неделя, 16 март 2014 г.

Споделено от Мартин Ралчевски





Казвам се Мартин Ралчевски, роден съм в София през 1974 г., завършил съм Богословския факултет на Софийския университет през 1997 г. Женен съм и имам две деца. Автор съм на пет издадени романа. От 2009 г. живея в Англия. 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Сякаш това беше периода, когато се роди първото ми дете. Разхождахме се тогава, с жена ми и бебето, всеки ден в парка пред блока, където живеехме в ''Света Троица'' в София. Говорeхме си, по цял ден. Любувахме се на живота. Обичахме се.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Престоят ми в Мексико. Там взех участие във филма 'Троя'. Беше преди десет години, но онази зной и онези дълги снимачни дни не мога да ги забравя.

В какво вярваш?
Във въплътилият се Бог – Иисус Христос. Православен християнин съм.

Вярваш ли в хората?
Да.

А в себе си?
Не.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Да.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
В духовен аспект – да се спася от ада, а също и децата ми, жена ми, и всички добри хора. В материален аспект – някой ден да мога да живея от писане.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да. Писането.

Каква роля играе прошката в твоя живот? Има ли непростими неща, според теб?
Преди време говорих на една жена, че е редно да простим на всички, които са ни обидили. А тя ми казва, че както съм я подкарал и на Хитлер съм щял да простя. Викам си: брей, колко хубаво би било, ако наистина съм така добър, че да простя и на всеки злодей. Знам ли, може би това е едно желание, но ми се иска да мога да простя на всеки. Аз нямам лошо в сърцето си към никого. Мен обаче сигурно има хора, които не ме обичат, но аз никого не мразя. За мен прошката е стълба към небето.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Настоящето. 

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?
Харесвам го. Но, ако си фантазираме, сигурно бих живял във Византия някъде между четвърти и осми век, когато са били най-силните години на християнството във всяко едно отношение.

Кое е най-важното пътуване за теб?
Пътуването към себе си. Навътре. Дълбоко към собствените ми грехове. Когато ги виждам и ги осъзнавам, ставам снизходителен към другите и ги заобичвам.

Обичаш ли Живота?
Животът е като дим в комина. Ние не знаем дали ще сме живи след един час, а още по-малко пък утре, след седмица... В този контекст на разсъждения, по-скоро не го обичам, защото не ми принадлежи.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Работа, грижа за децата ми и писане на новата ми книга (нощем).

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Трудно ми е да отговоря. Боровата гора. Морският бряг. Житното поле...

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Най-добре се чувствам в България. Там ми е домът. Живея в Англия обаче. А мечтая да посетя Израел и Русия.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата в Бога.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Безсънието ме уморява повече от всичко. Зарежда ме четенето, писането и слушането на православна музика.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Твърде лично е да посочвам имена.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Да, има. Искам да имам повече любов и смирение.

В какъв свят искаш да живееш?
В свят без насилие, страх и грях.

Търсиш ли смисъла на Живота? Какъв е той за теб сега?
Смисълът за мен още от петнадесетгодишен е един – спасението на душата. Спасението й от ада, където, уви, отиват повечето хора след смъртта си, независимо дали вярават в това или не. Това спасение е труден и дълъг процес и за никого не е гарантиран.

А какво те кара да се чувстваш жив?
Добрината на хората.

Страхуваш ли се от Смъртта?
Да. Но не толкова от акта на умирането, а от онова, което ще се открие зад вратата.

А от самотата?
Не.

Какво ти дава представа за вечност?
Бог.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Благодарността, а може би и умилението.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието е, когато Бог докосва душата ми. Това обаче не може да се опише с думи. Съвършен ден пък може би е денят, в който се осмелявам да приема Св. Причастие.

Без какво не можеш да си представиш живота си?
Без Христос. Без семейството ми. И без България.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Нека отговоря с думите на Св. Игнатий Бранчянинов, ако позволиш: „Всичко, което е написано в Свещените книги е истина. Мислете за смъртта. Непрестанно се молете, докато имате време. Защото когато умрете, този живот ще ви се строри като сън“. 

Какво може да те разплаче?
Толкова много неща ме разплакват, че ми е неудобно да ги изброявам. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Смешните ситуации в живота, а също и „Скрита камера“.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Липсват ми доста парчета. Ако пъзелът има сто части, съм събрал около пет, или може би десет.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Радвам се, че виждам книгите си реализирани, но те съвсем не са някакво постижение.  

Какво искаш да оставиш след себе си?
Още една книга. Планирам да напиша романа на живота си в следващите две години, а защо не и един игрален филм. Но второто е дръзка мечта.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Че съм благословен със здрави и умни деца, мила съпруга, че съм здрав и че вярвам в Бога.



Няма коментари:

Публикуване на коментар