вторник, 24 февруари 2015 г.

Споделено от Диана Берчева



За мен
Живея във Велико Търново.
Завършила съм Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”.
Винаги съм се стремяла да откривам красотата в цялото й многообразие. В последствие и да я създавам.
Креативна съм, търсеща, общителна, деликатна, усмихната, идейна…
Създавам холистични бижута с марката Diana Bercheva - authors jewelry. Казват, че в моите накити има нещо по-особено, обаятелно и енигматичн. Може би са такива, защото са идентични с мен. Излъчват това, което влагам в тях при направата им. Предпочитам да работя с полускъпоценни камъни, именно защото те са проводник между фините космически енергии и самите нас. Заредени са с енергия, имат различни вибрации и честоти.
В света ми влизат само специална порода хора – онези с чистите души и ангелски очи. С тях се откриваме с интуиция.
Обичам да излъчвам и да виждам светлината, отразена в хората срещу мен. Усещането е невероятно!

Линк към страницата ми във фейсбук:



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Детството ми, влюбванията ми, раждането на сина ми, всички споделени мигове с хората, които обичам, пътуванията... Животът ми е низ от хубави моменти, може би защото умея да откривам красота и в най-тривиалните неща.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Най-трудните ми периоди са свързани със загубата на хора, които обичам.  Въпреки това, приемам, че тежките моменти ни учат как да живеем.

В какво вярваш?
Вярвам, че има смисъл в това, Бог да създаде човешкото същество, едновременно крехко и силно!... Че Красотата ще надделее над ужаса... Вярвам, че любовта,  красивите картини, музиката, поезията, са есенцията на живота... Вярвам в искреното приятелство... Вярвам в красотата на мирният залез...

Вярваш ли в хората?
Вярвам в хората прекомерно! - Може би това е моят най-голям недостатък. Вярвам, че всеки носи безупречна чистота в душата си. И това е нещото, което често ме приземява с главоломна скорост надолу.
Уповавам се на доброто у хората до такава степен, че пренебрегвам лошите им страни, които на по-късен етап, се оказват доминиращи. Разбирам го в последствие, но наивността на душата ми е толкова детска, че по навик меря другите със същият аршин, с който измервам себе си.
Въпреки всичко, убедена съм, има много добри хора.

А вярваш ли в себе си?
Вече знам, че мога да разчитам на себе си винаги и при всякакви обстоятелства. Вярвам на собствените си възможности и интуиция, страстно и безпрекословно. Но за да постигна това, ми бе нужно да извървя доста дълъг път.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Малко ме е срам да разказвам, за какво мечтая, защото моите мечти са като въздушни кули. Бленувам за живот, изпълнен с разбирателство и хармония, без болести и войни, в който всички хора се обединяват в мир и любов и допринасят за всеобщото си благо. Знам, че в очите на повечето хора това е твърде лунатично, но не ми пречи да продължавам да си го мечтая.
Копнея също и за време, в което изкуството да е на пиедестал. Като всеки творец се стремя да успея да разгърна максимално потенциала си. Един ден ми се иска да имам собствена галерия и смятам, че в подходящото време и това ще се случи.
В съвсем личен план, се стремя да съм простичко щастлива. Да продължавам да съм искрено и издълбоко благодарна.Това е мантрата, която ме прави така благословена. Защото съм открила своето призвание: да сътворявам красота от всичко, до което се докосна.
И понеже заговорихме за мечти... Преди време осъзнах, че човек не бива да спира полета на мечтите си, да не се страхува да мечтае за големи неща.
Красивите мечти са тясно свързани с позитивният начин на мислене.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Намирам време за всичко, което пожелая. Ако не отделям време за нещо, значи то не ми е приоритет или просто не е подплатено с нужната доза интерес и импулс. Времето никога не е оправдание за неслучване. Всичко е въпрос на добра воля и амбиция. За нещата, които са ми важни, винаги имам време.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Важна е само тогава, когато човек осъзнае истински грешката или обидата, която е извършил спрямо някого.
Ако тази грешка му тежи, ако дълбоко в себе си съжалява и вярва, че повече никога няма да постъпи по същият начин, той има право да помоли за прошка. Друг е въпроса дали опрощаващият е преодолял обидата.
Прошка можеш да дадеш само тогава, когато си успял да преодолееш горчивината, да се справиш с нея и да постигнеш равновесие, което те поставя над ситуацията. Прошката е двустранен процес, от едната страна стои искащият, от другата - опрощаващият.
Ако единият иска прошка от неудобство или други подбуди, а другият прощава само с ума, а не с душата си, по-добре нищо да не се прави.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Живея изключително в настоящето, макар да си призная, обичам да фантазирам бъдещето. Понякога много ми се иска да се върна в детството, да вярвам в приказки, да разговарям с феите, да превръщам тиквите в каляски, а лошотията в благородство, да усещам с душата си своето безгрижие...Само ако можеше...Но завръщането е нещо невъзможно.
Живея някъде по средата между носталгията по миналото и предвкусване на бъдещето, в едно сега, в което се старая да дам най-доброто от себе си, за да мога след време да гледам назад с удовлетворение и сладка носталгия.

Харесваш ли нашето време?
Харесва ми, че съм се родила във време на неограничени възможности. Не харесвам, че съм се родила в тази държава, която е ограбила и изчерпала всичките ни ресурси  още преди възможностите ни да са се проявили. Усещам се като объркано дете, в зряла възраст, живеещо в един токсичен свят. Свят, водещ до пристрастяване по нелогични причини. В който искреността, се е превърнала в чудовище, плашещо всички. Очевидно нашето време не е за мечтателите, честните и искрени хора, но въпреки това, ние не трябва да се отказваме. Справям се, защото съм намерила вярната рецепта за себе си. А тя е, че във времена, изпълнени с нещастия и мошеничества, можем да се доверим единствено на красотата. Не е задължително, това да е начин да избягаме от действителността. Понякога е средство да се вкопчим в истинското.
Животът днес, съвсем не е проста работа. Единственото което можем да направим, за да го живеем що-годе по-нормално е да се понесем плавно и да следваме своята история. 




Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Всяка една спирка в пътешествието Живот за мен е вълнуваща.
Случва се, да се обърна назад и да се вгледам в изминатия  път - дълъг и лъкатушещ. Едно пътешествие, съпътствано от разпилени надежди,  неосъществени мечти, сбъднати мечти, неочаквано постигнати успехи.... Виждам своите сълзи, своите усмивки, своите жертви, своите борби, усещайки, че сърцето ми все още бие. И скитайки  във времето,  белязало  живота ми, се питам как съм пристигнала   тук, днес?!
Търсейки отговорите, инстинктивно  продължавам по пътя, наречен Живот, белязал моето време, но изпълнен отново с мечти, стремежи  и очаквания!

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега! Опиши ми го с три думи.
Обичам живота!
Този живот, който често ни подлага на изпитания и ни запраща в ситуации, за които не сме предполагали. Понякога сив и намръщен, понякога усмихнато-цветен, същият този живот може да е и забавен, ако го погледнем по-закачливо.
Не е нужно да доказваме постоянно, колко по-добри сме от останалите, по-умни и достойни… Животът става скучен, ако спрем да се надсмиваме над себе си.
И нека не забравяме мечтите си, защото те са семенцата, от които покълва нашето утре!
Три думи ли? - предизвикателство, любов, антракт между друг вид съществувания.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Човешките очи! - Това са гледки, които отразяват света на всеки от нас. А той е уникален. Стига да можеш да проникнеш в тях и да видиш в дълбочина онова, което крият. Те са прозорец към неповторимият свят на всеки, пълен с тайни и какво ли още не.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Навсякъде, ако съм сред хората, които обичам. Когато съм с тях, няма значение къде се намирам. Когато съм далеч от тях, боледувам.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Натрупаният опит от това, че винаги, когато съм поставена пред изпитание или изгубя себе си, след време се изграждам отново! И само загубата на цветовете е причината да успея да се преоткрия по нов начин. Колкото повече се губя, толкова по-извисена се чувствам, след поредното си ново „възкръсване”. И все по-близко до образа, който винаги съм търсила!
От тази моя философия се ражда и онова, което ми дава стимул да продължавам в трудните дни, а именно стремежа ми към светлината, интересът ми към всичко което предстои и нещата които мога да направя занапред.
В трудни моменти, мисълта "И това ще мине..." ми действа успокояващо.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите ми, съпругът ми, синът ми. Те са хората, които неизменно и във всичко ме подкрепят и в чието мнение се вслушвам с респект.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Бих искала да живея по-леко. Леко, не повърхностно. Като облак, задвижван от вятъра. Или може би като делфин, който плува в дълбините на морето,
но след това се появява отново на повърхността със скок и лекота.. Да анализирам по-малко.

Намерила ли си призванието си?
Открих го трайно и завинаги! -  Моето призвание са накитите, които създавам, те  са част от моя свят.
За мен е предизвикателство да дам възможност на един кристал, създаден от природата, да продължи да съществува в друга, още по-красива форма. Това ме зарежда, тонизира, окрилява, носи ми бодро настроение и чувство на удовлетвореност.
Бижутата ми са такива, каквато съм самата аз. Те са отражение на мен и моя вътрешен свят. Когато изработвам един накит аз навлизам в друг свят. Този свят е неприкосновен, пълен с фантазии, цветове и невероятна красота. В него никой друг поглед не би могъл да надникне. Невероятно е!
Когато ми е тъжно или трудно е достатъчно само да затворя очи и веднага се пренасям там, на спокойното райско местенце. След това съм като преродена. И ръцете ми сами създават неща, които не съм обмисляла предварително.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Вярвам, че душата не умира. Че след физическата смърт, има друг вариант на съществуване. Че рано или късно се връщаме тук на Земята, за да повторим ненаучените уроци. Че целта на пребиваването ни тук е да разберем, че зрелостта се равнява на това, колко от илюзиите сме успели да осъзнаем и отстраним от себе си целенасочено, произвеждайки мъдрост. Верую, което ме кара старателно да овладявам изживяванията си, защото иначе ще се наложи да идвам Тук отново и отново и да ги повтарям, както и техните вариации, докато успея.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Любовта на близките ми, стремежът ми към сътворяване, новите проекти, благодарността на хората, докоснали се до моите бижута, някои от които всекидневно ми се обаждат или пишат, за да благодарят и изкажат възхищението си, снимките които ми изпращат за да видя усмивката, която съм успяла да предизвикам у тях, пътуванията, запознанствата с интересни хора...Възможността да изпълвам, както своите дни, така и тези на околните, с красота, цвят и светлина.
Това са много прости рецепти за щастие, които вдъхват живот и на най-сивия ден. Защото шареният човек гледа цветно и създава шарени мисли и ситуации  край себе си. Ако съумеем да пуснем цветовете в действие ще оцветим дните си. Това ще повлияе на другите и ще обагри допълнително деня ни. То е като бумеранг! Когато изпълваш живота на другите със светлина, не може ти самият да не бъдеш озарен. Толкова е приятно да подхранваме красиви взаимоотношения! Човек не се нуждае от нищо, за да свети и да прави другите щастливи. Това е моето двигателче.

От какво се страхуваш?
Страхувам се от скуката, защото тя изключва ентусиазма и потиска всяко желание.
Скука е когато си мислиш, че вече не си струва риска или че дадена  промяна е безполезна... Когато спрем да вярваме... Скука е, когато любовта не ни кара да се усмихваме... Когато не се удивляваме от цветовете на залеза... Скука е, когато видим дете и не ни се ще да си поиграем... Когато всеки ден е един и същ, а времето минава бавно... Скуката е като хвърчило без вятър...
Вътрешният ми свят е единственото ми сигурно убежище от страховете. Не им се поддавам. Игнорирам ги.
Предпочитам да се съсредоточавам върху нещата, които ме извисяват.




Какво е за теб самотата?
Олицетворение на тъмнина, болка и оглушителна тишина! И все пак да не забравяме, че има нещо равностойно на самотата и това е общуването с неподходящи хора.

Какво ти дава представа за вечност?
Гледките, които разкрива природата.
Изпитвам неописуем респект пред огромните скали.
Застанеш пред тяхното няколкостотин-годишно величие и усещаш, колко си малък и нищожен. Като прашинка. И си даваш сметка, че тези огромни канари са тук, стотици години преди твоето появяване и ще останат незнайно още колко дълго и след теб.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Да обичам, да съм полезна, да творя, да раздавам красота, да усмихвам, да се усмихвам.....
Напоследък експериментирам - изпращам от далеч, щастие и любов на напълно непознати хора. И знаеш ли, какъв е резултата? - като ме наближат, поглеждат ме и приветливо ми се усмихват. Какво по-голямо доказателство, че енергията се връща при мен като бумеранг?!
Да обичаш наум - това е изкуство!
Заради това си струва да живееш!

Кои емоции изпитваш най-често?
Ентусиазъм, въплътен във вдъхновение. Еуфория от добре свършена работа. Тиха радост и благодарност за дребни неща в ежедневието ми. Но понякога ме връхлита и чувство на неудовлетвореност, че не мога да изразя себе си в пълния си потенциал и да осъществя мечтите си в степен, в която бих желала, заради трудността на времената, в които живеем.

Какво е щастието за теб?
Щастието е лекота, просветление на ума, триумф на волята,  усещане за цялост, завършеност, хармония с Вселената, баланс, вътрешен мир, всичко това в едно... За да го постигнеш е нужна решителност да промениш светогледа си. Да проявиш  упоритост и старание, да трансформираш енергията си и да се поставиш и приемеш в новите си рамки, утвърждавайки новият си мироглед. Това се постига чрез центриране навътре. Изборът е личен! Пътят е един - този на себепознанието, защото само то ни отвежда до вътрешна хармония, баланс на енергиите и щастието. А всеки път започва с първата крачка. Направиш ли я, после няма да ти се връща обратно.
Щастието е сложна задача, която не се постига без усърдие.

Опиши ми един съвършен ден...
Един съвършен ден - светлина и галещите лъчи на слънцето, морски бряг, нежна музика и присъствието на любимия човек до мен.

Как би описала Любовта?
Любовта е вибрация, звук,  трептене, полет, вдъхновение, страст, вътрешна буря, която постоянно се подновява, в потоп от преливащи се цветове.. Любовта не е чувство, не е емоция. Любовта е енергия, която като потече, не може да бъде спряна, за съжаление или за щастие.
Понякога те връхлита, докато си разсеян и не разбираш как се преобразяваш за секунди. Отнема ти съня, облива те със светлинни звуци. Пропива те отвсякъде, движи те бясно напред. 
Често  прилича на игра с кристална топка по асфалта на живота. Несигурна игра, но красива и предизвикателна.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да "полива" редовно душата си! Да я отглежда старателно! Защото само тя е важна и само на нейните криле може да полети.

Какво може да те разплаче?
Мога да плача, както от мъка, така  и от радост. Мога и от двете едновременно. Предимно от трогателни гледки, от прочувствени песни, вълнуващи филми, от искрени признания!
За разлика от повечето хора, които изпитват облекчение, когато плачат, аз не се чувствам по този начин. За това плачът е за много крайни случаи.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всеки акт на доброта. Всяка проява на красота. Приятната изненада! Всичко, заредено с положителна вибрация... Безброй са нещата... Например, всеки път, когато видя дете да се смее, се изпълвам с щастие и надежда, че невинността, чудото и ентусиазма ще бъдат спасени. Или пък, когато срещна  ентусиазиран човек, искам на всяка цена да го подкрепя. Това ме вдъхновява и кара да чувствам по-осезаемо от всеки друг път усмивката на душата си. А тя веднага се отпечатва и на лицето ми.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Моят пъзел е подреден дотолкова, че да се чувствам комфортно и в същото време винаги да има нещичко, което да донамествам в него.
Обичам реда, той ми дава сигурност и усещане за стабилност.
Не харесвам неизяснените ситуации, липсващите отговори, недомлъвките, потайностите, номерцата... Когато попадна в ситуация, изпълнена с такива обстоятелства, я напускам, заедно с хората в нея. Нищо не може да ме задържи.
С годините разбрах, че Главата и Душата са нашите храмове. В тях трябва да допускаме само красота и чистота. За това е нужно да се научим да следваме ритъма на сърцето си, да преоткрием тишината на покоя, да се срещнем със себе си и да се почувстваме балансирани и хармонични. В това е светлината. А тя е естественото състояние на душите ни.
Това не може да се случи обаче, ако допускаме в живота си хора, които постоянно разпиляват пъзела ни.
Убедена съм, че всички сме родени на тази земя за щастие и радост.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен пъзелът?
Така сме  устроени, че винаги има нещо, което да липсва. Все нещо искаме, все нещо чакаме, все нещо гоним. И мислим, че постигането на целите ще ни направи щастливи. Тоест щастието е някъде там във времето и пространството. А то, всъщност, не е нищо повече от способността да го осъзнаем в момента на случването му.
Е, понякога някое парченце от пъзела ненадейно се търкулва някъде и се налага да го потърся. Но когато го открия и поставя на вярното място, нещата отново се нареждат. 

Какво цениш най-много в живота си?
Ценя най-много честността, искреността, добронамереността в постъпките, доверието, споделеността, вежливостта, добрите обноски, присъствието, грижата, позитивизма. И държа те да присъстват в живота ми.
Ако хората от обкръжението ми не ги проявяват, се дистанцирам. 




За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарна съм на живота,  за всичко, което имам и за онова, което нямам. Защото вярвам, че когато Вселената не откликва на някои наши желания, тя просто ни предпазва от нещо, което самите ние не можем да видим, главозамаяни от стремежа си на всяка цена да постигнем това, което сме си наумили. За сметка на тези "загуби" обаче, Вселената-вълшебница ни е подготвила други дарове, които - ако проявим нужното търпение - ще получим и ще им се радваме многократно повече. И именно тогава ще осъзнаем защо онези, другите неща, просто не ни са се случили.
Споделям го от опит, изпитано е многократно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар