понеделник, 15 декември 2014 г.

Споделено от Емилия Цанева



Емилия е създател на сайта zdravaistoria.com
 
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Сега като погледна назад, все виждам моменти, свързани или със завръщане към нещо познато, или със запознаване с нещо ново. Първите спомени, които ми изникват, са как по-голямата ми сестра се връща от САЩ след дълго отсъствие; първият път, когато прегърнах племенницата си; както и пътувания до различни градове като Пловдив, Охрид, Виена, Измир... И то не заради конкретна случка там, а просто самата атмосфера на тези градове е специална.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Когато бях на 16 моето мото така да се каже беше „Всяка стена е врата”. Можете да си представите през колко стени ми се е налагало да минавам с такава настройка. Наскоро най-накрая замених това мото с „Всичко прекрасно в моя живот се случва с радост и лекота”. И все пак, като погледна назад, съм удовлетворена от себе си, че съм успяла да се преборя с тези ситуации и да науча нещо важно.
Когато бях на 16, една сутрин просто се събудих с ужасна тъпа болка в гръбнака и не можех да си контролирам краката особено, в следствие на което ставането от леглото и ходенето се превърнаха в лукс. Започна едно ходене по лекари, всеки с различна страшна диагноза и така няколко месеца чувство на отчаяние и безсилие, докато най-накрая се оказа, че всъщност не е толкова страшно, просто имам защипан и възпален нерв, съответно като облекчихме възпалението и освободихме нерва, можех отново да ходя нормално. След такова изживяване определено се научаваш да цениш обикновените неща в живота като това да можеш да ходиш, да танцуваш, да тичаш!
Следващата трудност, която ми изниква, е арабистиката – никога не съм имала проблеми с ученето и винаги съм била любознателна, но когато започнах с арабистиката се оказа, че тук нещата не се случват, както съм свикнала. В един момент учех по 12 часа на ден, след което отивах на тест и отново изкарвах 2. Много тежък първи курс беше, не че по-нататък стана по-леко, но просто се научих да давам всичко от себе си и да не се обвързвам чак толкова с резултата. Като минеш през такава мелачка и осъзнаеш, че все още си жив, след това малко неща могат да те уплашат.   
И третият изключително тежък момент, за който се сещам сега, беше преди около 3 години, когато най-накрая срещнах човек, с когото душата ми просто цъфтеше, разбирахме се чудесно и се подкрепяхме взаимно. В началото бях на седмото небе, но в един прекрасен момент човекът просто си тръгна и аз изпаднах в една тежка депресия, от която успях да се измъкна напълно чак около година и половина по-късно. Това ме научи да живея заради себе си и да се фокусирам върху собственото си израстване и мисия на Земята, и да не поставям друго същество на първо място в моя живот преди мен самата. Ако някой има желание да повърви заедно с мен в случай, че е в същата посока, било то и за малко, е добре дошъл, но това не бива да ме отклонява от моята мисия и да ми отнема чувството на радост, когато този човек не е до мен.  
В какво вярваш?
Всички сме прекрасни божествени същества, дошли на Земята да учат уроци и да се радват на живота. И без значение колко боли понякога, колко пъти падаме и ставаме, колко пъти си казваме: „Край, не мога повече, искам да се махна от тази Земя!”, то всички ние можем да усетим каква благословия е, че сме тук, и колко красота и радост има в живота, дори в тъжните моменти.
Вярваш ли в хората?
Да, вярвам, че във всеки един човек може да се открие светлина и заслужава да бъде обичан, подкрепян и насочван, когато сам помоли за това. Разбира се, в същото време е добре да сме реалисти и да си имаме едно наум, че душата на човека отсреща е любяща и сияйна, но физическото проявление понякога лъже, наранява ни, държи се зле с нас... Което не прави човека по-малко прекрасен, но просто ни дава индикации да го обичаме и уважаваме, но отдалече.
А в себе си?
Има моменти, когато не вярвам в себе си, когато просто се събуждам сутрин и не ми се става от леглото, на всеки се случва. Но през повечето време успявам да поддържам вярата в себе си и своите способности, защото тя е основният ни помощник да вървим напред. Вярвам, че всеки един е способен да се справи с всяка една ситуация в живота си, всички ние сме много по-силни и величествени, отколкото си мислим и имаме вътре в нас всичко необходимо за нашето израстване.



За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Има едни моменти, в които просто ей така се потапяш в настоящето и усещаш радостта от това, че си жив, с всяка клетка. На външен план тези моменти не е нужно да са специални – на мен най-често ми се случва, когато се разхождам в някой парк или си седя край морето. Просто нещо се случва вътрешно и ти спираш да мислиш за всичките неща, които трябва да свършиш, и вече не се притесняваш. Просто ей така, без повод. Мечтая си да имам повече такива моменти.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
По принцип съм доста забързан човек – все с едни дълги списъци със задачи, които се прехвърлят от днеска за утре, после за другата  седмица и все не ми стига време за някоя от тях... Да, обаче, след като нещо се случва и не ми стига времето за тях, значи просто не са толкова важни. Особено в днешно време, ние винаги имаме една камара неща за вършене или огромен избор от различни дейности. Няма как да ни стигне времето за всичко, но за това, което е наистина важно за теб, винаги се намира време.
Важна ли е прошката в твоя живот?
Обожавам Луиз Хей... Ако искаме да вървим с лекота през живота, е необходимо прошката да бъде наш постоянен спътник, иначе си оставаме вързани за някоя ситуация от миналото и не можем да продължим напред. Имала съм много моменти, когато съм си носела обидата и гнева с мен сума ти време, и отне доста усилия да простя. Но откакто започнах да виждам нещата от по-висша перспектива, прошката започна да идва с лекота – просто осъзнаваш, че всичко, което се случва в твоя живот, ти го привличаш сам, за да си научиш уроците. Другите хора просто ти създават условия да научиш тези уроци, те се държат с теб така, че да осъзнаеш определени истини. С друг човек биха се държали по друг начин може би. Така че никой не ти е виновен за нищо, по-скоро бъди благодарен за възможността да си научиш урока най-накрая, особено ако забелязваш повтарящ се модел в отношенията си с различни хора. Станало, каквото станало, благодариш на душата на другия човек за възможността да си научиш урока и продължаваш напред с него или без него, в зависимост от ситуацията.
Важно уточнение – да простиш не означава постоянно да си подлагаш бузите отново и отново, и да позволяваш на другия човек да те наранява. Да простиш означава да осъзнаеш, че това е просто един урок, да благословиш човека, било то дори наум и може би да продължиш напред без какъвто и да било досег с другия човек във физическия свят. Просто мислите ти за този човек да бъдат светли, не е нужно на физически план пак да се подлагаш на удари. И прощаваш не защото човекът насреща е толкова добър и заслужава да му бъде простено, а защото ти самият заслужаваш да се освободиш от болката.  
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата, че във всяко едно нещо, което ни се случва, има по-висш смисъл и урок. И мантрата „и това ще отмине”.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Според мен винаги има какво още да развием в себе си. В момента аз лично съм се фокусирала върху това да отпусна контрола. Повечето от нас имаме тази склонност да искаме да планираме нещата и да имаме някакъв контрол върху събитията. Но най-често нещата се случват както си трябва, а не както ние искаме и натискаме да станат. Вътрешно знам, че всичко, което се случва, е за нашето Висше и оптимално добро и така трябва да бъде, но въпреки че много добре знам това, понякога все още се вкопчвам в идеята, че искам да стане еди си какво конкретно нещо. Ето тази нагласа желая да променя. Искам просто да се отпусна и да се радвам на това, което идва при мен, а не да тупкам с крак, че искам нещо друго на всяка цена.
Намерила ли си призванието си?
Да, най-накрая се намерихме! Доста време и опити отне, но вече знам, че моето призвание е да вдъхновявам хората да се грижат за себе си по-добре, да се развиват, да вярват в себе си, да се обичат такива, каквито са, и да си спомнят кои са и защо са тук.


Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Абсолютно вярвам, както и в преражданията.
Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
С емоциите откакто се помня си имаме големи разправии, защото от малка съм изключително емоционална – и най-малкото нещо може да ме разплаче или въодушеви до такава степен, че да не мога да седя на едно място. С годините правех опити да контролирам емоциите, тъй като не е добра идея да изливаш силните си емоции върху околните... Но в крайна сметка стана така, че започнах да ги потискам, което също не е добър вариант. Сега работя върху това  да изразявам емоциите си, но по градивен начин – хем да не ги потискам вътре в себе си, хем околните да са живи и здрави след това. Практикуването на самонаблюдение и медитация много помогнаха в тази насока.
Та на въпроса кои емоции играят най-голяма роля в живота ми – тъгата, гнева и радостта. Тъгата е тази, която ме кара да спра за миг, да се отдръпна от ежедневието за момент и да осъзная какво се случва и какво не е наред, да си поплача едно хубаво, да измисля какво да направя, за да променя нещата, които не ме удовлетворяват и ме правят тъжна, и да продължа напред.
Гневът най-често ми показва, че съм била прекалено мека с някого и не съм поставила ясни граници, съответно въпросният човек просто е приел за нормално, че няма проблем да си играе хоро на главата ми. Гневът е този, който ме кара да се замисля дали съм била достатъчно ясна за това кое е приемливо за мен и кое не е, както и да предприема действие да поставя по-ясни граници.
Радостта е тази, която ми показва, че вървя в правилната посока. Всеки път, когато усещам вътрешна радост, знам че правя правилното нещо. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Всичко, което се случва в живота ти, си има Висша причина. Не се питай „защо на мен”, потърси урока в ситуацията, поплачи си малко, ако трябва и се захвани с нещата, които ти носят радост и им се наслади с цялото си сърце. 



Какво може да те разплаче?
Много неща. Аз лично нямам против да плача, когато ми е тъжно, и това е може би един от най-продуктивните начини за изкарване на емоциите, поне за мен. Понякога преднамерено си избирам някой тъжен филм, за да се наплача едно хубаво, след което се усещам пречистена. Или пък като ми се доплаче изведнъж, просто си вървя по улицата и си плача, напук на всички мнения, че не можеш да си позволиш другите да те виждат слаб. Аз съм човешко същество със своите силни страни и слабости. Затова съм на мнение, че е по-добре когато ти се плаче, да се наплачеш едно хубаво и да ти мине, отколкото да го потискаш вътре и само да удължаваш агонията.
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Случва се да съм много тъжна и просто да седна на някоя пейка и да гледам наоколо. И в момента, в който видя куче да се забавлява или малко дете да си играе и да се смее, това води до спонтанна усмивка и подобряване на настроението.
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Духовният поглед върху живота. Преди да си спомня, че животът има по-висша причина, често изпадах в униние от най-малката трудност, защото не виждах смисъл в нищо. Отделно, че хич не се обичах и измервах стойността си с това доколко другите ме ценят. И просто в един миг ми просветна – ехо, я си спомни защо дойде тук и колко специална си всъщност! И аз взех, че си спомних. Не че сега нямам трудни ситуации и не се отчайвам понякога, не че сега не ме боли, но заедно с това дълбоко вътре в сърцето си винаги усещам едно спокойствие и светлина, и знам, че каквото и да се случва на външен план, аз съм по-силна от това и мога да се справя. Дори в ситуации, когато сърцето ти е толкова наранено и кърви, когато усещаш, че светът ти се е разбил на парчета и се тресеш от плач, в същото време усещаш, че всичко това всъщност са само вълнички на повърхността, които скоро ще отминат, а в ядрото всъщност цари спокойствие и радост. Чудесно е, когато си спомниш кой си и защо си тук!

Няма коментари:

Публикуване на коментар