понеделник, 10 февруари 2014 г.

Споделено от Мариан Гяурски



Казвам се Мариан Гяурски. На 32 години съм от град София. Баща съм на една дъщеря на 4 месеца, историк съм по образование и предприемач по призвание.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавият момент в живота ми беше тази сутрин, защото ми се случи нещо изключително – събудих се! Ето една страхотна причина в момента да се чувствам като най-щастливия човек на света.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Най-трудното нещо, което всеки ден преживявам е това да се боря със себе си – със страховете си, с предразсъдъците си, с вирусите, които различни канали на информация се опитват да ми вкарат в ума.

В какво вярваш?
В Бог, в доброто, в хората.

Вярваш ли в хората?
Току-що отговорих.

А в себе си?
Да.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Да, вярвам. Но по-същественият въпрос, който аз задавам е: Вярваш ли в живота преди смъртта? Защото много хора умират на 25 години, но ги погребват на 70 или 80. Защото те не са живяли истински, продали са мечтите си, идеалите си, ценностите си, а продадеш ли тях, живота ти губи стойност и не си струва да живееш.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за един по-добър живот, за един по-добър свят за нас хората. За себе си мечтая да имам здраве, другото ще го постигна. Мечтая да се събудя утре сутринта.   

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Не, времето ми достига за всичко, защото знам как да го разпределям.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Най-важно е настоящето, тази секунда, този момент, днес, защото само и единствено днес има значение. Вчера вече е минало, а утре може и да не дойде. Ако днес не направим нещо за себе си изобщо не е сигурно дали някога ще го направим.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?
Като историк съм живял в много епохи. Бих живял например във Вавилон, в Древен Египет, в Спарта, в Константинопол и впоследствие в Истанбул, столица на трите империи, и в Северна Америка по време и след войната за независимост. Но смятам, че ние в момента живеем в най-великата епоха в историята на човечеството. Живеем в епоха, за която предците ни са работили хиляди години, епоха в която изобилието е навсякъде около нас, ние просто трябва да си го вземем.  

Имаш ли любимо място на света?
Няколко – Истанбул, Берлин, Кефалония, Барселона и Красна поляна.

Кое е най-важното пътуване за теб?
Пътуването към целта, защото целта е нищо, пътят е всичко.


Обичаш ли Живота?
Да.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Красота, Мечта, Вяра.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Дъщеря ми, жена ми, планината и морето.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Най-добре се чувствам, когато съм със семейството си, независимо къде се намирам, тогава съм си у дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата, истината, инатът ми и силата на духа.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморява ме мързелът, зареждат ме хората.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Родителите ми, жена ми и някои учители, на които ще съм благодарен до края на живота си, но не учители от училище, а житейски учители. Някои от тях дори не познавам.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Да, искам да променя това да не се доверявам толкова сляпо на хората, но не знам дали ще успея да го постигна някога.

В какъв свят искаш да живееш?
В света на мечтите, които стават реалност.

Страхуваш ли се от Смъртта?
Да.

А от самотата?
И да, и не.

Търсил ли си смисъла на Живота?
Не, той е търсил мен. И ме е намерил.

Какво те кара да се чувстваш жив?
Това, че дишам.

Какво ти дава представа за вечност?
Спокойствието, тишината, звездите, морските вълни, планината.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Желание, обич, страст, щастие.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Както казах по-рано, щастието се крие в това, че сутринта се събудих, че сега давам това интервю. Съвършеният ден е да видиш изгрева и залеза.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Вярвай в себе си, не робувай на догмите и на стандартите, на хорските мнения, слушай вътрешния си глас. Не губи много време в мислене, действай днес и сега.

Какво може да те разплаче?
Несправедливостта.   

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Много неща, обичам да се усмихвам.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Някъде в началото на подреждането съм.  

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Липсват, но ги търся и ще ги намеря.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Дъщеря ми е най-голямото ми постижение.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя най-много свободата и правото на избор, близките си, приятелите си. Благодарен съм, че съм жив и здрав, благодаря за прекрасния си живот, който Бог ми е дал.



Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!
Искам да кажа на всички да не губят детските си мечти, да не се оставят на течението да ги завладее. Да мислят за своя просперитет, защото най-великият закон е законът за сеенето и жъненето: „Каквото посееш, това и ще пожънеш”, „Каквито са мислите ти, такъв е и животът ти”, а след това да се задействат, защото: „Ако посееш мисъл ще пожънеш действие, ако посееш действие ще пожънеш навик, ако посееш навик ще пожънеш характер, ако посееш характер ще пожънеш съдба.” Това мисля.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар