неделя, 16 февруари 2014 г.

Споделено от Иван Русланов

Аз съм Иван Русланов. 
В момента съм студент, последна година в Университета за национално и световно стопанство. Уча журналистика. Записах тази специалност през 2010 година и не съжалявам. Защото с нея открих, че мога. 
Преди всичко аз съм пишещ човек. Имам издаден роман „Черният ангел : Раждането на един от нас“, с който много се гордея. Готово е вече и продължението „Черният ангел : Проклятието на греховете“. Участвам и в няколко други сборника. Мога да се определя като щастлив човек, който продължава да се бори за своята реализация. Търсач на чудеса съм. Винаги искам да намирам любов, дори и на най-мрачното място. Смятам, че светът не може да се промени с война. Тя може само да го разруши. Добротата го тласка към по-добро бъдеще, колкото и наивно да звучи като идея. Но такъв съм си и аз. Наивен. Поне на повърхността. Волята ми трудно може да бъде пречупена. Не си правя илюзии. Казвам истината в очите, каквато и цена да платя след това. Не съм късметлия. Нито подмазвач. Постигам всичко с много труд. Така спя по-спокойно. Онова, което имам, съм го реализирал като самия себе си. 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Имал съм прекрасни периоди от живота ми. Имах възможността да изживея хубаво детство и ученически години. Разбира се, имал съм и много трудни моменти, през които съм преминавал. И се радвам, че съм успял. Говорил съм много за първата ми награда, „Автор на 2008-ма година“, дадена ми от Националния клуб за фентъзи и хорър, това е наистина щастлив момент за мен. За това сега ще разкажа за още един много специален миг, който ме е правил щастлив. Когато заедно с първия ми роман „Черният ангел: Раждането на един от нас“ участвах в конкурса „Търся издател“ и в последните дни паднах на четвърто място, а само първите трима печелеха издаване на книгата си, аз се отчаях. Но малко след това видях, че набирам все по-голяма скорост. И изведнъж, в рамките на няколко часа, за романа ми гласуваха близо 200 души. Чувството не може да се опише. Трябва да се изживее.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Когато дядо ми Иван, на когото съм кръстен, почина. Това е най-тежкият момент до сега. Да се разделиш с човека, който те е създал като творец, който ти е помогнал да напишеш първия си стих, който е рисувал с теб и е показал пътя на таланта ти, е меко казано тежко. Цялото ми семейство казва, че той е щял да се радва страшно много на литературните ми успехи и аз знам и усещам това. След смъртта му имаше период, в който не исках да си стоя в къщи. Бях ученик, малко дете. Но това не ми пречи и до ден днешен да си го спомням. Защото добрите хора не се забравят. И аз знам, че той ми помага ежедневно да преплувам океаните от злоба, завист и несправедливи обиди, които един млад човек, борещ се за своето бъдеще, често получава.  

В какво вярваш?
Вярвам в много неща. В чудесата. Те съществуват и само ние можем да ги създадем. В онази сила, която носим ние, хората. В този ред на мисли вярвам в интелигентния, добродушен човек. Защото той има нужда някой да повярва в него, да му вдъхне надежда, че може да победи простака като вдигне глава и разкъса клишетата, че само с наглост и простота се просперира в България.

Вярваш ли в хората?
Вярвам в тях. Знам, че въпреки тежките времена, в които сме попаднали, въпреки коментарите, на които ставаме свидетели из интернет и на улицата, пълни с обиди, хората са прекрасни и един ден ще разберат, че най-ценното, което можем да направим един за друг е да бъдем заедно. 

А в себе си?
Често губя вярата в себе си, макар че се опитвам да се науча да имам повече самочувствие. Но дори когато изгубя вяра в онова, което правя, имам приятели, които вярват вместо мен. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Иска ми се да вярвам, че има нещо и след нас. Така че – да, силно се надявам, че някъде там всеки ще получи своята нова пролет. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая си да виждам повече красиви неща. Не бездушни и безобразно лъскави. Красиво е онова, в което се крие голямо сърце.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Старая се да правя така програмата си, че да имам време за всичко. Но да – напоследък не намирам много време за писане. Но скоро ще поправя това.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Уча се от миналото, живея в настоящето и творя за бъдещето. И трите елемента са важни. Те градят човешкия живот.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?
Всяко време е имало своите плюсове и минуси. Както и своите хора. Ние имаме мисия в 21-ви век и не бих разменил днешния си живот за някой друг. 

Имаш ли любимо място на света?
Обожавам морето. Специално старият град Созопол. Има прекрасна атмосфера. Любовта сякаш излиза от всяка врата, дори от най-малкия прозорец. Един от романите ми се развива там. Не знам дали някога ще го издам, но много обичам историята. Свързана е с нещо лично за мен. 

Кое е най-важното пътуване за теб?
Онова, в което се срещаш с хора. В което чуваш истории. И от което се вдъхновяваш.

Обичаш ли Живота?
Дори и най-горчивите му моменти. Обичам да живея!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Вяра, работа, промяна.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Обожавам залезите и изгревите. В тези моменти природата показва своята магична същност. 

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Чувствам се у дома там, където има много книги. Там, където мога да бъда себе си, без някой да се дразни от това. Там, където мога да кажа истината. В театъра също съм си „у дома“. Обожавам качествените постановки. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Читателите ми и приятелите ми. Те са тези, на които дължа всичко. Само заради тях продължих поредицата за „Черният ангел“, тъй като в началото на миналата година се случи нещо, което ме отказа задълго от писането по героя ми. Но сега съм тук с помощта на хората. И смятам да остана с вдигната глава доста дълго време. 

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват ме прибързаните оценки, необективността, лъжата и лицемерието. Зареждат ме добротата, хубавите творби на изкуството. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Приятелите ми. Те са прекрасни хора, които не ламтят за известност. А иначе, както казах и по-горе - дядо ми Иван, на когото съм кръстен и баба ми Мария, която е била дълги години директор и учител, и ме е научила на много.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял? Какъв човек искаш да бъдеш?
Аз съм човек, който опитва да промени лошите навици у себе си, когато види или му кажат, че има такива и трябва да поработи върху тях. Знам, че един порок обаче няма да променя – винаги ще казвам истината, колкото и тежка да е тя. Да се сърди и да ме съди, който иска.

В какъв свят искаш да живееш?
В свят, изпълнен с добро. В който няма да се конкурираме непрекъснато. Вместо това ще си помагаме и заедно ще вървим към едно по-светло бъдеще. Не знам дали това някога ще стане. Но надеждата остава.

Страхуваш ли се от Смъртта?
От своята смърт не се страхувам. Ще живея толкова, колкото ми е отредено. Страхувам се да не изгубя близък човек, защото тогава страшно много боли. Но както казва моята героиня от пиесата ми „Парчета време“, която в момента пиша : „Не се страхувам от смъртта. Страхувам се, че когато моментът дойде ще се обърна назад и ще осъзная, че съм живяла напразно.“

А от самотата?
Понякога дори ми е нужна, за да си почина и да помисля на спокойствие. 

Търсил ли си смисълът на Живота?
Всеки има собствена трактовка за него. Аз очаквам да намеря своята някой ден. 

Какво те кара да се чувстваш жив?
Радостта и вдъхновението. Когато видя доброта дори и в непознати очи.

Какво ти дава представа за вечност?
Материалното в този свят изчезва. Вечни са само идеите.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Аз съм доста емоционален човек. Но за да си писател, за да си човек на изкуството емоциите трябва да играят главна роля в твоя живот. Когато създаваш нещо, трябва да му вдъхваш живот. А без чувство, това е просто невъзможно.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Съвършен ден би бил онзи, в който аз пиша свой бъдещ роман, например, а около мен вълните шумят. Но щастието не може да се побере в определен ден. Дори и светът ти да се е сринал, само една правилна дума може да превърне часовете ти в щастие.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
То пък и аз съм с толкова богат житейски опит за своите 22 години… Но, да кажем - усмихвайте се, бъдете себе си и дарявайте. 

Какво може да те разплаче?
Макар и емоциите ми да играят голяма роля в живота ми, признавам, че не плача често. Но например една прекрасна книга, чудесен филм, великолепна песен, дошли в правилния момент, могат да извикат сълзи в очите ми.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Аз съм човек, който обича да се усмихва и да се смее. Почти всичко, което е добронамерено. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Не мога дори да се осмеля да си представя живота си като пъзел… Доста разпръснати ще бъдат парчетата. Може и изгубени да има.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Да, липсват. Но те ще дойдат един ден. И аз ще ги посрещна с усмивка.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Най-голямото постижение тепърва предстои. Гордея се с всичко, което постигнах за крехките си 22 години. Имам издаден роман, няколко книги, в които участвам, известно количество литературни награди и това ми стига, за да съм доволен и да продължавам напред без да се отчайвам. Най-ценни обаче са хората около мен!


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? 
Благодаря за това, че аз и хората, които обичам са здрави. Останалото се постига с труд.

Можете да прочетете интересни новини и откъси от „Черният ангел : Раждането на един от нас“ и продължението „Черният ангел : Проклятието на греховете“ в страницата на трилогията : 


Няма коментари:

Публикуване на коментар