четвъртък, 15 май 2014 г.

Споделено от Първолета Маджарска



Казвам се Първолета Маджарска. Всичко за мен можете да разберете от блога ми:



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Незабравими ще останат първите часове след раждането  на децата ми. Тогава се чувствах истински щастлива.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Смъртта на майка ми. Издъхна в ръцете ми и аз бях безсилна да направя каквото и да било. Смъртта е грозна и безпощадна.

В какво вярваш?

В човешката воля да прави чудеса.

Вярваш ли в хората?

Да. В рамките на разумното.

А в себе си?

Най-много в себе си. Престана ли да вярвам в себе си, се превръщам в пионка в ръцете на другите.

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Може би. Но не в живота на човешкото тяло. Погребах много близки хора и видях последния им дом.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да срещам и общувам само с добри хора. Може да не са приятели, но да са разумни и позитивни човешки същества, които ценят живота. Надявам се да няма гладни, болни  и оскотели  хора. Българската медицина да прави чудеса.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Вечно не ми достига времето. Човешкият живот е толкова кратък на фона на вечността. Обърнеш ли се назад, виждаш колко си бил зависим от другите и с колко малко лично време си разполагал. С колко малко свобода...

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не мога да се сърдя на агресивни хора, които вършат неразумни неща, защото са стари, болни, заблудени... Казвам си: „Бог бави, но не забравя” и ги игнорирам от живота си...
 „Няма ненаказано добро” – тази мисъл на Оскар Уайлд  става все по-осезаема всеки ден. Ако човекът  отсреща не е готов да приеме доброто, ако не е осъзнал положителното му въздействие върху себе си - нищо не можеш да направиш, освен да се примириш и да му простиш.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Колкото и да ми се иска, не мога да върна миналото. Не мога да съживя мъртвите, които съм обичала. Трябва да се живее с настоящето и с мечти за бъдещето.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Бих живяла петдесет години напред. Надявам се тогава България да си стъпи на краката. При нас нещата стават много бавно, след дълги еволюционни процеси... Всичко се пречупва в криво огледало.

Кое е най-важното пътуване за теб?

През последните години не обичам да пътувам. Пътешествам виртуално.

Обичаш ли Живота?

Кой не обича Живота? Трябва да е загубил вяра в себе си и в разумните човешки същества, за да намрази Живота. Човек трябва да се бори до последния си земен дъх.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Воля за живот. Творчество. Разум.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Природата е много красива навсякъде, стига да имаш очи и сърце да я видиш.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

В България. Сигурността и топлината. Общуването с добри и  креативни  хора.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Волята. Вярата, че има висша справедливост и всичко ще си дойде на мястото.

Кои хора са оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Много хора. С годините стават все повече и повече.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла? 

Да не се ядосвам на човешката глупост, ако не касае най-близките ми хора. Колкото и да се старая, не мога да се харесам на всички. Не мога да ходя с техните обувки и те с моите. Природата ни е създала уникални и не трябва да следваме чужди калъпи, не трябва да бъдем като тухли в стена.

Намерила ли си призванието си? С какво искаш да те запомнят?

Не преставам да живея, да мечтая и да откривам света и хората. Детското ми любопитство е много силно. Животът е кратък, човешката памет е много крехка.  Всяко нещо, което ни се случва, е чудо за три дни. Не трябва да се ръководим от това, какво ще кажат хората. Или както казваше майка ми: „Много ще видят, малко ще запомнят”.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Природата. Любопитството да видя какво ще стане утре, след година, след десет...

Страхуваш ли се от Смъртта?

Бих я приела само като естествен край. Необходимо ми е още много време.  Докато е млад, човек не го цени. Започне ли да се бори с тялото си, вижда колко малко му остава.

А от самотата?

Не. Човек се ражда и умира сам. Просто по пътя си среща хора, с които живее. Самотата е свобода. Когато си здрав, не трябва да се страхуваш от свободата. Това е твоето време за самоусъвършенстване.

Какво ти дава представа за вечност?

Паметта. Световната информация за Човека и Вселената.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Неудовлетвореност.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Среща с щастливи хора. Успехи на най-близките. Семейни празници... Няма съвършен ден! Нищо на този свят не е съвършено.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бъдете себе си и живейте собствения си живот. На никого не може да се угоди, дори и на най-близките, защото доброто за едни е лошо за други, и обратно.

Какво може да те разплаче?

Всичко. Аз съм емоционален човек  и преживявам като своя чуждата радост и болка.

А какво може да те накара да се усмихнеш? 

Много бързо и лесно се усмихвам. Това е моята визитна картичка. Посрещам с усмивка малките неща, дребните откривателства, времето, природата, дружелюбните хора...
Чувството за хумор е висша форма на интелигентност. Хората без чувство за хумор са много нещастни. Те се разстройват от най-малкия проблем. Самоизяждат се.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Две-трети е подреден. Ако имам време, ще подредя и останалата част. На всеки рожден ден слагам по частичка от пъзела.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Приятелството, обичта, уважението, нормалното човешко общуване... Ценя  Живота. Благодарна съм за всеки Божи ден!



Няма коментари:

Публикуване на коментар