.

-         Важна ли е прошката в твоя живот?
-         Да, важна е за спокойствието и хармонията в живота ми.

-         Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
-         В настоящето, то е и най-интересно.

-         Харесваш ли нашето време?
-         Да, всяко време е хубаво; и нашето също.

-         Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
-         Има – държа да обиколя света или поне колкото се може повече страни. Страхотно преживяване е да опознаваш други народи.





-         Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
-         Красота, любов и действие.

-         Кои са най-красивите гледки на света за теб?
-         Най-красивите гледки, на които съм се наслаждавала, са у нас, в родината. Те са по-богати и добри от всякакви други.

-         Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
-         Извън дома, оказа се, че се чувствам добре навсякъде, където намеря приятели. Те са много важни за мен.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
-         Любовта.

-         Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
-         Подкрепа съм получила от родителите ми, съпруга ми и децата ми. Влияние ми е оказал баща ми. Повлияли са на формирането ми като личност и всички прекрасни творци от всички изкуства, до които съм се докоснала.

-         Искаш ли да промениш нещо у себе си?
-         Не съм мислила.

-         Намерила ли си призванието си?
-         Да, така мисля.

-         Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
-         Вече не се страхувам от смъртта, този страх е характерен за по-младите. А живот след нея – като видя, ще ти разкажа.

-         А какво те кара да се чувстваш жива?
-         Любовта, Приятелите. Любимата работа.

-         Какво е за теб самотата?
-         Никога не съм самотна. Не знам какво е това.

-         Какво ти дава представа за вечност?
-         Човешката мисъл.

-         Какъв е смисълът на живота за теб?
-         Да творя добро и красота. Да обичам.

-         Какви чувства изпитваш най-често?
-         Радост от живота. Всичко ми е интересно.



 
-         Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
-         Щастие е да бъдеш с близките си хора. Щастие е да открия нещо ново и да разкажа за него, а ако разказът ми се получи добър, съм двойно по-щастлива.

-         Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
-         Вече избягвам да давам непоискани съвети. Но ако ми поискат, ето един – да вярват в себе си. Ето още един – да четат много и всеки ден да научават по нещо ново. А ето и един последен – да научат някой друг на това, което знаят.

-         Какво може да те разплаче?
-         Един красив залез, цвете, красота – природна или човешка.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?
-         Същото.

-         Чувстваш ли се обичана?
-         Да, и съм много щастлива.

-         А правилно оценена от другите за това, което си?
-         Надявам се.

-         Кое е доброто дело, което няма да забравиш?
-         Много са добрините, които хората са ми правили, помня ги.

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
-         Не липсват, цял е.

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
-         За самия живот.





Наталия във Филипините

Няма коментари:

Публикуване на коментар