петък, 29 ноември 2013 г.

Споделено от Веселин Веселинов




Имало едно време едно малко момче, което си мечтаело да стане вълшебник. Майка му и баща му смятали, че е малко странен, но нали си бил тяхно дете, не обръщали внимание на странностите му. Името му не било от значение, защото всяко едно от тях било измислено от друг и човек можел да се казва с всяко едно различно такова. Затова той се наричал всеки ден с ново и никой не забелязвал съществуването му. Така безметежно минавали дните му, докато навършил 13 години и чул музиката на Депеш Мод. За него това било доказателство за съществуването на Бог. С всеки ден ставал все по-обсебен и верен на изкуството във всичките му форми, че започнал самият той да се опитва да пише за всичко, което го обкръжава. Опитите му били плахи и естествено неуспешни, защото да се сравняваш с големите винаги те приземява неизбежно. Това обаче още повече го амбицирало и към 19 год. успял да напише първото си що годе свястно стихотворение. На 30 вече за него писането се превърнало в смисъла на живота. И така до днес. 
Приятно ми е, казвам се Веселин Веселинов, от Русе, и се радвам да си поговорим за нещата, с които неизбежно се сблъсква всеки попаднал случайно на земята инопланетянин.


Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
Често са ме питали коя е най-хубавата година, с която съм се сблъсквал, но мисля, че тя предстои. Обичам да оставям най-хубавото за накрая, така че я очаквам с нетърпение. 

А коя бе най-трудната година в живота ти?
За най-трудната не ми се говори, защото уви и тя ще е в бъдещето. Дано е далечното, но досега съм имал доста тежки години и съм се научил, че болката не е нещото, което ни прави по- силни, а напротив. Затова и не ходя по погребения. Предпочитам да помня хората живи за да очаквам с нетърпение следващата си среща с тях! 

В какво вярваш?
Ха, хубав въпрос. Вярвам, че в хаоса има ред и всеки опит да го подчиним обърква природата на нещата. Ако всичко ни беше подредено щяхме да се самоунищожим със сигурност. Друго си е да бръкнеш в джоба си и да откриеш забравени пари, нали?

Вярваш ли в хората?
Да, вярвам, че могат във всеки момент да направят някоя глупост, затова ги избягвам. Въпреки всичко съм се обградил от тесен кръг и внимателно ги отсявам. За да ми бъдеш приятел трябва да си ми се доказал през годините. Не мисля, че имам нужда от хора, които обичат само себе и и използват другите, за да не им е скучно. 

А в себе си?
В себе си вярвам още по-малко. Сприхав и заядлив, като типичен скорпион. Опитвам се да не тровя много, но рядко ми се получава. Да имате някой крайник за ухапване? 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
По-скоро вярвам в смъртта по време на живота. Навсякъде виждам скелети с високо мнение за черепите си и робуващи на титли, които на онзи свят не значат нищо. Дано никога не стана такъв егоцентрик, досаждащ на всички с отговори, за които никой не е задавал въпроси! 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да издам стиховете си някой ден и жена ми винаги да е до мен. С нея сме уникален тандем. Аз се разхвърлям, а тя ме прибира и ми връща главата на раменете от облаците. 

За колко време напред мислиш?
За днес, защото утре винаги е под въпрос.
За мен напред е две крачки назад. Не за друго, а за да мога да се засиля и да съм сигурен, че ще прескоча всяко препятствие. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Никога не ми стига времето за близките ми хора. Толкова съм смачкан от забързаното ежедневие и борбата за оцеляване, че почти не ми остава време за тях, за което искрено се извинявам. Обичам ви! 

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?
Ако можеше щях да предотвратя смъртта на много хора. Уви, все още не мога, но знае ли човек. Миналото и настоящето са относителни понятия и може би в някой момент ще се пресекат! 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Добре, че е миналото, за да минавам през настоящето все още с изправна глава, която някой ден бъдещето ще ми отнеме за радост на много хора, които съм обидил поради лошия ми характер. 

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?
18 век е мечтаното място за мен! Изключително интересен, наситен със събития и интересни личности с които да си поговориш. В следващ живот може би ще се родя там! 

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Да, навсякъде! Не за друго, а за да се прибера у дома! 

Обичаш ли Живота?
Абсолютно! Няма нищо по-хубаво от това да видиш изгрева и да изпиеш сутрешното си кафе с близките си хора, докато градът се събужда, готов за нови приключения. 


Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
С три думи може би: сладко-кисел сос, който прави всичко да е толкова вкусно в него. 

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Жена ми, когато се усмихва! 

Къде се чувстваш най-добре?
На село и на места, където цивилизацията все още не се е появила. В смисъл - не е пълно с бутилки от Кока-Кола и захвърлени хартийки по средата на улицата. 

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Хората които ме посрещат. Моят дом са те, а не сградите! 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Бог! Но този, който ни е създал, а не онзи, който ни разделя на религии, пол и цвят! 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Много са, затова благодаря на всички, с които съм се срещал! 

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Безброй неща! Например, че не знам един чужд език като хората. Вуйчо ми, един мъдър човек, все ми казваше, че ще ми е нужен, но аз като един дебил така и не го послушах. Уви, никога не се вслушваме в идолите си!
Да се науча да мисля преди да говоря! Уви, думите винаги бягат по-бързо от мен, което е типично за загубеняците. 

Страхуваш ли се от Смъртта?
Да, но искрено й съчувствам. Сигурно е гадно всички да те мразят, защото не те познават. 

А от самотата?
Е, от нея наистина ме е страх. Да бъдеш сам е най-ужасното нещо на света. 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Обич и разочарование! И двете ме ядосват еднакво, защото ме правят слаб. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Слушай не това, което ти казват, а каквото ти показват. 

Какво може да те разплаче?
Неуважението към старостта и младостта. Всеки има право да е щастлив, без значение на колко години е. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Дете с майка си и човек, гушнал домашен любимец. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Аз самият съм пъзел, който чака да бъде решен. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За късмета си, че съм се родил точно на това място и време за да срещна родителите си и толкова малко, но истински приятели.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Пропусна да ме питаш защо ти отговарям на въпросите, а отговорът е - защото си родила една хубава идея, която е за всички, без да бъде на някой!!


Тук можете да прочетете едно от стихотворенията на Веселин, което е посветено на наш общ приятел...

Няма коментари:

Публикуване на коментар