четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Споделено от Калина Стефанова




Казвам се Калина Стефанова и даже Милева, но от гледна точка на постоянството се представям само с първите две имена. Радиоводеща съм в радио ФМ+, където водя Шоуто на Калина” всеки делничен ден от 12 до 16ч., а сутринта започвам като водещ в „Шоуто на блондинките” по радио Фреш. Имам и  доволен  телевизионен стаж зад гърба си в ТВ7, където 4 години водих Следобед с ТВ7”. Имам голяма дъщеря, която учи в Европа.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Този миг е хубав и не го сравнявам с друг, не живея със спомени за хубаво минало, нито с мечтите за още по-добро. Присъствам в настоящето и се опитвам да намирам подаръка, който носи за мен този момент. Честно казано, така винаги ми е интересно, пълноценно, смислено и даже мисля ми се получават добре нещата. Радвам се, че съм се женила, развеждала, родила съм и съм отгледала дете, но всъщност не това е било или е смисъл на живота.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Сигурно ми е било трудно, когато останах сама с дете на 2 годинки, но съм открила доброто и в това, така че вече не го наричам трудно.

В какво вярваш?
Не вярвам! Знам, че всеки сам създва реалността си и всичко, което има в нея - добро и зло е негово творение.  А защо го правим ли? Защото искаме да минем и през това, да придобием опит и да откриваме себе си. Дълбоко в нас сме наясно, че можем много повече и от нищо не ни е страх, защото само придобиваме, нищо не губим. Затова аз създавам - любов, красота, добрини, усмивки.... понякога и драми, за разнообразие! :-)

Вярваш ли в хората?
Най-прекрасното създание – човекът! Разбира се, че го обичам, а това е повече от вяра. Знайте, че от другата страна на „вярата” е „съмнението” – аз избягвам да поляризирам живота.

А в себе си?
С всеки ден, все повече научавам колко е хубаво да обичаш себе си и че това е единственият път, през който минава любовта към всичко останало. Имам си пълно доверие, в каквото и да било – за мен няма грешки и правилности. Няма и цели за преследване, но следвайки себе си не спирам да се развивам.


Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Всичко е живот. Какво е „смърт” – думата, с която наричаме минаването от едно състояние в друго. В мига, в който осъзнаеш, че нищо не изчезва, а само се трансформира, откриваш онова, което е безкрайно и вечно. Нима има нещо по-сигурно от промяната? Не знам защо хората си губят енергията в това да заковават нещата – връзки, работа, тяло, възраст.... Е, и? Продължението винаги е ясно.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Хм, вече споменах, че не мечтая, а знам какво е сега. Ще ви кажа какво ме движи и знам, че тогава винаги се озовавам на най-моето място, което често звучи като сбъдната мечта. Разликата е, че за много хора това е цел - след планове, стъпки, постижения, а за мен естествен резултат от доверието към себе си и живота. И така: Четирите споразумения на Дон Мигел – не приемам нищо лично, давам най-доброто от себе си, не правя предположения и чистота на езика (мислите).

За колко време напред мислиш?
Занимавам се само с една следваща стъпка, не с хиляди, което не значи, че не знам какво харесвам, какво искам и какви са ми намеренията. Имам два списъка – един със задачи, които мога реално да изпълня в деня и един, който е с принципни задачки и желания – втория оставям в някое чекмедже. След време, когато съм забравила за него, го намирам и разбирам как хубаво и точно на време са се подредили нещата, а за други е рано. Правя си списъци с желания, мечти (както тук обичаме да наричаме), но не с настояване, вяра или страх, че може да не стане, а просто с намерение – един вид заявявам какво е за мен.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Ами, аз като си живея в мига, съзнателно, няма как да съм другаде и да се занимавам с това, че не ми стига времето.  Уникално е как, като си отдаден цялостно в това, което правиш, излизаш от една ситуация с удовлетворение и това ти е инвестиция за следващата. Не се занимавам с това, с което не се занимавам, разбирате ли?

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
Не.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
Сега ми харесва.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Навсякъде.

Обичаш ли Живота?
Да.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го накратко.
Чуден път за свободни хора.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Очите. Звездите. Листата...... Всичко ми харесва. Дори и в локва да се загледам, мога да потъна в нея и да открия блясъка на светлината във водата, живота и движението там, където друг би открил само мръсотия.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Собственото ми его, ум, но им прощавам пришпорването и не спирам да им благодаря, че ги имам, защото са ми партньори, все пак. Но те са продукт на външното, а силата ни е във вътрешното. Зарежда ме музика, природа, любов.

Къде се чувстваш най-добре?
В прегръдката на любим човек, понякога това значи – сама със себе си.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Навсякъде, където усещам енергията на любовта и добронамереността.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Опитът, който съм събрала и знанието, че нищо не свършва, а само се променя. Любопитството - а сега какво.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Всеки, когото съм срещнала, дори и само веднъж. Всъщност, аз съм ЧОВЕКА.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла? Какъв човек искаш да бъдеш?
Нищо не искам, само се следвам и наблюдавам. Живея се. А е неспирно, така че – прекрасно!

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не.

А от самотата?
Не.

Какво те кара да се чувстваш жива?
Всичко.

Какво ти дава представа за вечност?
Усещането, което идва, когато спреш мисълта си.

Ако можеше да създадеш отделен свят, по твои правила, за постоянен живот или за почивка, какъв би бил той? Опиши ми го.
Ами той е такъв, въпрос на гледна точка. Моят свят е пълен със светлина и любов. При това живея тук, с всички други и не съм асоциална, луда или сектант.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Радост – но не бих го нарекла емоция, а състояние, което не чакам да ми дойде отвън.

Какво е щастието за теб?
Усещането за любов към себе си и другите – понякога е толкова чисто, че си в Рая.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?
Да бъде себе си, да слуша себе си и да се обгражда с красиви творения. 

Какво може да те разплаче?
Да открия любовта, там където  е станало много мрачно.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Ами аз сигурно и насън се усмихвам.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
О, няма такова нещо – всичко е точно там, където трябва.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Че тръгнах към себе си и предавам това на другите.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За всичко, всичко.

2 коментара: