вторник, 7 януари 2014 г.

Споделено от Добрин Ангелов



Здравейте, казвам се Добрин Ангелов, но приятелите ми, а и повечето ми колеги и познати ме наричат Добри. Роден съм преди 44 години в град Хасково, а от почти 7 години живея и работя в София. Имам три прекрасни дъщери, които много обичам и съм безкрайно щастлив, че са ме избрали за техен баща– каката е на 20 години и се казва Анита, а малките са разнояйчни близначки, почти на 13 години и се казват Ивана и Теодора.
Завършил съм Математическа гимназия в родния си град, а висшето си образование в УНСС, специалност „Икономика и управление на съобщенията”. Вече дълги години работя в сферата на финансите на БТК (Виваком), т.е. както се казва - „по специалността” си. Обичам работата си, въпреки че при нас почти винаги е динамично, напрегнато и свързано с множество срокове, които трябва да се спазват. Смея да кажа, че нямам ден, в който да съм тръгнал с нежелание за работа - може би с едно единствено изключение, за което си спомням, но това се дължеше на едноседмичен трудов „маратон”, в който всяка вечер се прибирах около 2-3 часа след полунощ и сутринта отново трябваше да бъда на линия...
Много обичам народните танци и след дълги години прекъсване, отново се върнах към тях, дори вече имам няколко награди със състава, в който играя. Те ми дават една особена жизненост, енергия и усещане за хармония, каквато получавам само от още едно място –когато съм високо в планината. Там, в планината, човек разбира колко е малък спрямо Природата и колко е равен с другите – не случайно всички хора, които се срещаме по високите места, се поздравяваме най-сърдечно, някак си съвсем естествено и смирено. Преди няколко години покрай брат ми се научих да карам ски и това вече стана сякаш част от мен, а най-много се радвам на факта, че и трите ми дъщери вече също карат с мен. От скоро покрай тях пък се научих да карам кънки на лед и след като им подарихме за тази Коледа нови, се наложи и аз да си купя такива, за да ги придружавам на пързалката...
Смея да кажа, че животът ми е показал голяма част от своите краски, но това повече ме е обогатило, отколкото да ми е навредило. Хубавото на тази цветна палитра, която ни предлага животът е, че ни показва колко голямо е неговото разнообразие и колко малко знаем за неговата същност и смисъл! В училището на живота всички сме ученици и нашата мисия е да си учим уроците, докато не ги научим всичките, в противен случай ще се лутаме между „горната и долната земя” до пълното си осъзнаване и готовността ни да познаем любовта в най-чистата й форма!


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
С времето разбрах, че всички моменти от живота ми са били хубави, дори и тези, в които съм плакал от болка, мислейки си тогава за тях, като за един вид наказание, без да съзнавам значимостта им. Ако трябва обаче все пак да ги степенувам, то към категорията „най-хубави” бих причислил следните: появата на децата ми, всяка една чиста любов, която съм преживял и изобщо всеки миг, в който съм здрав, буден и осъзнат, намиращ се в обкръжението на любими хора, близки и добри приятели.

А кое бе най-трудното време в живота ти?
Дори и някога да съм си мислел за някои моменти, че са били трудни, сега вече не гледам така на тях. С годините осъзнах, че това са били едни от най-важните за мен преживявания и уроци, свързани с тях – сблъсквайки се със собствената си горест научих, че човек винаги може да сгреши, независимо на колко години е или колко е висок коефициентът му на интелигентност например. По-важното обаче е да се поучи от грешките си, да отвори сърцето си и да не се страхува от ново нараняване, защото само чрез болката и страданията можем да се преродим за новото и да повдигнем духа си. Няма мъдрост без болка и тъга. Трудностите и страданията са тези, които ни извисяват духовно и малцина са онези, които са успели да помъдреят само и единствено чрез самовглъбяване, медитиране или осмисляне на съществуването си. В този смисъл, мъдростта не е нищо повече от излекувана болка.

В какво вярваш?
Вярвам безрезервно в Любовта, в нейната безграничност и святост. Вярвам, че тя е енергията, която движи тази Вселена и няма нищо по-естествено от това чувство. За съжаление обаче, както казва Майка Тереза, в света има повече глад за любов, отколкото за храна, и това е самата истина. Виждаме го всеки ден, в който от обикновени хора, до политици и управници, се съюзяват и с дявола дори, за да се домогнат до материалното, до власт и постове, за да се облагодетелстват и то за сметка на другите. Усещаме го и всеки миг, в който загубим близък или любим човек, а сме пропуснали да му кажем колко много го обичаме. Защото и най-висшата интелигентност, и най-голямото богатство не струват нищо без любов.
Вярвам, че ако има Бог, то той е Любов, а защо не и в това, че Любовта е Бог...





Вярваш ли в хората?
Вярвам, че във всеки от нас е втъкана божествената промисъл и понеже Бог е Любов, то нямам причини да не вярвам в хората, които са плод на същия този замисъл. Знам, че във всеки от нас изначално е заложено да бъде добър, да дарява любов и да живее в хармония с другите и със света. Егото е това, което много често ни пречи да проявим същността си и страхувайки се да не „открием” прекалено душата си, неведнъж ние попадаме в капана на себелюбието, на алчността и накрая свършваме в най-лошия стадий – омразата. На такива хора трябва да се помага и то пак с и чрез любов, защото този, който дава, няма какво да губи, а може само да пълни душата си, за разлика от другия, който иска само да взема и така пълни единствено ръката си.

А в себе си?
Научих се да слушам вътрешния си глас и колкото е по-тихо, толкова по-ясно и отчетливо ми говори той. Вярвам, че съм част (макар и много малка) от божествения замисъл и така, както вярвам в хората, така вярвам и в себе си. И тук не става въпрос за излишно самочувствие или горделивост, а за осъзнато съществуване, в което всеки миг ми се налага да правя безброй избори. Ако човек не вярва в себе си, няма да вярва нито на избора, нито на резултатите от този свой избор. Ще се обвинява постоянно и ще се снишава излишно, а това само ще го отдалечи от същността му на създание, призвано да твори и претворява с любов.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Нямам причини да се съмнявам в това, независимо че липсват „материални” доказателства за такъв живот. Научно доказано е обаче, че при смъртта на човек, тялото му мигновено олеква с около 13 грама, което няма друго обяснение, освен с отделянето на душата и нейното пренасяне в друго измерение. Всички знаем, че душата е вечна и в това няма спор в нито една религия дори. Различни са обаче вижданията на религиите за Живота след Смъртта и може да се окаже, че е въпрос на „късмет” сред коя от тях си възпитан и как възприемаш идеята за задгробния живот. Смятам обаче, че ако Бог е замислил тази Вселена и живота в нея по начина, по който това се възприема на най-повърхностно ниво, а именно – раждане, живот и накрая смърт, то тогава се губи целия му смисъл и красота, а теорията за безсмъртната душа по никакъв начин не се вписва в този опростен кръговрат, наречен от нас живот. Ако обаче си дадем равносметка, че ние сме духовни същества с човешки преживявания, тогава ще разберем, че всеки наш пореден живот е само една възможност да научим определените за нас уроци и да добием опитност, която ще ни позволи да преминем на следващото стъпало – нов живот, с нови уроци и нови опитности. И така, докато осъзнаем, че нашата същност е Любов, че всички сме взаимосвързани и че сме част от цялото, което съществува, расте и се развива чрез нас и нашата любов. Едва тогава можем да спрем този кръговрат на прераждането и да се наредим до ангелите и другите висши души. Но преди това ще поживеем още доста в материалния свят, докато осъзнаем неговата пълна илюзия и едновременно с това величието на душата си...

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Знам една много стара, но вярна приказка – има много проляти сълзи, заради сбъднати мечти! Мечтите са мощен генератор на енергия, но за хубаво или за лошо, те рядко стават реалност. Предпочитам да имам съкровени желания, защото те много повече имат способността да се сбъдват и реализират. И по повод на Новата 2014-та година в един мой коментар във Фейсбук споделих част от тези мои желания - да бъда винаги себе си, да мисля по-малко и повече да осъзнавам преживяванията си, да се вслушвам в тишината, да обичам и уважавам уникалността си, да не робувам на стремежа си за съвършенство, да обичам приятелите и близките си, да помня че във всеки един момент миналото и бъдещето не съществуват, да приемам другите и себе си, и не на последно място - да бъда всеотдаен в любовта си към любимата и децата си... Сигурно имам и още безброй други желания, но смятам че тези са напълно достатъчни като за начало на годината, а защо не и за цял един живот?! :-)

За колко време напред мислиш?
Обикновено нямам навика да мисля за бъдещето – може би защото съм прекалено зает да изживявам настоящето. Както казах, едно от съкровените ми желания е да помня, че във всеки един момент миналото и бъдещето не съществуват, а само настоящият миг с неговата неповторимост и уникалност, наситен с безкрайна енергия и неповторима красота. Ако човек се замисля твърде много за миналото или бъдещето, то неминуемо ще бъде извън живота, защото ще пропуска важните мигове, улисан в мисли или за нещо, което е безвъзвратно отминало или за нещо, което може никога да не дойде. И ако трябва да отговоря с едно изречение на въпроса, ще смеся две „клишета” – живея Тук и Сега, правейки каквото трябва, пък да става каквото ще!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да, определено не ми достига достатъчно време за четене, а много обичам да го правя. Имам доста книги на хартия и безброй други в електронен вариант, които много искам да прочета, но за съжаление все не ми остава време за тях. Знам, че е въпрос на организация и на приоритети, но понякога ангажиментите ми след работа са толкова много и нерядко доста изморителни (визирам най-вече народните танци три пъти седмично, но без да се оплаквам), че когато дойде време да посегна към книгата, заспивам след две-три прочетени страници и следващият път пак се връщам отначало. Уикендите ми пък обикновено са заети с обикаляне по планинските пътеки, а и за това си трябва време. Вярвам обаче, че ще дойде период от живота ми, в който ще си организирам времето много по-добре и ще мога да зарадвам душата си с прочитането на още много хубави и ценни книги. И тук ще призная  една от мечтите си – да отида поне за месец на самотен тропически остров само с един куфар, пълен с... книги. :-)

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Най-важното за мен в момента е... момента! Не искам да връщам времето назад, защото знам, че това няма да промени нищо. Сигурен съм, че във всеки един миг от живота на човек му се случва възможно най-доброто за него към същия този момент. Това означава, че ако утре паднем и си счупим крак например (дано не се случва на никой от читателите) и се наложи да полежим в болница, то ние не знаем дали това не ни е спасило от друга бъдеща случка с още по-трагичен завършек, ако си бяхме здрави и си ходехме насам-натам... Ако погледнем и приемем нещата от тази гледна точка, може и да узреем за прозрението, че трябва да сме благодарни за някои наши „нещастия” или пък т.нар. „лош късмет”. Дори и да мога да върна времето назад, то би било безсмислено, ако не мога самият аз да се върна със сегашната си опитност на съзнанието, за да преживея миналото по-пълноценно, по-смислено и наситено с много повече любов. От друга страна, това няма как да стане, защото сегашната ми опитност е в резултат на миналите ми преживявания или както се казва в една известна мисъл: „Добрият опит идва с лошите преценки, а добрите преценки – с лошия опит”.
Тайната е да се живее в настоящия миг, но това да бъде винаги осъзнато и будно! И колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-малко ще се сещаме за миналото или бъдещето...

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?
Задавал съм си този въпрос и доколкото познавам себе си, винаги съм се „виждал” като рицар на честта и достойнството, който служи вярно и безрезервно на една справедлива кауза, отдаден изцяло на добруването, разбирателството и любовта между хората. И понеже няма как да върнем миналото и да бъда самурай например, то ще си позволя да отбележа с усмивка, че това мое описание най-добре би се превъплътило в бъдещето и един ден може да се преродя в един рицар-джедай... :)

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Да, има много такива места. Първото е свързано не с едно единствено, а с много места и то е да обиколя всички кътчета на нашата прекрасна родина (доста от тях съм посетил, но има още много), второто е да се кача на връх Мон Блан (може би скоро и това ще стане), а другото е да участвам в полет поне до Международната космическа станция (не е задължително да бъде в този живот...). Има и още безброй други места, на които искам да отида, но тези май засега са достатъчни?!

Обичаш ли Живота?
Знам, че животът се състои от безброй мигове и затова обичам да се радвам на всеки един момент, в който съм жив, осъзнат и буден! Обичам да си общувам с всички проявления на Живота – с природата, с животните, с растенията и цветята, с нощното небе, с красивите изгреви и незабравимите залези. Ала най-обичам, когато всичко това се случва в компанията на любим за мен човек. Именно тогава музиката на живота е някак по-завършена, по-мелодична, по-хармонична и изпълва с наслада и блаженство всяко кътче от душата ми. И понеже за мен това е Животът, значи много го обичам!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Свобода, Любов и Хармония между тях.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Най-красивите гледки са невидими за очите. Защото същите тези очи, с които сме дарени, за да виждаме едни от най-красивите земни гледки, ни пречат да видим душите на другите. Навярно знаете, че слепецът почти безпогрешно разпознава лъжеца и за това не са му нужни очи, а само душа и сърце. Много често се замислям, трябва ли да ослепеем физически, за да добием тази сензитивност и толкова ли е трудно да слушаме гласа на сърцето си, а не да се водим по игрите на ума?! Защото разумът има способността да мисли, но само душата знае истината!
Що се отнася до земните красоти, то на първо място ще спомена планините и невероятните гледки и простори, които се откриват оттам. Това е красота, която не може да се опише с думи и дори със снимки, а може единствено да бъде почувствана и усетена само там, на място. И понеже се заговорихме за „неща”, ще спомена една сентенция на Антъни Деанджело, която ми е много любима и в която вярвам изключително много – „Най-важните неща в живота не са неща!”

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморява ме единствено глупостта и егоизма у хората. Но понеже отдавна съм се сдобил с „радар”, който ме пази от подобен род хора, все по-рядко ми се случва да се уморявам J. Малко скъпичко си го „купих” този радар, но съм безкрайно благодарен, че го придобих и не съжалявам за нито един „изгубен” миг или предмет, с които заплатих за него. А това, което ме зарежда е много простичко и достъпно за всеки - любовта и планината.


Къде се чувстваш най-добре?
Мисля, че стана ясно – най-добре се чувствам високо в планината, държащ ръката на любимия човек, сливащ се с цялата природа – именно тогава се усещам като неразделна част от цялото и усещам как то функционира и чрез мен.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Спокойствието и свободата, че мога да бъда себе си и че не се отхвърлям сам. Именно това ме кара да съм изпълнен с безкрайно много положителна енергия и топлина, давайки ми усещането, че наистина съм „у дома” - тогава се преизпълвам с Любов, усещам една Хармония и Свобода, а това, както казах, за мен означава Живот.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Тези, които ме познават, знаят че аз съм непоправим оптимист! Крепи ме вярата в хората и в мен, а самите трудности ме провокират да гледам света с три виждащи очи и вече знам, че след тях не остава само разруха, а напротив – именно те са открили здравите основи, върху които човек може да изгради един съвсем нов живот, с нови, по-висши ценности и да заживее с още по-извисен дух отпреди. Благодарен съм за всеки изпратен ми труден момент, благодарен съм и на всеки, който ми ги изпрати (включително и на самия себе си), защото именно те ме направиха това, което съм сега, със своите светоусещания и ценностна система, позволяващи ми лесно да се свързвам с добрите хора по света и също толкова лесно да бъда приеман от тях. Животът ни се свива или разширява, съобразно страха, който храним в себе си и именно затова сега ми стига тази награда, че благодарение на точно тези преживявания, се отърсих от този страх и в сърцето ми не остана място за нищо друго, освен за любов!

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Много са и не бих се наел да ги изброявам, за да не пропусна някого, а и една част от тях не познавам лично. Но всеки от тях ми е дал частица от себе си, показал ми е истинската стойност на живота, а това неминуемо ме е направило по-сензитивен и по-добър. Всяка оказана подкрепа и благотворно влияние са „най-големи”, щом са рожба на приятелството и любовта. Благодарен съм на всички знайни и незнайни „учители”, които ми помогнаха да стигна дотук.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Нещото, което много искам да променя в себе си е да се науча на повече тактичност и най-вече на смирение. Харесвам хората, които живеят живота си с тази мъдрост и знам, че ако работя върху себе си, мога да го постигна. Човекът, който искам да бъда е точно този, който съм – предпочитам да бъда отхвърлян от мнозина, но да запазя себе си, отколкото да ме приемат, а аз самият да се отхвърлям. Това би ме унищожило, и точно по тази причина вече не позволявам на никого да се разхожда с „кални обувки” из душата ми и това вече е вътрешен мой закон, който никога не бих пристъпил или променил!

В какъв свят искаш да живееш?
Искам да живея в свят, в който Любовта е основен закон и други не са нужни! Искам хората да осъзнаят, че стремежите към материалното благополучие на всяка цена са тези, които опустошават душевността ни и ни принизяват до жалко съществуване, без състрадание, без осъзнатост и без истинска любов. За съжаление, човек научава голяма част от тези неща, но или е твърде късно и няма вече с кого да ги сподели и изживее, или едва тогава, когато животът му е към своя край и вече няма време за нищо... Бих се радвал от сърце на едно истинско добруване между хората, на едно човечество, което има грижата за всеки един свой представител, за всяко живо същество и за цялата природа. И съм убеден, че за това не са нужни чудеса – достатъчно е само всеки от нас да прави всичко, което е по силите му и тогава Вселената ще направи останалото, което не е по нашите сили, за да ни помогне. Но преди това трябва да сме го осъзнали и приели в сърцето си с любов, иначе няма да ни се получи и този път...

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не, защото знам, че ако човек живее в Любовта, той никога не умира. Дори съм убеден, че ние хората можем да „разтегнем” всеки един миг до безкрайност, за да му се насладим пълноценно и с любов. Ако живеем с тази нагласа и знаейки, че душата ни се повдига неимоверно много в живот, изпълнен с енергията на любовта, то тогава няма от какво да се страхуваме – ще живеем вечно във всеки един миг, без да „зареждаме” с очаквания следващия. Така и Смъртта няма да има време да дойде и да ни „прибере”, защото тя се храни от страха, а той е несъвместим с любовта.

А от самотата?
Не се страхувам от самотата, защото прекарах доста дълго време насаме с нея и знам, че тя е олицетворение на тишината, в която имаш възможност да чуеш най-тихия си и най-мъдър вътрешен глас. Научих, че между това, да бъдеш самотен и да живееш сам има огромна разлика, и че ако някой ден заживееш с някого, само и само, за да не си сам на този свят, то неминуемо ще дойде ден, в който неистово ще пожелаеш отново да останеш сам...

Какво те кара да се чувстваш жив?
Усещането за любов – към любимата, към децата, към близките и приятелите. Няма по-красиво чувство от това и по-голяма награда за този, който го изпитва истински. Знам, че докато обичам ще бъда здрав и ще се чувствам жив, а ако загубя нея (любовта) - няма да има никакво значение какво друго имам. Защото то не е мое и никога не е било.

Какво ти дава представа за вечност?
Вселената и хилядите й проявления, с тази уникална хармония и с този така „случайно” подреден „хаос”, в който всяко нещо си е на мястото и всичко е взаимосвързано. Само ние хората сме се научили да измерваме времето, сами сме си наложили ограничението да го следим и посредством него се опитваме да „гледаме” напред в бъдещето, вместо във вечния миг. За разлика от нас, Вселената изобщо не се вълнува от времето и в това е тайната на вечността, според мен.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
И аз като всеки човек изпитвам много и най-разнообразни емоции, но радостната новина е, че преобладаващата е любов. Не съм лишен и от това да изпитвам, макар и много рядко, емоции и чувства като раздразнение и гняв (типично за Овен като мен), които обаче много бързо отминават. Стремя се да ги обуздавам на мига, но не винаги ми се получава, и това е, защото понякога робувам на стремежа си за съвършенство, а той не пропуска да си направи лоша шега с всеки, който се мисли за такъв. Именно затова и толкова много искам да се науча на смирение...

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Има една забавна кратка формула на щастието и тя гласи следното – щастието е да имаш крепко здраве и къса памет. Колко много истина има в това! Не е нужно задължително да има нещо конкретно, което да те прави щастлив, защото ако един ден това „нещо” изчезне, тогава автоматически ще станеш нещастен. Щастието е състояние на духа, а не функция на материята, и по тази причина всеки обикновен ден, в който истински обичаме, живеем в пълна хармония и уют със себе си и с останалия свят, вече сам по себе си е съвършен.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Преди се опитвах да давам съвети, но сега вече не го правя, защото знам, че непоискано добро не е добро. Единственият ми съвет към всички е да спрат забързания си ход, да се огледат и да се ослушат внимателно – няма нищо по-страшно от това да се окаже, че са влезли в „глух” коловоз или в път без изход. Да помнят, че най-тъмно е на зазоряване и че няма как да стигнеш до изгрева, без преди това да си бил в плен на нощта, че животът е дар, който не бива да пропиляваме с лека ръка, улисани в стремежи за постове, власт и богатство. И не на последно място - да осъзнаем че седемте чудеса на света не са Египетските пирамиди, Айфеловата кула или Великата китайска стена, а няколко други съвсем простички неща, като тези написани в съчинението на едно дете: да докосваш, да вкусваш, да виждаш, да чуваш, да чувстваш, да се смееш и да обичаш...

Какво може да те разплаче?
Сега много рядко плача. След като почина дядо ми, имаше един дълъг период от време (почти 20 години), през който не си спомням да съм плакал. Но понеже животът има способността да ни припомня всичко, което сме „забравили”, дойде период, в който буквално душата ми изтече през очите. Това ме направи свръхчувствителен и едновременно с това доста състрадателен. Винаги съм съчувствал на чуждата болка, но не вниквах в нея така, както сега. Нещото, което е най-трудно за усвояване в този живот, е способността да „обуваш” чуждите обувки и поне мъничко да „повървиш” с тях, за да разбереш чуждата болка. А тогава неминуемо ще бликнат и сълзи, защото има толкова много мъка и несправедливост по света... Спомням си един момент от филма „Град на ангели”, когато Никълъс Кейдж (в ролята на ангел), попита Мег Райън (в ролята на лекарка) след като тя загуби един пациент на операционната маса, защо плаче. Тя му отговори, че не е честно - беше направила всичко възможно и по най-правилния начин, за да спаси човека, но не успя и той почина. Тогава ангелът й каза, че е разбрал – ние хората плачем, когато емоциите ни са изострени на краен предел и тялото ни няма други изразни средства, с които да ги прояви, освен със сълзите...
С времето разбрах колко прав е бил ангелът и че не трябва да се притесняваме от сълзите, защото те са тези, които пречистват и измиват душата на човека отвътре.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Аз май почти постоянно това правя и ми е много трудно да отговоря на въпроса от какво точно се случва. Най-вероятно усмивката ми се ражда от всичко красиво и мило, което се случва около мен - от добронамерените погледи, от милите думи, от нежните жестове, от добрите постъпки, от човещината и състраданието, от красивите гледки... до малките ежедневни моменти на любов – имам толкова поводи да се усмихвам, че понякога забравям кога и защо трябва въобще да се мръщя... :-)

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Сигурно липсват, но аз не го знам. Уча се всеки ден и всяко подредено парченце от „пъзела” ме прави по-удовлетворен, но знам че това е само игра, в която, както казва баща ми, всеки е длъжен да бъде умен! Всеки си живее с колкото има - важи както за парите, така и за акъла – и ако го нямаш това не ти пречи, защото не знаеш, че ти липсва. Същото е и с живота – всеки подрежда толкова от пъзела, колкото му е широк светогледът и няма как да види отвъд него, за да узнае, че не е подредено всичко. А и не съм сигурен, че някой някога може да завърши пъзела – Бог се е погрижил той да е достатъчно сложен и пъстър, за да не можем да го подредим в един-единствен живот.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Това, че съм станал достоен, дъщерите ми да изберат мен за свой баща!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя най-много любовта и съм благодарен на всеки миг, в който тя е споделена. Любовта и Свободата са двете най-висши ценности в живота и само гордостта може да ни ограничи да се докоснем до тях. Благодарен съм, че имам възможност всеки ден да живея според разбиранията, светоусещанията и ценностите си. И вярвам, че ще бъде все така, докато ми стигне животът... :-)



Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също! 

Тези, които ме познават, нямаше нужда да четат това интервю, защото не им казах нищо ново за себе си, а тези които не ме познават, вече знаят почти всичко за мен. Желая много здраве, късмет и щастие на всички хора – и това да бъде част от общата хармония, топлина и любов по света! 
И нека Силата бъде с всички нас! :)



БЛАГОДАРЯ ТИ!   

Добри във Фейсбук
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар