вторник, 26 ноември 2013 г.

Споделено от Любомир Розенщайн

С годините насъбрах много определения, които бих могъл да сложа на визитна картичка – ако имах такава :) Но с годините тези определения ми звучат все по-нелепо... Само от едно описание не се отказвам: търся осъзнато светлината. Ние всички търсим светлината, ключовата дума тук е „осъзнато“.
Всичко нататък можете да прочетете тук changewire.info  или да чуете тук radio.changewire.info



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Всеки изгрев е хубав, най-хубави – изгревите във високото... особено в опияняващата свобода на зимата, когато само върховете стърчат като острови над морето мъгли.

А кое бе най-трудното време в живота ти?
Не помня да съм имал лесно време в живота си... освен може би в далечното детство... в ливадите с треви и билки, тогава по-високи от мен, където всяка стъпка беше ново откритие, ново, удивително преживяване...

В какво вярваш?
В светлината. В събуждането на душите вярвам. В силата на зърното, която носи всеки от нас. Време е за покълване!

Вярваш ли в хората?
В онази част от тях, която се бори, върви напред, не се отказва. В онази част, която има цел. В онази част, която е винаги жадна за светлина.

А в себе си?
В себе си съм сигурен – няма нужда да вярвам.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Мисля си, на много хора онова, което ни чака отвъд, ако можеха да го видят днес, би изглеждало по-скоро разочароващо. Но то е хубаво, макар и съвсем различно от това тук.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая си само за прости неща. Да мога да мина отново по билото на Рила. Да натопя устни в извора на Марица над Заврачица и така да пия от ледената вода. Да лежа сред прегорелите треви на планината през септември. Само за прости неща и се надявам отново и отново да се случват... Да мога отново да снимам минзухарите над снега напролет... Отново да си откъсна червена ябълка от дървото...

За колко време напред мислиш?
Когато мине младостта, разумно е вече да смениш плановете за бъдещето с измеренията на конкретни проекти... Аз се движа напред така – от проект към проект, някои съвсем малки, някои, които отнемат години...

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Е, това било признакът на помъдряването – когато започнеш да разбираш, че времето ти съвсем не е безкрайно и започнеш пестеливо да го разпределяш повече към важните неща, а от другите да се отказваш.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Ние можем да връщаме времето назад в себе си, когато ни е нужно и аз честичко го правя, даже уча любопитните как да го правят... В нас и минало, и настояще, и бъдеще съществуват в момента и в момента можем да ги използваме за да подготвим следващия момент от процеса, наречен живот.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?
Имам особено, сантиментално отношение към 60-те години на миналия век - епоха, която смятам, че е била за много дълго време най-добрата за човечеството... но това е сигурно, защото там съм този път роден :)

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Много места бих посетил с удоволствие, но никое вече – непременно. Преместването в пространството не е важно.

Обичаш ли Живота?
Научил съм се да приемам факта, че съм жив тук и сега, че това не е завинаги и че трябва да бъде изпълнено със смисъл.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Упоритост. Търпение. Радост.
Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Всяка природна гледка е най-красива. Особено запазената от погрома на „цивилизацията“.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Затворените пространства. Празните приказки. Изкуственото осветление. И от другата страна: Просторите. Тишината. Светлината.

Къде се чувстваш най-добре?
Горе.


Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Стената на Мальовица, обагрена в червено от изгрева.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Слънцето. Земята. Вятърът. Това, което ми казват птиците.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Учителите ми. Някой ден ще напиша за тях.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Което наистина съм искал, съм променил. 

Страхуваш ли се от Смъртта?
Като че ли се научих да не се страхувам. Много дълго ми трябваше.

А от самотата?
Не зная какво е самота.

Какво те кара да се чувстваш жив?
Сърцето ми, което продължава да бие.

Какво ти дава представа за вечност?
Вечността не се обхваща с представяне.

Ако можеше да създадеш отделен свят, по твои правила, за постоянен живот или за почивка, какъв би бил той? Опиши ми го.
Аз съм си създал отделен свят и дори не един. Всеки от нас си създава отделен свят. Въпросът е само да го правиш така, че да си доволен от създанието си :)

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
В голяма степен съм се освободил от емоциите... Когато се хвана в страх или в гняв, или в обида, се наблюдавам с интерес. Винаги има какво да научиш за себе си...

Какво е щастието за теб?
Щастието е да строиш живота си – миг подир миг така, че да можеш да осъществяваш потенциала си – онова, заради което си дошъл на планетата, възможно най-пълно и с възможно най-много полза за другите. Това е сигурната рецепта да се чувстваш добре.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да мисли. Да не се страхува. Животът не е толкова сериозен. И не е толкова сложен. Всъщност е нещо много просто. И може да бъде дори забавен.

Какво може да те разплаче?
Всичко. Нещо хубаво. Нещо тъжно. Нещо смешно дори. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Също всичко. Като дете ми стигаше да ми покажат пръстче, за да се залея от смях. Ама не просто усмивка – много съм гръмогласен...


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Е, нека е още нецял-незавършен :) Но ако се налага... ще ми е нужно много малко време, за да го завърша цял... въпросът е, че понякога и това малко време не ни се дава...

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Дотук продължавам да съм жив, това е без съмнение най-голямото лично постижение на всеки човек...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За миговете на вдъхновение. За миговете на любов. За миговете на полет. Нека те бъдат повече.



Любомир Розенщайн във Фейсбук:

Планетата на щастието
 
Розовите очила на душата

Няма коментари:

Публикуване на коментар