сряда, 8 януари 2014 г.

Споделено от Митко Момчев




Здравей! Имам много имена и най-различни лица, които през годините съм ‘използвал’, търсейки Истината за себе си. Към настоящия момент се представям като Митко Момчев, фотограф-консултант на свободна практика. Някои ме разпознават като Джеймс, г-н Момчев, Благо Даря, други ме разпознават с брада, дълга коса или с гола глава. Истината е, че никой не ме познава, освен мен самия. До това убеждение стигнах, когато все повече се приближавах към Истината за Това, Което Съм. Запознаването с Мен ми ‘струваше’: 36 години, 5 чудодейни разминавания със Смъртта, 7 професии, две недовършени висши образования и една единствена диплома по математика от ПМГ „Иван Вазов”, гр. Добрич, на обща стойност 5.63 монголски тугрика. Да не забравяме няколкото, достойни за холивудски хитове, любовни афери, които честно казано най-бързо ме доближиха до Истината. Моята Истина. В последно време съм се отдал на богохулство и се шегувам, че съм Бог, също толкова успешно, колкото и Бог, шегувайки се с нас, че е там някъде, невидим за нас… Тук съм, за да дарявам благо или по-простичко казано – да БлагДаря. Как го правя ли? Постоянно :)




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
     Всички до един, особено най-трудните.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Честно казано всичко ми е било винаги много лесно, и точно поради това, най-хубавите ми моменти бяха трудните. Да живея без баща (почина като бях на 4). Да живея почти без майка (замина да търси по-добър живот в София, когато бях на 7). Летата след 14-тата ми годишнина, когато работех, за да събирам пари за баскетболни кецове, които от ежедневните тренировки се скапваха всяка година. Любовта, която винаги беше надалеч и изпращаше писма. Казармата. Безпаричието. Това, че винаги имах собствено мнение за всичко…

В какво вярваш?
В най-невероятни неща. В неща, в които другите все още няма как да повярват. Вярвам във всичко, което не съществува. Вярвам, че всичко около нас е Илюзия, която ни налага да й вярваме, иначе нямаше да съществува ;)

Вярваш ли в хората?
О, да! Дълго време бях прекалено доверчив и това ме научи точно как, колко и на кого да вярвам. И пак ти казвам, ако не живеехме в Илюзията, че живеем, нямаше да ни се налага да вярваме на/в каквото и да било.

А в себе си?
Вярвам, че ако вярвам в себе си, по-добре изобщо да спра да вярвам на/в каквото и да било. Отговарям ти с игра на думи, тъй като Вярата, сама по себе си, е измислица на ума. Сърцето/душата не вярват, те знаят, тях няма кой да ги подведе или излъже, съответно не им се налага да вярват или не-вярват :-)

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Ех тая Вяра! В Добрич едно време имаше една мацка – Вяра Истината - много лъжеше и за това й бяха лепнали тоя прякор. Та в тази връзка - Животът и Смъртта са две имена на едно и също нещо – Бог. Животът е също толкова част от Смъртта, колкото и Смъртта е част от Живота. От малък ходя на гробищата, ‘погребах’ всичките мъже в семейството до 14-та си година, 5 пъти бях на ръба между тия две думи, за които ме питаш дали вярвам в тях. Вяра Истината тука работа няма ;-)

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да не спирам да мечтая никога. Надявам се мечтата ми да се сбъдне.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Нито има нещо чак толкова важно, нито пък времето е това, за което го мислим. В тая връзка недостиг няма в цялата Вселена. Но не я ангажирам с мнението си :)

     Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
     И трите, дядо попе, и трите – както се казваше във вица. Те са един момент за мен, колкото и скандално да ми звучи и на мен самия. Трябваше ми доста време да осъзная това, и то без да чета книги по въпроса. Този момент – той е най-важният, защото е едновременно минал, сегашен и бъдещ.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?
Ами аз мога да избирам, хаха. Живея във всичките едновременно, но умът ми слава Богу не го знае, иначе щеше да ме побърка. Сега малко по-неконкретно – живее ми се в епохата на Великите географски открития. Ще ми се пак да съм на кораб със 100 платна и 10 мачти, и всеки ден да откривам нови хоризонти. Ама то и сега е такава епохата всъщност, така че не избирам нищо :-)

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Не, няма. Озовах се преди 3 години в Бразилия, буквално бях телепортиран там от един приятел, който ми сбъдна и тая мечта, плащайки бюджета на целия ‘филм’. Седяхме 2 седмици на един остров с 42 плажа, кефихме се и аз не преставах да се удивлявам на факта, че все едно не съм напускал България. От тогава ми е все тая ще пътувам ли, къде, кога и защо. Просто, докато съм в този Рай тук, съм навсякъде, на всички континенти по цялата Земя. Невероятно, но факт!

Обичаш ли Живота?
Охооо! Като знам той мен как ме обича :-)

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Ха, супер! Винаги съм го описвал с точно три думи! Още откак си направих първия фотографски профил в един сайт на 08.06. 2005 г. Ето ти линка, пък който иска да види как съм го описал не само с думи - да разгледа: photo-forum.net/jamess

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
„Съжалявам”, че трябва да го кажа, но всички! Няма грозна гледка за мен. Не го казвам като човек, който ‘си вади хляба’ с фотография, а като човек, който е мноооого дълбоко убеден (дори не вярвам в това, а го знам), че живеем в съвършена Вселена, на съвършена планета, в съвършен свят! Все пак не ги е създал кой да е, а най-съвършеният от всички – Абсолютът/Бог, и сам се съдържа във всяко едно свое творение, особено в мен, хахахах.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
На въпроса за мястото, на което непременно искам да отида ти дадох половината от отговора на тези два въпроса. Ето и другата половина: Усещането „у дома” си го давам аз сам на себе си. Когато душата ми е у дома си в тялото ми, в тази личност, която е избрала за свой дом, докато си ‘играе’ нейната си игра на еволюция, и същвевременно същата тази личност, т.е. аз се чувства добре от факта, че не е сама и няма да умре, тогава Аз Съм. Без значение ‘у дома”, „на гости” и т.н. Просто Аз Съм. Така отговарям и най-кратко на въпроса „Как си?”. Навсякъде където отида съм „у дома” си, Кристина, и чувството е неописуемо! Без значение дали съм в Бразилия, където ‘родният’ език е напълно неразбираем, дали в Любляна, където всички те разбират, че си техен човек, дали на Тасос, където гледат на теб като на ходещ портфейл или във Виена, където никой не знае къде всъщност е дома му… Та така :)

   Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
   Илюзията за самия труден момент. Той не съществува. Просто умът ти е скроил номер и те кара да ВЯРВАШ, че „ей сега ти се разказа играта, мой човек”, и ако му се вържеш ще имаш богат избор от неща, дето дават сила. Другият вариант е ти да си Силата и да не се връзваш на Илюзията, а да си знаеш, там вътре/вънка в Себе си, че това е просто поредното ниво от играта, на което не се печеш чисто гол на Тюленово, а си на изпит в УНСС – или се явяваш пак или си плащаш, шегувам се, разбира се. Всичко е изпит, независимо дали си учил и ти е лесен или си си пекъл дупето и нищо не знаеш и се налага да повтаряш ;)

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Маминка Добринка и Кърт Вонегът. После майка ми и вуйчо ми. Първите накланяха везните в едната посока, вторите в другата. После се появиха Екхарт Толе и лОшо и ето го резултатът.


Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял/а? Какъв човек искаш да бъдеш?
Не искам нищо да променям, особено като знам, че това не става с искам/не искам. Така или иначе най-постоянното нещо в живота е промяната и ща-не ща, се променям. Великият трик е да оставиш душата/Висшия Аз да си те променя и в същото време личността/малкия аз (на който доста заблуждаващо сме лепнали етикет „его”) е добре да не прави драма от това, че душата ти си има план за нея, че те променя, опитвайки се да влезе във връзка с теб. Та този трик като го усвоиш и оставиш висшия ти аспект да контролира играта на нисшия (сърцето да мисли вместо ума) тогава вторият въпрос – Какъв човек искаш да бъдеш? – автоматически получава своя отговор. При мен той звучи така – Аз Съм, Това Което Съм и Съм тук, за да Бъда това същото нещо, което вече Съм. Иначе умът/личността иска да е директор на водопад, но какво е избрала душата в тази Игра, в този епизод от сериала „Моите животи на Земята” е отделен въпрос. Когато повече хора свържат ума със сърцето, егото с Егото, станат единни с Бога, който са, тогава никой няма да иска нито да става, нито да бъде, щото Той ще Е.

В какъв свят искаш да живееш?
В тоя същия, много се забавлявам с/в него!

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не, не се страхувам от Живота :)
В Бразилия, в джунглата, както си ходихме със Светльо, по една пътека към един плаж, се появи една змия – 3 метра някъде, на разстояние 2.5 метра пред нас. Аз бях отпред, змията беше жълто-зелена и много красива. Нямаше къде да ходим повече, решихме да чакаме. Страх нямаше, нито пък паника, нищо, че змията беше с окраска на силно отровна такава. Аз тогава още не обичах много да чакам и след като я поснимах на видео и й се радвах, реших да я заговоря. Змията е символ на Живота, че и на Смъртта в различните религии, учения и т.н. Затова ти разказвам тази случка във връзка с този въпрос. Казах и дословно следното, на чист български: „Ти си уникална, невероятно красива змия, такава като теб никога досега не съм виждал. Обаче виж сега - застанала си ни на пътя, а ние пътуваме от 50 км. да стигнем до най-уникалния плаж на света, аз съм за пръв път по вашите места и много искам да стигна до този плаж (vocerealmentesabia.com/2013/05/praia-da-lagoinha-do-leste.html). Затова най-любезно те моля да си ходиш откъдето си дошла и да ни пуснеш да продължим по пътя си.” 1, 2, 3, 5 – змията вече се изнасяше в същата посока (отляво), откъдето се появи. Точно 5 секунди! И двамата не можахме да повярваме какво се случи, още повече, че по това време (януари 2011) още не знаехме дословно какво е казал Никола Тесла за Живота/Смъртта – честота, енергия, вибрация. Така че как да се страхувам от нещо, което е пълна измама! ;)
 


А от самотата?
Аз съм Самотата. Най-висшата степен на съществуване в тяло е Самотата, не самотността. Когато осъзнах и това, и стана една… в отговорите ми дотук се вижда ясно какво стана, хаха. Самодостатъчността, тоталният егоцентризъм, за който говори лОшо - това са най-преките пътища към това, на което казват Просветление, Бог, Нула… Ама ако продължавам с още думи да го обяснявам, съвсем ще се оплетем в Илюзията :)

Кога се чувстваш най-жив?
Аз съм Жив, без да съм Най- ;)



Какво ти дава представа за вечност?
Всичко и нищо. Нулата. От нея започва координатната система, която ‘свършва’ в плюс-минус безкрайност.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Всички. Влюбен съм в емоциите си. Без тях нямаше да науча абсолютно нищо в тоя живот, и тъй като са ми в повечко от малък, сега вече не знам почти нищо, което от своя страна ме увлича в играта им още повече. В един момент те изчезват или по-точно изчезват за ума, който обича да си ги съчинява. Тогава пак се появяват, но вече идват от друго място – от ‘най-тайното’ място във Вселената, и са най-истинските емоции, които можеш да изпиташ в човешко тяло. Без значение дали са ‘добри’ или ‘лоши’. Ако се привържеш към едните или другите си загубен, буквално! Но пък да си в постоянна медитация, с емоционално приспан ум пак не е възможно. Изобщо без емоциите Животът нямаше да е тая ‘пълна лудница’ за почти всички хора. Всичко щеше да е толкова скучно, като в храм, в който медитираш или се молиш по цял ден, хаха.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието е математическа формула, както всъщност почти всичко във Вселената. При него специфичното е, че има повече неизвестни (х,у,z….),  отколкото стойности (отговори) за тези неизвестни. Точно поради тази причина Щастието не съществува, такова каквото го търсим и си го пожелаваме. Когато намалим неизвестните, когато ги сведем до само една, тогава ще имаме и една-единствена стойност като решение на тази ‘формула’. Аз я знам, ама ще трябва да ми платиш много, ама много-много, за да ти я кажа ;) Ето и описанието на съвършения ден – ден след ден, все съвършени дни ;)

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
За какъвто ме помолят. Съвети без да ми искат избягвам да давам, освен ако не ми ги поискат по невидим начин (телепатично). Добре де, ще дам един – деца, слушайте внимателно другите хора, а вие други хора, слушайте внимателно децата! :)



Какво може да те разплаче?
Всичко и нищо, стига да пожелая! Плачът, като крайна еманация на цялата палитра човешки емоции, може да лекува и разболява. Което обаче си е един и същ процес, така че когато ми се плаче – плача, без да се интересувам дали е редно, колко е часа, гледа ли ме някой или други подобни глупости, родени от суетния ум.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Ами например това, което ще накара другите да се разплачат :)

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Хаха, тук ще се посмея малко и ще ти отговоря така – пъзел няма, той е Илюзия, но за да разбереш/осъзнаеш това, ще ти се наложи да го наредиш целия ;)

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
1-1=0 – ей това, учи се в първи клас. Ако някой може да го разбере, ще постигне самия Живот/Бог, без да се интересува от постиженията си. Нито пък от моите ;)







Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благ♥Даря, че мога да Благ♥ Те/Го/Я/Ви/Ни/Ги Даря!
Ето това ценя най-много - Те Го Я, ВиНиГи! Але-хоп! ;)


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Така и така ми правиш ПиАр с това толкова забавно интервю, нека кажа на хората, които са се усмихнали с отговорите ми, че могат да продължат да се забавляват напълно безплатно с моите онлайн проекти, които засега са:






Ако някой много би искал да ме благ дари - приемам дарения на драго сърце, срещу разумната енергийна равностойност от моя страна, разбира се. Това, с което мога да ви благдаря, са услуги в сферата на фотографията, видеографията, дизайна, рекламата, пиара, онлайн маркетинга, както и консултантски услуги в същите тези сфери, плюс сферата на сигурността, където нямам грам опит. Мога да ви консултирам и как да си разместите сачмите в главата, така че да ви стане по-леко на душата. Да не ви лъжа, ама мога всичко, без да съм дипломиран вълшебник с диплома от  "Hogwarts School of Witchcraft and Wizardry". Мога да намеря и съкровището на Вълчан воевода, ама за какво ви е?
Всички снимки са автопортрети, включително и тези, на които съм използвал приятели за стативи и дистанционни. Те няма да забравят тези дълги моменти, в които всички заедно чакаме поредния кадър да се е получил, хаха.

Благ Даря.


2 коментара:

  1. Поклон пред всичко! Поздравления! Благодаря! Такава интересна душа, като на Митко, само може да ни накара да бъдем " по-живи" и БЛАГОДАРНИ!

    ОтговорИзтриване
  2. какво става с Митко ? немога да намеря нищо ново от него....

    ОтговорИзтриване