неделя, 1 септември 2013 г.

Споделено от Лилия Чучуланова



Казвам се Лилия Чучуланова, на 27 години  съм, родена и живееща в град София. Все още не съм семейна, но се надявам някой ден и на мен да ми се случи.
С няколко думи за себе си мога да кажа, че съм артистична натура, завършила съм образованието си в сферата на  на изобразителното изкуството и дизайна. Изключително много обичам да рисувам и да творя. Ценител сьм на всичко хубаво, изящно и красиво. Обичам природата, пътуванията и всичко свързано с движението и спорта. Комуникативна личност съм, с отворено сърце и душа.


Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега? А коя бе най-трудната?
Трудно ми е да определя. Човек има и хубави и лоши моменти, които могат да се случат в една и съща година... Обикновено хубавите години свързвам с повече положителни емоции и лични професионални успехи. Трудности винаги има и са разпръснати в календарните години, не мисля, че се конкретизират точно в една.

В какво вярваш?
-          Най-напред в себе си, в доброто, в Бог и най–вече в силата на живота и в обратимите процеси. В астрологията и номерологията.

-          Вярваш ли в хората?
-          Интересен въпрос! Вярвам до толкова, до колкото мога да си позволя. Понякога прекаленото доверие към хората води до грешки и разочарования, понякога прекалената затвореност - също.

-          А в себе си?
-          Да! Въпреки, че понякога подценявам възможностите си.

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?
-         Тьй като съм земен човек и то доста здраво стъпил на земята, всичко което не съм видяла с очите си  и не съм пробвала с ръцете си слагам под съмнение. Но пък ми се струва, че трябва да сме прекалено праволинейни  и повърхностни ако си мислим, че след смъртта  на един човек нищо не се случва. Въпросът е какво става наистина с душата му и защо след тьй нареченото прераждане нищо не помним.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
     О – о- о! Обичам много да мечтая. Всеки един от нас трябва да има мечти и да не спира да мечтае, защото това е нещото, което ни прави по-истински. Както казват хората: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. А моите мечти......... Ще споделя само една. Да получа признанието на хората приживе, в световни мащаби, от това което правя, а именно - да рисувам. Да направя една личност щастлива и да я накарам да се усмихне, макар и само за момент, докато гледа творбите ми - това ме прави истински щастлива.

За колко време напред мислиш?
-         Различно понякога за години, а понякога само за утре.

-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
-          Когато човек има желание за нещо, без значение какво е то, винаги намира начин и време.

-          Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
-          Не, човек винаги трябва да гледа напред. Всеки период от живота на човек си има своя чар, дори в болезнени и трудни моменти. За да се е случило едно нещо по даден начин - значи така е трябвало да стане.

-         Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?
-         Има, но съжаление не е точната дума, а по–скоро тежест. Но както е казал Леонардо да Винчи: „Най–добрият учител на всички времена е времето”...

-         Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
-          Настоящето. За миналото са спомените, а бъдещето никой не знае -  него може да го няма.

-          Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
-          В тази, не мога да си се представя в друга.

-          Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
-          Да, Италия..........

-          Обичаш ли Живота?
-          Много.

-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
-          Велик, своенравен, предизвикателен!

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?   
-         Доста са.......
 

    


-         Къде се чувстваш най-добре?
-         В приятна компания, сред хора или на усамотено място с любим човек.

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
-         Винаги когато съм си вкъщи се чувствам „ у дома”.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
-         Вярата!

-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
-         Приятелите – много малко на брой хора, но с най–голямо и силно значение за мен. Както и тези, случайните хора, от които най-малко човек предполага, че ще получи помощ.

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
-         Да, искам да съм по–търпелива........

-         Страхуваш ли се от Смъртта?
-         Да, като че ли не искам никога да умирам.........

-         А от самотата?
-          Да, от това по-страшно няма.

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
-         Мисля, че и положителните, и отрицателните. В дадени моменти от живота ми съм се чувствала така, все едно светът свършва и рухва върху мен и всичко ми се е струвало сиво и безсмислено, но пък в други ако кажа, че съм била щастлива думата звучи прекалено недостатьчно.  

-         Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?
-         Да цени винаги това, което има и винаги да се бори за това, което иска, защото животът е една вечна борба. Първо борба за оцеляване, после борба за по-добро и накрая борба за съвършенство.

-         Какво може да те разплаче?
-         Сантиментален филм, просяк на улицата, разплакани детски очи или близък човек, който ме е наранил.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?
-         Почти всичко!

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
-         Мисля, че съм сглобила само около една трета.

-         Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
-         На първо място самостоятелността, която проявявам. Това, че всичко което правя и постигам е само и единствено благодарение на себе си.

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
-         Свободата си, семейството и близките за мен хора. Чувствам най–голяма благодарност, че съм жива и здрава и че всички около мен са живи и здрави - от това по- хубаво няма!

Няма коментари:

Публикуване на коментар