четвъртък, 28 май 2015 г.

Споделено от Върбан Колев



Роден съм в Карлово през 1960 г. Завършил съм Института по библиотечно дело - София. Бил съм текстилен работник, библиотекар, секретар на читалище, портиер. В момента работя като клисар в един от карловските храмове. Пиша поезия и проза. Публикувал съм в сп. "Пламък", в. "Преса", в. "Ретро" и в карловския периодичен печат. Издал съм стихосбирките "Неделна свещ", "Наздравица" и "Молитва за света". През тази година би трябвало да излезе новата ми стихосбирка "Небеса и бездни". Актьор съм в карловския театър "Елена Снежина". Любима група ми е Пинк Флойд.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите моменти в моя живот бяха, когато майка ми ми разправяше за живота си на село. Друг хубав момент се случи насън и малко след събуждането. Предната вечер си бях казал, че като се събудя и преди да отида на работа, ще отида в храма да се помоля и да запаля свещици. Но се забавих със ставането и отново задрямах. Тогава сънувах жена, която държеше малко дете на гърдите си и то ме удари леко с ръката си по носа. Просто леко го чукна. Изтълкувах съня си така: тази жена беше Богородица, а детето - Младенеца, и Той, по един много нежен начин с това докосване по носа ми ме подкани да се събудя и да отида в храма, както си бях обещал. Един вид - Хайде, стига си спал, нали щеше да ходиш в църквата! Минути след пробуждането ми беше много хубаво, чувствах се добре.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Най-трудното нещо, което съм преживял, бяха физическите болки по цялото ми тяло, когато бях в болницата, след като бях скочил от терасата ни на 5-ия етаж - бях в психическо отклонение и това скачане не го смятам за съвсем напълно осъзнат опит за самоубийство. А най-тягостният ми период бе престоя ми в Психодиспансера в Пловдив, където бях 42 дни. 

В какво вярваш?
Вярвам в Бога, но съм голям грешник. Вярвам, че у когото има любов, той е достоен човек. Вярвам, че доброто в човека е повече от противоположното му състояние. 

Вярваш ли в хората? А в себе си?
В хората вярвам дотолкова, доколкото са способни на добри дела, при цялата ни човешка греховност и немощ. Ако не вярвам на хората, как бих търсил приятелство с някого, как бих искал помощ от някого, как бих го помолил за прошка, ако в нещо съм виновен пред него!
В себе си и вярвам, и не.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да пътувам из България. Колкото и отблъскващо да звучи, искам да имам извънредно много пари, като с немалка част от тях бих помагал на бедни хора, на просяци, клошари, болни, бих подпомагал църкви, манастири, читалища, училища, музеи. И не на последно място, бих си заплатил издаването на моите ръкописи. Надявам се Бог да ме помилва - и тук, и на Страшния съд. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Не мога да дам точен отговор на този въпрос. Май че времето ми стига за всичко. 

Важна ли е прошката в твоя живот?
Важна е. Не случайно в господнята молитва е казано за нея: "и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си". След искане и даване на прошка, човек като че ли получава вътрешен мир. 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Като че ли живея почти еднакво и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето. 

Харесваш ли нашето време?
Да. Времето и живота преди 10 ноември 1989 г. не ми харесваха. 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Има. Все още искам да посетя Балчик и къщата, в която е живял един от любимите ми поети - Йордан Кръчмаров. Искам да посетя т. нар. Глинени къщи. Някои манастири. Етъра край Габрово, с. Арбанаси и други подобни селища. Искам да посетя комуна на хипари. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб - опиши ми го с три думи.
Обичам живота, но съм имал случаи, когато съм го псувал. Животът за мен е и дар, и ценност, и възможност да се проявиш такъв, какъвто искаш да бъдеш, да осмислиш свободата си на избор, животът е и изпитание. С три думи: болка, радост, надежда. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Най-красивата гледка за мен бе иконата "Неръкотворен образ на Иисус Христос", която видях преди години в Троянския манастир. Като гледах иконата, видях, почувствах със сърцето си, с цялото си същество любовта, с която ме гледаше Той. То е почти неописуемо. Красиви са и обикновените неща: детските личица, красивите момичета, някои животинки, синьото небе. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Засега като че ли няма за мен такова място. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Трезвостта. 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Приятелите. Майка ми. 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Искам да променя у себе си роптанието и богохулството, в които изпадам понякога. Искам да очистя съвестта си. 

Намерил ли си призванието си?
Донякъде - да. Пиша поезия и проза, играя в театъра, държа на приятелските взаимоотношения, на честта. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Има живот след смъртта. 

А какво те кара да се чувстваш жив?
Това, че имам душа. 

От какво се страхуваш?
Нелепо е, но се страхувам от смъртта. То е почти инстинктивно. Не съм готов за нея. Страхувам се от тъмнината, от ухапване от змии, от зли кучета, от лоши хора. 

Какво е за теб самотата?
Самотата е и болка, и начин да преосмислиш себе си, да бъдеш със самия себе си, за да си изясниш някои важни за теб неща, макар че те обикновено се проверяват в кризисни моменти, когато общуваш с други хора. 

Какво ти дава представа за вечност?
Мисълта за Бога. 

Какъв е смисълът на живота за теб?
Смисълът е това, което смятам, че е добро от онова, което съм направил - да стигне и да живее у другите хора (например моите писания), а също - да спася личността си. 

Какви чувства изпитваш най-често?
Тъга, униние, самотност, ропот, почти отчаяние, самозаблуда. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден.
Щастието е да си доволен от себе си. И когато и другите покрай теб се чувстват щастливи. Чувствал съм се почти щастлив в случаите, когато съм помагал на някого с нещо. Вечерта ти да приключи именно с такова чувство. Това е щастието за мен. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Въздържам се да давам съвети - аз самият имам нужда от тях. 

Какво може да те разплаче? 
Може да ме разплаче нещо трогателно. Мога да се разплача в изключително редките случаи, когато относително съм в мир със себе си, вследствие на чувството за виновност - да знаеш, че си тленен, немощен, че си суетен, че гордостта ти е повече от прашинката (ако я имаш) смирение. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Чистите очи. Усетът за човек, носещ чисто сърце. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Пъзелът все още го подреждам. Да, липсват парчета, и те са тези някои мои намерения, които бих искал да осъществя. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Възможността да изявя добрите си намерения. Благодарен съм на майка ми, че всячески ми даваше живот, топлина, закрила, обич, че тя се държеше с мен така, че да ми е хубаво. 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също.
Не ме попита за детството. Почти нямах такова. Може би затова все още го търся, изживявам, и все не мога да го осъществя, да го премина. 

Благодаря ти за доверието, за отделеното време и за споделените мисли!
И аз ти благодаря. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар