сряда, 18 септември 2013 г.

Споделено от Цвети



Kaзвам се Цвета. Родена съм и израснала в Ловеч, където завърших езикова гимназия с първи език испански и втори английски. Впоследствие забравих испанския, но ми се наложи да уча гръци, а после немски. Имам бакалавърска степен по Социология, завършена в Пловдивския университет, но без да съм имала възможността да практикувам професията си. Майка съм на две дечица. Дъщеря ми Йоана е на 7, а синът ми Сава - на 3 и половина. Живяла съм със семейството си в Кипър, а в момента сме в Германия. Избягахме от големия град и живеем на село, поредната моя сбъдната мечта.
Освен, че в момента съм предимно майка, съм  и лидер-консултант по кърмене  към доброволческата организация Ла Лече Лига – България.
Интересувам се от много неща и постоянно съм жадна за нови знания и умения. Вегетарианка съм от почти 7 години. Много емоционална, чувствителна, но не в смисъл на обидчива или дребнава. Едновременно с това съм силен характер и успявам с почти всичко, с което се заема. Често съм отнесена и забравям коя дата сме и кой ден, затова и рождени дни често пропускам.


Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?   
 Трудно ми е да отговоря, може би е най-безгрижната година, но това трябва да е било много отдавна, някъде в детските ми години.

А коя бе най-трудната година в живота ти?
При мен трудностите са присъствали винаги, наред с радостите. Възможно е да е така, защото съм много емоционална и преживявам наситено и хубавите, и лошите неща. Но наистина може би най-трудна  беше годината когато от Кипър се преместихме в Германия. Бяхме изпаднали в тежко положение в Кипър и дори имаше момент, в който нямаше какво да предложим на децата си за ядене. После пристигнахме в Германия с три куфара, без да има на кой да разчитаме, без да знаем език, без да имаме квартира... Беше наистина тежка година, но която ни донесе много плодове и ни показа колко силни и борбени сме.  Показа ми, че има и добри хора, защото получихме помощ от хора, които дори не познавахме, за което ще съм винаги благодарна.

 В какво вярваш?
Вярвам в това, че нищо не се случва просто ей така. Вярвам, че душата е в това тяло, за да учи и най-важните ни уроци са предварително уговорени. Друг е въпросът кой с какви темпове учи. Но вярвам, че никой там горе не ни съди, осъждаме се най-често само самите ние. Вярвам и в добрите сърца, вярвам в силата на духа, в избора, в прошката.
Вярвам в позитивното мислене и енергията, която носи и твори чудеса...да, има чудеса и те са навсякъде около нас.

 Вярваш ли в Живота след Смъртта?
 Да, мисля, че го вярвам още от дете. Спомням си как не можех да приема това, че ние умираме и край, няма нищо след нас. По-късно моите лични усещания се потвърдиха.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за един по-чист и по-добър свят от пробудени хора. В личен план мечтая да пътувам и да посетя далечни страни, да науча и видя нови неща, но най-вече си мечая да постигна хармония и освобождаване от желанията. Да се науча да живея само в настоящето. Да бъда обградена от Любов и разбиране, да давам и да получавам. А понякога мечтая просто за почивка и ми се иска да изкрещя „Спрете Земята, искам да сляза“.

За колко време напред мислиш?
Опитвам се да не мисля за напред. Понякога се улавям в мисли за бъдещето, но осъзнавам, че те по-скоро ме откланят от това, което е тук и сега и така носят често една неудовлетвореност. А  и колкото и планове да съм си правила преди, се доказа, че те никога не се случват точно така, както съм си ги представяла. Но визуализирам, това е различно и носи много позитивни усещания, без да го има момента на вкопчването.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Зависи, за много неща не ми достига времето. Интересувам се от много неща, а почти всяко от тях изисква време и посвещаване, което аз най-често нямам. Но предполагам, че за най-важните неща имам време, за децата си, за хубава книга, за духовна храна, без която не мога. След време може би ще успея да се посветя повече и на многобройните си интереси.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Има, понякога си мисля, че няма, но от време на време изплува по нещо, което ми тежи. Прошката е прекрасно и освобождаващо нещо, но най-трудно е човек да прости сам на себе си. Аз се опитвам да го правя, когато усетя вина или съжаление за нещо отминало. Опитвам се да живея в настоящето, но това е за мен често предизвикателство. Когато съм сред природата идва толкова естествено, но в ежедневни ситуации често се улавям, че съм някъде другаде, в някой спомен или мечта.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Да, искам да извървя Камино и знам, че това ще се случи. Но има и още много други места, за които мечтая.

Обичаш ли Живота?
Разбира се, той е толкова вълнуващ и очарователен, въпреки че понякога тежките неща в него са наистина непосилни. Може би затова се радвам като дете на някои дребни неща и ги изживявам като моменти на истинско щастие. Защото знам, че са като откъснат плод. Щастието и нещастието са винаги на една ръка разстояние и от нас зависи към кое ще насочим вътрешния си поглед. Дори и в трудни периоди има на кое да се радвам, дори и в щастливи има кое да ме натъжи.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Спящото до мен дете, един  специален плаж на остров Кипър, някои планински кътчета, спомена за моето село, залезите, небето. Когато ми е трудно, винаги в мислите си отивам на някое от тези места, сядам на земята и се сливам с природата, наблюдавайки залязващото слънце.  Или пък отправям поглед към небето и в моменти на щастие, и на нещастие. Като цяло природата и романтичните места, дори да са и градчета, са ми много близки и съкровени. Красотата се крие и в дребните неща и е не по-малко магична и величествена. Някъде бях чела, че Земята е едно от най-тежките училища, но и една от най-красивите планети. И вътрешно усещам, че е точно така. Тъжно е, когато ние хората я унищожаваме, то е като да нанасяш рани върху собственото си тяло. Поне аз така чувствам нещата...

Какво те уморява? А какво те зарежда?
 Уморява ме животът в големия град, стресът и бързането, агресията и нервността у хората. Уморява ме това да стоя дълго време на едно място без да пътувам, имам нужда от това. Уморява ме, когато не ме усещат или разбират, когато нямам възможност да общувам със сродни души. Зарежда ме музиката, природата,  прочетена книга, филм, красотата около нас... децата ми, добрите постъпки на хората, срещите с приятели, пътуванията, красивите неща и мисли, поезията, сбъдването на мечтите ми.

Къде се чувстваш най-добре?
Високо в планината.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата, че всяка трудност носи плодове, носи мъдрост, носи духовен растеж и смалява Егото. Вярвам, че има смисъл да премина през това и че дори в момента на трудността да роптая и да ми е тежко, знам, че след време ще се радвам на този урок. Приемам всичко като уроци и ми е интересно да наблюдавам целия процес на преминаването им.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
На първо място съм аз самата. В най-трудните ми моменти почти винаги се е оказвало, че нямам близък и подкрепящ човек или приятел до себе си. Научих се сама на себе си да съм си опора. Но и помощ и подкрепа също съм получавала. Имам прекрасни приятели, които много ценя и обичам. Те са точно такива каквото трябва да са, не налагат съвет, а просто оказват подкрепа и разбиране. Обичат ме и аз ги обичам,  истински и свободно. А това само по себе си ми е давало и ми дава много сили и усещането, че не съм сама, дори и когато те не са наблизо, както се случва най-често в последните години. На един фин план всички ние сме свързани и си помагаме.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Има, постоянно си намирам нещо, защото съм твърде самокритична. Напоследък обаче осъзнах колко глупаво е това и, че най-прекрасната услуга, която можем да направим на себе си е да се приемем такива, каквито сме и да използваме това в позитивен план. Много често чертите у нас, които си мислим, че са негативни са точно обратното. Позволили сме си, оглеждайки се в очите на други хора, най-вече от семейството, да повярваме, че това са наши недостатъци, а всъщност често не е точно така.

Страхуваш ли се от Смъртта?
И да, и не. Казвам „не“, защото знам и усещам, че в нея няма нищо страшно, дори напротив. А „да“, казвам, защото въпреки това инстинктът за самосъхранение е много развит у нас и в критична ситуация, когато има например опасност за живота ни, почти всички сме изплашени. Аз не правя изключение.

А от самотата?
От една страна да, а от друга силно я копнея.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
От еуфорично щастие до дълбока тъга. Сутринта може да летя от щастие само защото например съм се събудила рано, когато птичките пеят най-силно, а малко по-късно някаква груба постъпка да ме разстрои. Аз наистина съм много чувствителна. Дори когато слушам музика, аз не просто слушам, а изживявам всеки тон и чувство в нея. Може би затова слушам много различни стилове музика, така покривам палитрата си от емоции.

Познаваш ли Щастието? Можеш ли да го опишеш?
Щастието са мигове, в които забравяш, че си тяло, а душата ти лети. В тези мигове няма мисли, няма очаквания, няма спомени. В тези мигове ти просто си.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Колкото повече пораствам, толкова повече не искам и не мисля, че е добре да се дават съвети на който и да е било. Всичко е толкова индивидуално, че дори на пръв поглед две ситуации да си приличат те често са много по-различни. Мога да споделя мой личен опит, как са били нещата при мен, кое ми е помогнало. Но дори и тогава гледам да подчертавам, че това съвсем не е единственият вариант на случване на нещата. Хората по-скоро имат нужда от разбиране, изслушване, подкрепа и любов, отколкото от съвети.

Какво може да те разплаче?
Трудно ми е да определя, понякога дори и аз самата се учудвам от това, кое ме е разплакало. Много често е някоя дреболия, а за сериозните неща понякога проявявам твърдост и сила. Не винаги успявам и си имам своите моменти на тъга и чувство на самота. И все пак страданието на деца, животни или природа, жестокостта и грубостта като цяло са в основата на нещата, които могат да ме разплачат.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Нещо дребно, усмивка, мисъл, дори и емотикон.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
От една страна го чувствам като едва започнат, а от друга усещам, че във всеки миг всичко е точно там, където трябва да е. Но... мисля, че имам още много  уча, дано съм от старателните ученички и да не се налага един и същи урок да го уча по няколко пъти, защото и това ми се е случвало.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Спечелените битки със себе си, силата на характера,  децата ми , умението да поемам рискове и да уча, да се разделям с ненужното и да съм отворена към новото.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За всичко. Ценя и хубавите, и лошите неща в него. Животът е прекрасен, струва си въпреки всичко. Ценя здравето, ценя приятелите, ценя себе си, ценя това, че съм майка... Неизброими са всички неща, които ценя. Благодарна съм, че съм жива, че съм тук, на своя Път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар