сряда, 26 февруари 2014 г.

Споделено от Веселин Методиев



Казвам се Веселин Методиев. Сега съм на 46 години. Според някои - „времето на тихата улегналост“. Но за мен не е точно така. Вярно, че гърбът ме боли по-често след усилена работа, но не ми се спира…

Работя това, което ми е приятно - каменоделец съм. Харесва ми, че нямам рамки и ограничения – просто се опитвам да направя всяко нещо така, че да съм максимално удовлетворен от резултата накрая.
Имам три дъщери и всяка от тях последователно ме научи на неочаквано много ценни неща. И продължават да ме учат.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Много са, наистина много, всеки ден могат да се случват по няколко. Само искам да не пропускам да ги виждам и да им се наслаждавам, препускайки често в забързания ден. Повечето от тях не се повтарят.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Според мен най-тежка е раздялата. Но не тази, когато двама се разделят и не живеят вече заедно. А когато единият напусне този свят. Това го срещам често в работата си и винаги ме подсеща да Живеем Истински, докато сме заедно.

В какво вярваш?
В Бог. И че всеки човек може да бъде и добър.

Вярваш ли в хората?
Да. Поне така съм възпитан. И забелязвам, че всеки човек привлича към себе си подобни хора.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
По-скоро мисля, че човек идва на този свят с определена мисия. Но  сам трябва да я открие и да не премине напразно през живота си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Да няма войни. Да живеем в хармония един с друг, да успеем да не се самоунищожим и да запазим природата си, защото ни е нужна.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Иска ми се да имам още повече време, за да бъда Истински с хората, които обичам.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
От миналото се опитвам да помня само поуките от уроците, за да не повтарям отново грешките. Настоящето искам да го изживявам Истински сега! Бъдещето – това е планът ни за утре.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?
Всичко се развива „със скоростта на светлината“ и понякога не успяваме да се насладим напълно. Това е и хубаво, и лошо. Не случайно напоследък добива популярност „Slow life“ движението. Но определено си харесвам нашата епоха.

Имаш ли любимо място на света?
С удоволствие бих искал да отида навсякъде. С изключение на Северна Корея може би.

Кое е най-важното пътуване за теб?
Най-важен е самият път, според мен. И избера ли го веднъж – да не спирам и да не се отклонявам от крайната цел.

Обичаш ли Живота?
Да, разбира се!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Вълшебство, Откриване, Любов

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Безброй са. Сещам се за изгрев, земята, снимана от въздуха, подводния свят или спящо бебе например…. Когато сме очаровани от някоя гледка се опитваме да я „запазим“, като я снимаме. Но после, гледайки снимката, усещането не е точно същото, нито пък следващият път. Мисля, че най-силно и неповторимо е първото „откриване“.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Първо у дома. А ако съм на друго място – непринудеността да съм с любим човек.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Че сутринта ще е „по-светла“ от вечерта. Но ако има любим човек до мен, със сигурност е по-лесно.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморява ме бързането в работата през деня. Зареждам се, ако съм сам с любимата музика и хубава книга за един час у дома или на спокойна разходка сред природата.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Първо родителите ми, после любимият човек до мен. А влияние - в голяма степен – и децата ми.


Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Бих искал да съм още малко по-търпелив. Повече смирен, но не примирен.

В какъв свят искаш да живееш?
В днешния. Има достатъчно красота и хубави неща в него.



Търсил ли си смисълът на Живота?
Не искам да търся Смисъла на живота. За мен е достатъчно да съм удовлетворен от това, което правя и имам.

Страхуваш ли се от Смъртта?
Да. Тогава се сещам, че животът все пак е хубав.

А от самотата?
Лично аз, дори и сам, не се чувствам самотен. Когато е млад човек, може би рядко е самотен. Сигурно е страшно, когато в края на живота си човек е сам.

Какво те кара да се чувстваш жив?
Вятърът в лицето ми, настръхналата кожа, слънцето, дъждът, ароматите и звуците на природата,….. Прегръдката на любимия човек, тичането с децата, смехът им, ….

Какво ти дава представа за вечност?
Застанал насред пустинята и слънцето над мен, например…. В такива моменти съзнаваме колко сме нищожни и крехки.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Вдъхновението, обичта… Силно се трогвам, когато науча поредната история за някой Истински човек, направил нещо велико или просто добро със силата на волята си или любовта.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Цял ден без да гледам часовника и да мисля какво трябва да направя.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Ще цитирам няколко по-мъдри хора, които съм запомнил:

 „Има много неща в живота, които ще привлекат погледа ти. Но много малко от тях ще пленят сърцето ти. Следвай ги!...“

"Никога не позволявай на човек, който не може да се докосне до голата ти душа - да се докосва до голото ти тяло!"

Никога не спирай да обичаш!
Никога не спирай да вярваш!
Никога не спирай да следваш мечтите си!
...и никога не се отказвай!


Какво може да те разплаче?
Когато някой, наглед обикновен, човек за пореден път докаже, че човешката воля и любов са безгранична сила.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всяко от нещата, които ме карат да се чувствам жив.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Може би цял живот ще го нареждам. Сигурно, когато го видя подреден, ще съм изпълнил мисията си на този свят.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Че съм жив. Всеки месец бих искал да си поставям по едно ново предизвикателство и да го „отмятам“ като постигнато.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя живота си и хората до мен, които го изпълват, и ги моля да ми простят, че понякога съм ги наранявал. Благодарен съм за всичко, което имам и което съм научил.

Няма коментари:

Публикуване на коментар