понеделник, 27 януари 2014 г.

Споделено от Румяна Узунова


Всичко, което ще кажа, са мисли, научени и открити много, много преди мен. Аз не откривам „топлата вода“, само си „припомням“ някои от тях, по време присъствието ми в този Живот на тази Земя. Тези мисли  споделям в навечерието на 62-рата ми годишнина и отразяват точното ми състояние в момента – ТУК и СЕГА. И така...
Аз съм Румяна. Казват, че собственото име е „ай пи“ адрес, който се активира с кръщенето, т.е. човек получава индивидуална връзка с неговия Създател. Доколко тази връзка ще бъде активна, доколко ще бъде ползотворна, зависи само от него самия. На човек може да бъде предоставено „всичкото всичко“ от света, но да не го притежава, защото не съответства на неговата ИСТИНСКА ВЪТРЕШНА СЪЩНОСТ. И обратно – човек може да бъде бедняк, но да притежава „всичкото всичко“ от света, защото притежава уникална и истинска, единна и цялостна СЪЩНОСТ, която го издига и приближава към своя Създател. Нямам „всичкото всичко“ от света, не мога и не искам да го притежавам. Но това, което имам в момента ме прави радостна и щастлива – син, дъщеря, снаха, зет, двама внуци, съпруг, майка, брат... и толкова много ПРИЯТЕЛИ! А какъв Живот!!! Живот най-обикновен, но за нищо и с никой друг не бих го заменила! 



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Много са, или по-право – ВСИЧКИ СА! И това го казвам СЕГА! Ако трябваше да отговоря на този въпрос преди 6 години, сигурно щях да изброя раждането на моите деца, внуци..., образование, професионална кариера, дом... Но сега казвам - всичко е прекрасно, защото е изпратено от Бог, а доколко аз съм съумяла да го разчета и проумея, е въпрос на моята ВЪТРЕШНА СЪЩНОСТ. Затова БЛАГОДАРЯ, И ЗА ДОБРОТО И ЗА ЛОШОТО!

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Връщам се назад във времето, 29 февруари 2008 година, когато бях диагностицирана със злокачествено новообразувание на млечната жлеза, силно агресивен. Високосният ден, или по-скоро, очакването на окончателната диагноза, бяха кошмарни! Но пак се връщам в началото на моите думи – това беше усещането ТОГАВА! От душата ми излезе вопъл: „Господи, защо точно на мен, къде сгреших, защо ме наказваш...?!“ Доста по-късно, през 5-я месец на моето активно лечение, започнах да „чувам“ отговорите. „ Ами, за да се спреш, да се огледаш, да се ослушаш и проумееш, че Животът, тук на Земята, не е само работа, деца, съпруг, домашни ангажименти... Виж колко необятен, богат, красив е света... И понеже, ти сама не се спря, аз ти изпратих знак STOP с диагнозата рак! От теб зависи как и накъде ще продължиш!“ И аз наистина бях спряна и започна мъчителното и продължило 2 години активно лечение... Няма да описвам как се чувствах и на никого не го пожелавам. Но важното е, че разчетох подадения знак. Зарязах служебните ангажименти, децата си бяха поели своя самостоятелен път в живота, а аз поех моя нов ПЪТ към себе си. Отделих много време за четене, самонаблюдение, саморегулиране и холистично лечение. Стаята ми се превърна в ашрам, където се самообучавах, разчитах симптомите от заболяването и започнах тяхното елеминиране паралелно с професионализма на моя лекуващ лекарски екип. Това е съвсем накратко /подробностите съм описала в моя личен здравословен дневник/. Затова СЕГА, 6 години от заболяването ми, аз казвам: „ГОСПОДИ, БЛАГОДАРЯ, И ЗА ДОБРОТО, И ЗА ЛОШОТО!“

В какво вярваш?
Християнка съм, източно православна, но стоя много над догмите и ограниченията, налагани от разни религиозни институции. Вярвам в Божествената сътворяваща сила и се прекланям пред НЕГО, независимо как го наричат в различните части на света -  Господ, Христос, Аллах, Буда..., или Висш разум. Аз ГО открих в моите деца и внуци, в моите близки, в Слънцето, Въздуха, Водата, Земята, Огъня, в Покоя и Тишината, в птичките и тревичките... Всяка моя мисъл и дума в молитвите ми за здраве, мир, любов и благоденствие са насочени към тях. Всяка хубава музика ме зарежда точно с голяма любов и радост, които струят от всяка клетка на тялото ми. Отправяйки своите послания за благополучие към любимите си хора и всичко около мен, аз получавах достатъчно енергия и светлина, за да продължа по моята трънлива пътека на заболяването. Сиянието в мен ме изпълваше с доброта и благодарност за всичко и всички – дори и към изпратената ми болест. Благодарение на нея аз пораснах, намерих себе си и голямата любов към всичко! Добрината, светлината, озарението изцяло ме изпълниха и бликат от всяка клетка на тялото ми. Ами това е за мен Бог! Това е трепетът и радостта при контакт с птичките и тревичките, при хубавата музика и красив филм, при прегръдката с децата и внуците... Това е светлината, която виждам и при затворени очи, която ме успокоява и зарежда...  Това са цветята, лозата от моята тераса, птичките, които сутрин ме будят... Никога и никого не убеждавам в моята единствена правота и избор, всеки по свой начин и време  трябва да избере своята житейска пътечка. Попадайки в моята „трънлива, стръмна и болна“ пътечка, аз намерих сили да благодаря за изпратеното ми изпитание и да продължа, без да се жалвам и оплаквам. Толкова много „духовна храна” погълнах, че аз сама отчитах положителната промяна в мен. Просто засиях. 

Вярваш ли в хората? 
О, ДА! Те са си Те! Аз не искам и не мога да ги променя! Променяйки себе си, ще променя и тях, като ги приема. Човек намира само това, което търси. Аз повярвах, аз се доверих на лекарския екип и ЧУДОТО стана. Аз вярвам в истинската вяра на моите близки и приятели за моето изцеление, затова им благодаря от сърце.

А в себе си?
Разбира се! Винаги съм била силна и уверена в себе си. Малко се „разкиснах“ след диагностицирането, но беше временно. Независимо какъв ще бъде изходът от заболяването ми, аз ще продължавам да си вярвам и да бъда себе си! 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Да! Някъде съм чела, че с нашето раждане Животът заживява в тялото, а с нашата смърт Животът заживява в Духа. Напълно приемам и се надявам при всяка следваща „трансформация“ да бъда на по-високо стъпало в духовната йерархия.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая красиво – за здраве, мир, любов, благоденствие, хармония..., защото казват, че Животът е такъв, каквито са мечтите! Ако се стремим да реализираме красивите си мечти вътре в нас, то и светът ще бъде „ИЗМЕЧТАН“ от всички нас - ЗДРАВ, МИРЕН, ЛЮБВЕОБИЛЕН, ХАРМОНИЧЕН, БЛАГОТВОРЕН...

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето определено не ми достига! Толкова много неща не зная, толкова хубави книги има за четене, толкова хубави филми за гледане.... Толкова много време не ми достига за съзерцание, самоопознаване и саморегулиране... 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
За мен всичко е важно. Ако нямаше минало, нямаше да има сега, камо ли да мечтаем красиво за утре! Важното е да пресеем зърното от плявата, наследени от миналото, ползотворно да използваме мъдростта на предците си и красиво да я предадем на децата си.

 Харесваш ли нашето време?
Това време ми е отредено и в него ще живея в този си Живот. Не е идеално, но То е такова, каквито сме ние. Ако искаме да го променим, нека променим себе си.

Имаш ли любимо място на света?
Планетата Земя, България, Пловдив, красивата ни природа! Радва ме и малкото поточе в планината, величието на Балкана, стихията на морето... Радват ме и дребните сувенири, които ме пренасят и ми припомнят посетените места извън Пловдив.

Кое е най-важното пътуване за теб?
Всяко излизане от Пловдив ме е обогатило, разнообразило, но ми се струва, че най-важното пътуване е ПЪТУВАНЕТО КЪМ СЕБЕ СИ, започнало след 29 февруари 2008 година, продължаващо все още и сега.

Обичаш ли Живота?
Да, обичам Живота си и то точно такъв, какъвто е! С всичките добрини и злини! Понякога ми се струва, че май уважавам повече „бодлите в петите“, защото те ме държат будна и ме тикат напред!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Живот, изпълнен с ВЯРА, ЛЮБОВ И НАДЕЖДА!

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Възхищение и преклонение заслужават много неща в света, но сякаш аз обичам и си падам по по-обикновени неща, които са около нас и сякаш в забързаното ежедневие не ги забелязваме. Красота откривам и в багрите на златната есен в Родопите, заскрежения Боровец, тихите алеи в градския парк на Пловдив, среднощните светлини... И в мравуняка на горската пътека...

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
„У ДОМА“... Всяко пътуване из България или света е повече от приятно – среща с нови хора, нова обстановка и природа... Действа ми много зареждащо. Но през последните 6 години „У ДОМА“, буквално означава у дома. Домът, в който родих и отгледах своите деца и в който живея вече 42 години. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Трудно е, но продължавам напред, защото обичам Живота, защото и Той ме обича, както моите близки и приятели. Не е ли прекрасно сутрин да се събудиш и да видиш Светлината?! Не може да не си кажеш „Благодаря, Господи, че и днес видях Слънцето“. А вечер, вечер притихвам и безмълвно прошепвам „Благодаря, Господи, че и днес се радвах на земния благодат“.


Какво те уморява? А какво те зарежда?
Многословието /или по-скоро празнодумието/ на сегашните  управници и политици, и безконечното им разискване по медиите. Зарежда ме необятната Майка-Природа с цялото й разнообразие – тревички, морави, дървета, поточета, птички, цветята по терасата ми...; децата, хубава музика, книга, картина, филм, красив танц... 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Всеки човек, срещнат по време на моето ПЪТУВАНЕ, е оказал някакво влияние, за да бъда това, което съм. Не мога да не отбележа, и то на първо място, моите родители. Благодарение на тях, аз имах безгрижно и изпълнено с много игри и щуротии детство. И затова много уважавам думите, че „първите 7 години са особено важни от живота на всеки човек“. Но никога няма да забравя подкрепата ми в процеса на моето лечение – на ЛЕКАРИТЕ, на моите близки – деца, внуци, съпруг, майка, брат, приятели... Няма да забравя как мой бивш колега ми изпрати пълна торба с червено цвекло, така полезно и препоръчвано при моето заболяване; как бивш мой шеф ми намери дефицитни хапчета против повръщане след химиотерапиите; как моята майка сведе глава и тихо каза, че не може така, че трябва аз да съм здрава и жива, за да „я изпратя“; а моят брат каза, че е по-добре той да бъде на моето място... Затова с цялото си сърце казвам БЛАГОДАРЯ, на всички, за всичко!

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Когато се разболях, Животът ми се преобърна на 180 градуса. Когато повярвах в моето изцеление, АЗ се промених до такава степен, че Животът ми се завъртя на още 180 градуса, само че на едно по-високо стъпало. Въпреки че съм на 62 години, усещам, че с всяка нова книга, филм, среща, аз продължавам да се променям, моля се дано да е напред и нагоре. 

В какъв свят искаш да живееш?
Свят без насилие, глад и болка... Искам свят, изтъкан от здраве, добрина, любов, светлина!

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не се страхувам от Смъртта, тя е естествено продължение на Живота в отвъдното измерение. Моят баща казваше: „Всички ще умрем, но е много важно как и колко ще ритаме“. Дано набера достатъчно мъдрост и смирение, за да мога спокойно да приема тази трансформация от моя Живот.

А от самотата?
За мен самотата е време за лечение, самовглъбяване и самокорегиране. Това е процес за самоопознаване и разкриване необятността на моята вътрешна вселена. Обичам да съм сама, защото никога не се чувствам самотна – винаги нещо си работя -  нещо по домашному, чета, слушам музика, гледам филми, радвам се на цветята, разхождам се...

Какво те кара да се чувстваш жива?
Всичко ме кара да се чувствам жива – здравето и болката, добрината и злината, приемането и отрицанието... Аз сигурно нямаше да съществувам /да бъда жива/, ако не съм единство и цялост от различните противоречия.

Търсила ли си смисъла на Живота?
На тази възраст смисълът на моя живот го намирам в радостта и удовлетворението, че съм жива, че се радвам на моите деца и внуци, че оценявам и се радвам на всеки миг, който е неповторим и уникален. Старая се да бъда добра и да раздавам добрина, както и да общувам с толкова прекрасни приятели.

Какво ти дава представа за вечност?
Безкрайността и разнообразието на Майката-Природа, в която „Празно“ няма, а има безкрайна трансформация от една форма в друга.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Всички, в основата на които е Добротата. Всяко лошо нещо не го допускам до себе си, не възприемам и забранявам да нарушава моята цялост.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Ами всичко – от тихото съзерцание, радост, топлина, хубава книга, филм, гроздоберът през златната есен...; бурните възклицания и емоции около внуците; стиснатите палци за успеха на Григор Димитров и Цвети Пиронкова; заключителните думи на Доктора „Спокойно, всичко е наред!“ при периодичните контролни прегледи и пълна кръвна картина...



Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Пътувайте с достойнство по своята житейска пътечка. Тя е единствена и уникална. Дали ще е интересна и богата – зависи само от вас. Но винаги съблюдавайте да сте в мир със себе си и със заобикалящия ви свят.

Какво може да те разплаче?
Трудно плача, по-скоро бих се разплакала от постъпки на добротворство, милосърдие, добрини.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Често се усмихвам – на сторени добрини, на малки деца, дори и на показано пръстче...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Ако е цял и завършен, трябва да съм при моя СЪЗДАТЕЛ! Непрекъснато нещо подреждам, пренареждам, комбинирам, но определено съм далеч от хаоса и безпорядъка!

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Лични постижения... Все обикновени неща, характерни за всеки обикновен човек. Достойно образование, добър професионалист в работата ми, добра оценка и благодарности от ръководителите ми...  Дали може тук да добавя - разумно устояване атаката на диагнозата ми и намиране състояние на взаимен покой - МИРНО СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУВАНЕ?!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодаря, Господи, за това, което Е! Благодаря за Слънцето, Въздуха, Водата,  Земята, Огъня, птичките и тревичките, внуците и децата... Благодаря и за това, че ме има... Прости ми, Господи, и НЕКА БЪДE ТВОЯТА ВОЛЯ, ГОСПОДИ! АМИН!

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите, напиши и него...

Криси, благодаря, че съм една от СПОДЕЛИЛИТЕ!
Хора, бъдете добри, обичайте се, защото колкото повече давате, толкова повече получавате! 


И АЗ ТИ БЛАГОДАРЯ! 


1 коментар:

  1. Благодаря ви за това откровенно интервю.Казвате много истински и силни неща.Преживели сте страшно много в своят живот и ви пожелавам да бъдете все така борбена и да не спирате да вярвате.Цветята,които са на сниката са много красиви.сещам се близо до моята вила има къща, която е отвсякъде с тези цветя, толкова много саксии има, че се чудя зимно време как ги пазят да не им стане нещо.Да се пребориш с такива болести каквито казвате е трудно.Но мечтайте и живейте всяка една секунда.

    ОтговорИзтриване