събота, 31 август 2013 г.

Споделено от Георги Киров



 Здравейте!
Казвам се Георги Киров и съм на 27 години (без месец и малко). Роден съм и съм израснал в красивия крайморски град Поморие, но от близо три години живея в столицата с приятелката ми, която беше и причината да се преместя тук.
И средното, и висшето ми образование са в сферата на туризма, но истинските ми интереси и личностната ми реализация са в съвсем различна насока. Моите най-дълбоки интереси и търсения са в полето на духовното (не религиозното) и личностното развитие, и природосъобразния начин на живот. Вярвам и знам, че живота ни е даден да се учим, да прилагаме и да споделяме опита си, за да помагаме и на останалите по техния път. Тези си убеждения се стремя да прилагам и в живота си, като едно тяхно проявление е блога ми, в който споделям информация, впечатления и опитности от гореспоменатите вече теми.
Безкрайно обичам природата и всички нейни проявления, и съм благодарен за всеки миг прекаран в планината или на морския бряг. Вярвам в това, че всяко живо същество на този свят, без значение човек или животно, има право на живот и то достоен такъв, и че никой няма право да му го отнема или да го експлоатира. Това е и причината от около три години и половина да съм веган. Всъщност мисля, че повечко хора трябва да се замислят, както над факта, че ежедневно се избиват милиони живи същества изпитващи не по-малко болка от човека, така и над кармичните последствия върху съдбата на човечеството свързани с тези зверства. Все пак до голяма степен всички се пишем християни, но почти никой не спазва най-сериозната според мен заповед от десетте, а именно „Не убивай!”. В никоя Библия заповедта не е ограничена до „Не убивай човек!”. „Не убивай!” означава точно това, да не отнемаш живот, без значение от неговата форма. 

-          Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
-          Определено 2010-та. Тогава се запознах с моята душевна половинка, като тук думата половинка важи с цялата си сила. 

-          А коя бе най-трудната година в живота ти?
-          2011 година, когато загубих много близък човек.

-          В какво вярваш?
-          Вярвам в божествената същност на вселената, в разума който я управлява и в живота, който ни е даден, за да въплътим тази същност тук на Земята.

-          Вярваш ли в хората?
-          Всичко и всички сме пропити с божествената същност, която споменах по-горе. Така че - Да! Вярвам в хората, като носители на тази същност. Всеки я има в себе си, просто при някои е по-замърсена и заглушена, а при други по-малко.   

-          А в себе си?
-          Точно по тази логика вярвам и в себе си. Това, с което по принцип се отъждествяваме тук на Земята, като личност и потенциал е само върха на айсберга, който представляваме. Нашата истинска същност е многоизмерна и е извън границите на времето и пространството, съдържаща всичко нужно за изпълнението на нашата мисия на живота ни. Това е висшето ни Аз, темата за което е доста обширна и съм я разгледал в няколко статии в блога си.

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?
-         Да, разбира се. Колкото и банално да звучи, за мен смъртта е само една промяна на състоянието, след която можеш да си направиш реална равносметка доколко си постигнал поставените за изминалия живот цели и как си се справил със задачите отредени за него.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
-         Мечтая за свят, в който хората са осъзнали напълно светлата си същност , с което любовта и хармонията са заели полагащото им се място на главни регулиращи принципи в живота на всички.

-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
-          Ако за някого нещо е достатъчно важно, ще намери време за него, така че не мисля. Само трябва да правим разлика между спешните и важните неща. Ако наистина обръщаме внимание на важните неща, когато им е времето, все по-малко ще се появяват спешни такива, които да ни разсейват от важните.

-          Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?
-          Не! От това, което съм наблюдавал до сега всичко се е случило в точния момент и по точния начин, за да съм това, което съм тук и сега.

-          Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?
-          Без съмнение в днешната. Какво по-интересно време може да избере човек, ако не сегашното с цялата тази интензивност на събития, уроци и опитности, които то ни предлага.

-          Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
-          Местата са много и всички са в България, като повечето са енергийни центрове и светилища от различни епохи, както и много природни забележителности.

-          Обичаш ли Живота?
-          Да, и благодаря на Бог, че ме е дарил с него!

-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
-          Любов, учене, прилагане.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
-         Абсолютно всичко, сътворено от Майката Природа.

-         Къде се чувстваш най-добре?
-         Сред природата и в компанията на хора с подобен на моя мироглед.

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
-         Контакта със сродни души. Чувството е сякаш познаваш тези хора отдавна и един вид се връщаш у дома при своите най-близки. От езотерична гледна точка това най-често е точно така.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
-         Осъзнаването, че сме многоизмерни, силни и безсмъртни същества с божествено ядро, но с човешко преживяване, които са сътворци на Твореца. Разбира се сътворчеството се реализира едва когато осъзнаем и се свържем с висшата си същност (висш Аз) и започнем да прилагаме заложбите си, служейки на Бог.

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
-         Да, разбира се. Прекалено нетърпелив съм и това доста ми пречи по пътя, но малко по малко гледам да отработвам тази си особеност.

-         Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
-         Определено настоящето! Ако трябва да сме точни, миналото не съществува, а съществуват само спомени от него в нашата памет и свързаните с тях емоции. Бъдещето също не съществува. Съществуват единствено очакванията за него в нашето съзнание. Единственото, което съществува е настоящето. Сегашният миг. От това, което правим сега зависи бъдещето ни. Ето защо предпочитам да държа вниманието си, а следователно и енергията си в настоящето. Това не означава, че не очаквам и не мечтая, просто когато върша нещо гледам да съм тук и сега, без да позволявам на спомените и очакванията да разконцентрират енергията нужна ми за настоящето занимание. Невинаги успявам, но с практиката се получава все по-често.

-         Страхуваш ли се от Смъртта?
-         Както казах и по рано, не я имам за край и следователно не се страхувам от нея. Може би повече ме е страх от временната раздяла с близките, които ще оставя тук в момента на смъртта, но с които пак ще сме заедно след време в селенията на душите.

-         А от самотата?
-         Самотата според мен е един симптом и етап на вътреличностна криза свързана с преосмислянето и преоткриването на личната си същност, през който всеки е минал по пътя към себепознаването си. Ако все още не бях минал през самотата, щях да отговоря положително на въпроса ти, но сега дори бих казал, че съм благодарен за този период от живота си, който се оказа, че е бил едно личностно прераждане за мен.

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
-         Да бъде себе си и да не се опитва да се харесва на всички. Първо, това е невъзможно и второ, така ще загуби уважението на най-важния човек, на него самия. Само бидейки себе си, сме в състояние да използваме пълния си потенциал и така, да сме в най-голяма помощ както на нас самите, така и на останалите.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?
-         Всеки момент, в който съм тук и сега.

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
-         Според мен живота не би могъл да се определи като пъзел с изглеждащи по определен начин, точен брой части, защото ако съумееш да подредиш бързо всички парченца и да сложиш пъзела в рамка на стената, там поставяш и смисъла на живота, а именно в рамка. Според мен живота повече прилича на безкраен клас по рисуване, в който по зададена тема интерпретираш и в зависимост от това как си се справил ти се дава нова различна задача върху която да твориш.

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш (най-голяма) благодарност?
-         Най-много ценя възможността да уча, прилагам и споделям, както и общуването със сродните по душа хора, които срещам все по-често. Благодарен съм за целия живот с всичките му и горчиви, и сладки моменти, които  както при натуралния шоколад с естествения контраст, който създават правят вкуса още по-наситен и незабравим.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал/а да споделиш с другите – напиши го също!

Кристина, БлагоДаря ти за възможността, чрез това интервю да споделя мои мисли, опитности и впечатления с читателите на твоя блог. Вярвам в мисията на проекта ти, който представлява този блог и ти пожелавам успех в реализацията и развитието й.

Благодаря ти!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар