събота, 1 март 2014 г.

Споделено от Ивайло Добрев




Здравей, казвам се Ивайло Добрев на 30 години. Живея в София. Женен съм. За жена ми :) Имаме син на 11 месеца. Занимавам се с гледането му, с писане, четене, и други дейности, нужни за физическо оцеляване. Не възприемам себе си, това е и хубавата, и лошата новина. В редките моменти, когато това се случва, то става чрез другите, другите ме възприемат, казват, че съм поет, че не съм никакъв поет, че съм приятел, че не съм приятел, че съм лъжец, че съм прекрасен, че съм ужасен. И сигурно са прави.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Срещата с Жена ми, раждането на сина ми, допреди няколко години смятах, че това са глупости, но сега съм в класът им, и са изключителни преподаватели.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Най-трудното нещо, което съм правил е сблъсъкът със собствените си претенции, и сега продължавам да го правя, а най-трудното, което съм преживявал, все го отлагам, смятам да постои, да предстои.

В какво вярваш?

Не съм стигнал още до вярата. Нямам все още нужната екипировка за нея. 

Вярваш ли в хората?
 
Кои  хора?

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Вярвам в живота след смъртта, но най-вече вярвам в смъртта по време на живота. Не им вярвам, и животът, и смъртта - лъжат.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Избягвам да мечтая. Имам нервен стомах, а освен това нездрав сън. Надявам се да имам здрав сън и спокоен стомах, за да се размечтая.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За важните неща времето винаги не стига, слава богу, те не са толкова важни, само си придават важност; за съществените - за тях винаги има време.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Най-важното за мен сега е настоящето, опитвам да се съсредоточа максимално върху онова, което правя, разбира се в главата ми успоредно с това  текат мисли за миналото и бъдещето. 

Има ли нещо непростимо за теб?

Няма нищо непростимо, непростимо е да има нещо непростимо, прошката е свързана с игра на жертва и съдник, опитвам да стоя далеч от тази игра, понякога успявам, друг път не, зависи от моментното настроение на играчите. Не съм злопаметен, бързо се паля и бързо забравям, или поне така си мисля.

Харесваш ли нашето време? 

Харесвам нашето време, то е най-хубавото, има хот-дог, все още се играе бинго, има реалити формати, какво повече може да иска човек. 

Кое е най-важното пътуване за теб?

Най-важното пътуване за мен е пътуването ми към себе си, понеже никога няма да пристигна.

Обичаш ли Живота?

Обичам живота, а той обича ли ме? Склонен съм да мисля, че чувствата ни хич не са взаимни, но пък и кой ми е обещал взаимност. Никой.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Маги. Ясен. Ивко.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Най-красивите гледки на света за мен са гледките, които виждам в ранна сутрин през прозореца ни, тоест гледката е една: зазоряване, уличната лампа все така си свети, свети си като предната сутрин, и като по-предната, това ми доставя гигантско удоволствие. 

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Най-добре се чувствам у дома, в кухнята. Сам. Седнал на стола. Тихо е, и не предстои нищо да се случва. Усещането, че съм у дома, ми дава споделянето на моята тишина, с тишината на друг. Две тишини, които си говорят, или които мълчат – предпочитам да мълчат, ето това е „у дома”.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Може би невероятният ми инат и близките ми хора. Когато тях ги няма, инатът е моят най-близък. 

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме онова, което ме зарежда. Умът ми. Тази адска машина. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
 
Всички хора ми влияят по един или друг начин, дори и без да имам досег до тях. Факт е, че тече постоянно взаимодействие между всички ни, инак крайно повлиян не съм от никой. Сега най-голяма подкрепа в живота ми, ми оказва жена ми.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял? 

Не искам да променям нищо в себе си, искам да се приема. Много глупаво желание от моя страна.


В какъв свят искаш да живееш?

Искам да живея в този свят, струва ми се, че е съвсем честно, заслужил съм си го....

Търсиш ли смисъла на Живота? 

Опитвам сам да си създавам смисъла, не го търся. Когато не успявам, губя смисъла, и слава богу, че има такива моменти, инак нямаше да мога да оценя.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Още не съм започнал да се чувствам жив, не ми се започва. Мързи ме. Аз съм мързелив човек.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Много ме е страх от смъртта, това ме държи жив. За справка: погледнете горния отговор.

А от самотата?

И от самотата ме е страх, но изпитвам особено привличане към нея, в нея има някаква романтична скука, която приема форма и на див ужас, това ми харесва.

Какво ти дава представа за вечност?

Нямам представа за вечност. Не харесвам вечности. Не харесвам студенокръвни жени.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Най-често изпитвам голяма палитра от емоции, но все още твърде лошо използвам цветовите гами, отношенията помежду им...

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден.

Не вярвам в съвършените дни. Щастие няма. Който иска щастие, значи нищо не е разбрал. И по-добре за него. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

На деца не давам съвети, по-скоро бих приел от тях, на хора също избягвам да давам съвети. Напротив, съветвам много и на общо основание, но в повечето случаи го правя само, за да бъда оставен на мира.

Какво може да те разплаче?
 
Може да ме разплаче безсилието ми, обикновено то ме разплаква, или силата, която виждам, че проявява жена ми, за да превъзмогне себе си, и да ме понесе. Докато можем да плачем, нищо не е загубено. Под плач разбирам от 3 до 6 сълзи на двете очи. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмивката на сина ми може да ме накара да се усмихна - има четири зъба, много е смешен!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? 

Подреден е дотолкова, доколкото позволяват парчетата на пъзела, знам ли какво има в кутията, току-що я разопаковах.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парчета ще липсват винаги, но и с онези, които са налице ще се справя, ще си наредя моя картина. Голяма работа, че няма да съответства с онази, която ми е показана.


Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Моето най-голяма постижение е семейството ми. От него уча много. Уча се да бъда човек, в най-тесния смисъл на думата, благодаря им.

Какво цениш най-много в живота си? 

Най-много в живота си ценя живота си, въпреки че силно се съмнявам, че въобще зная нещо за него, опитвам се да науча, дано успея.

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-голяма благодарност чувствам за онова, което ми е дадено - здрав съм, обичам и бивам обичан. Благодаря. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар