сряда, 11 септември 2013 г.

Споделено от Михаела Петрова




Аз съм Михаела. Петрова. И ми и е все по-трудно да се представям. През последните 20 години беше лесно да кажа, че съм журналист и редактор, защото това пишеше и на визитните картички от различните медии, за които съм работила. Сега дори не знам какво да напиша на визитна картичка, освен „Попитай Google” – търсачката е намерила начин да ме подреди по ключови думи, статии, книги и ме улеснява в това да не се обяснявам сложно. Бих могла да кажа, че съм писател, но и това не е съвсем точно. Справям се с думите и чрез писане ми е най-лесно да споделя с по-голяма аудитория човешките си търсения за нашата божественост.  Защото когато търсим любов, радост, щастие, изобилие, благоденствие, ние правим точно това – търсим път към изначалните си качества, а техният източник е един. Най-синтезирано бих могла да кажа, че това което правя е „словодействие”. Действам чрез думите и чрез тях помагам на другите да се задействат и да повярват на интуицията и мечтите си. За това кръстих и блога си My words с лого „Моите думи са твои думи, ако ги почувстваш като свои. Така ставаме едно.”  Възнамерявам да направя и още една интернет платформа, в която онези, които вече им е омръзнало да следват чужди цели и са се захванали да правят онова, което не могат да не правят, да намерят съмишленици, партньорства, пазар, реализация и да не се чувстват единаци. Да се сдобият с по-голяма увереност и да вдъхновяват други.
Имам син, две книги, обичам хубавата храна – онази, която засища сетивата, обичам творците, обичам да ми е добре, обичам ангелите, обичам и хората, но да си кажа честно, не всички. Когато не мога да харесам и обичам някого, го предавам на ангелите му – те имат безкрайна любов и състрадание за всички.



-         Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
-         Тази, защото съм позволила на много повече неща, на които до сега не съм обръщала внимание и съм приемала за даденост, да ми носят ежедневна радост.

-         А коя бе най-трудната година в живота ти?
-         Сигурно е била, някоя, в която съм се чувствала неоправдана, недооценена, неразбрана, необичана. Но чак да е било цяла година, не ми се е случвало. Аз обичам себе си, обичам да си доставям наслада и не оставам дълго в състояние, в което съм откъсната от същността си.

-         В какво вярваш?
-         Винаги ми е бил труден този въпрос, защото той допуска, че има недоказуеми неща, които са продукт единствено на твоето въображение и нямат реална стойност в света. Което е парадоксално, при положение, че целият ни живот се ръководи, зависи и се определя от системата ни от вярвания. Дори когато хората казват, че вярват в Бог, а след това започват да се тревожат и безпокоят за оцеляването си,  да се страхуват, да изпитват вина, да се подценяват, това означава, че вярват в оцеляването, в оценката на другите, в света на доброто и злото... това означава, че са толкова откъснати от Бог, колкото някой, който вярва единствено на своята s-класа. Дори бих казала, че всички заедно най-много вярваме на навиците си. Аз например вярвам в сутрешното си кафе, което не пия у нас, а в любимо заведение – това удоволствие, което си доставям ми създава приятно чувство и ме настройва позитивно към деня. Освен това ме мобилизира да не се размотавам у дома, а да си създам динамичен ритъм от сутринта. Мога да се настроя по хиляди начини, но аз съм избрала този. Не кафето или кафенето са богът, в който вярвам, а навикът, който закотвя усещането ми, че всичко е наред и пред мен има един прекрасен ден.

-          Вярваш ли в хората?
-          Вярата в хората зависи от вярата в самия теб. Колкото повече се съмняваш в собствената си стойност, толкова повече ще привличаш и хора, на които не може да се вярва. Ние сме огледала един за друг и се привличаме по резонанс. Винаги. Няма изключения. Ако аз съм дала на някого или нещо най-доброто от себе си заради удоволствието да го направя, без очаквания, няма как да бъда излъгана. Защото в полето на очакването има празнота – нула. Колкото по-голяма празнота има в полето на очакването, толкова по-сигурно е че тя ще бъде запълнена, защото природата не търпи празно пространство. Затова е казано да направиш добро и да го хвърлиш зад гърба си, както и да нямаш очаквания. Очакването е енергия, тя запълва пространството на получаването – този съд е пълен, така да се каже. Единственият начин да получиш, е да го изпразниш. Така се отваря място за даровете – нещо, което някой друг е готов да даде на 100% от себе си. Може да не го познаваш, може дори да не го срещнеш физически. Просто си синхонизиран  с такива хора по съвсем естествен начин. Казусът въобще не е морален, той е физически закон на проявлението, макар и квантов по своята същност. Нали знаете, колко пъти хората казват: непознати хора ми помогнаха, а близките ме изоставиха. Разбира се, че е така – от близките имаме очаквания, към непознатите сме „празни” от очакване и това дава шанс да ни помогнат. Всъщност е много просто, ситемата от вярвания, че трябва да получиш от същото място, на което си дал е като коренище в блато, в което постоянно си заплитаме краката. И аз си ги заплитам, разбира се. Но тренирам упорито и ежедневно да си създавам навици на осъзнатост.

-         А в себе си?
-         Отговорът на горния въпрос отговаря и на този. Когато в мен се появи някое от базовите убеждения на дуалността – страхът за оцеляването, безпокойството, че не се чувствам истински ценена или обичана, или друга серия страхове, не си вярвам. Когато си помогна чрез енергията на състраданието към тези наранени аспекти, силата да творя реалността си и да бъда себе си, се проявява. Както вече казах, това е ежедневно упражнение, докато не ти стане на автопилот, действаме на „ръчна”.

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?
-         Тялото ни е котва на съзнание, а душата е безсмъртна. И това не е нещо, в което вярвам, а нещо, което знам. Живеем в епохално време, в което вече имаме достъп до по-високите си нива на съзнание, можем да чувстваме енергията на други измерения, да установим връзка с онова, което се нарича Висш аз, имаме и достъп до акашовите си записи – библиотеката на всички преживявания на душата във времето и пространството. И този достъп ни е даден, за да може да трансформираме по-лесно всички онези преживявания по време на експеримента на дуалността, които са изкривили знанието и разбирането ни за нашата истинска същност. В този смисъл, смърт няма. Има преход от едно състояние в друго.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
-         Мечтая да видя света, който бихме създали, когато всички си спомнят, че сме индивидуални искри от едно единно творческо съзнание и се синхронизираме помежду си по такъв начин. Надявам се да не ми е писнало от това да съм в тяло до тогава.

-         За колко време напред мислиш?
-         Преди време осъзнах, че да мислиш напред е трик, който внася спокойствие, че имаш цел. Котва, клин в скалата, който ти помага да се изтеглиш напред и да поддържаш здравомислещото убеждение, че имаш посока в живота. Установих, че си пиша едни дълги списъци с планове и проекти, само защото това ме успокоява, че точно днес нямам никаква работа. Една сутрин обаче, когато станах и започнах да фокусирам „какво имам да правя днес”, дойде само един отговор: „да съм добре”. Стана ми смешно. И знаете ли какво се случи в този ден, в който наистина се оставих на потока на самия живот – влюбих се. Което от своя страна, преустанови всички предишни планове и осмисли животът ми по съвсем различен начин през следващите няколко месеца... докато пак не реших да се самодисциплинирам с планиране. Така преди години се появи и синът ми – точно когато имах велики планове за издателство и книжарница от невиждан досега вид. Нямам нито издателство, нито книжарница, имам прекрасно момче на 16 години.

-         Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
-         Непрекъснато не ми стига, не мога да му свикна на ускорението.

-         Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
-         Не. Освен това аз мога да го върна и да променя изборите си като отношение към ситуацията. Което е най-важното. Това променя настоящето. Нали сте гледали „Завръщане в бъдещето” на Спилбърг. Още през 70-те години на ХХ в. в този филм се казва всичко за това как отношението създава причинно следствените връзки назад и напред. Сега има много нови техники за това – например техниката за емоционална свобода (ТЕС) и семейните констелации. Аз го правя през акашовите записи, защото е най-бързо и ефективно. Обичам преките пътеки.

-         Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?
-         Не. И само да ми се появи, веднага ще го обгърна с много светлина и любов.

-         Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
-         Днес.

-         Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
-         Избрала съм вече да живея в най-уникалната епоха, която няма аналог – голямото осъзнаване на човечеството за истинската му същност.

-         Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
-         Хавай. Остров Мауи, на много конкретно място.

-         Обичаш ли Живота?
-         Очарована съм от него.

-         Какво е за теб той сега? Опиши ми го.
-         Осъзнаване.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
-         Когато гледаш природата и хората през очите на душата си – всичко е невероятно красиво, спектъра на цветовете се променя и блести.

-         Какво те уморява? А какво те зарежда?
-         Уморява ме цикленето в едно и също дребнотемие, което се поддържа от медиите и увлича хората да вярвят и да мислят за глупости. Зарежда ме светлината, собствената ми светлина.

-         Къде се чувстваш най-добре?
-         То не е място, а усещане за себе си.

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
-         Усещането, че съм свързана с всичкото, което Е – това е истинското „у дома”.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
-         Краката. В трудни моменти, ставам и ходя. Ходя километри. „Стани и ходи” - не го е казал човека, само за да се намира на приказка.

-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
-         Винаги са се появявали случайно, когато съм била готова да ги срещна, но има един човек, на който дължа много по линия на словото. Той ме тренираше да пиша така както се тренира бойно изкуство. Казва се Николай Николов. Сега ще изпратя и сина си на тренировки при него.  

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
-         Все още има много неща, които не съм трансформирала и навици, които ме връщат като ластик в дуалното мислене и убеждения, но се самотренирам всеки ден.

-         Страхуваш ли се от Смъртта?
-         Не, разбира се. Аз съм безсмъртна, както и ти.

-         А от самотата?
-         Не. Така и не научих какво е самота, слава богу, не съм си избрала подобна опитност.

-         Какво ти дава представа за вечност?
-         Когато вляза на 100% в изживяването на СЕГА – то съдържа в себе си всичкото минало, цялото настояще и цялото бъдеще.

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
-         Много обичам красотата – да я виждам и усещам. В този ред на мисли понякога много се наслаждавам на тъгата, защото в нея има една особена красота. Но само понякога, мисълта ми е, че си позволявам да я чувствам – обичам и красивите песни, родени от тъга и копнеж. Това е „нега”-та по изгубения рай на поетите – символисти. Не винаги се докосвам до това, но понякога изпитвам глад точно за тази емоция. По никакъв начин не е често. Най-често изпитвам удоволствие от мъдростта. Много я обичам. Най-добре и в кожата си се чувствам, когато съм мъдра.

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
-         Сега, децата ни дават по-добрите съвети. Житейският опит не може да бъде добър съветник, защото се опира на миналото, а то с всеки изминал ден губи своята актуалност. Винаги е по-добре да се съветваш с бъдещето. Това е и съветът ми – съветвайте се с бъдещето, с бъдещото си Аз. Представете си се по най-добрия начин, на който сте способни. Къде сте, какво правите  и поискайте съвет от самия себе си – този съвет ще ви поведе към това бъдеще. Някой от много успешните хора, може и да беше Доналд Тръмп, но не съм сигурна, беше казал: „Това, с което си успял, с него няма да преуспееш”. Никакъв смисъл нямат съветите на база на чужд житейски опит. Само вътрешният ти навигатор може да ти управлява gps-а.

-         Какво може да те разплаче?
-         Всичко, което ме провокира да изживявам красотата в дълбочина. Затова споменах и тъгата преди малко – тя е в състояние да те отведе и докосне до вътрешното светилище на красотата.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?
-         Радостта. Особено радостта да видиш любим човек. Когато виждаш как грее и сияе, когато сте заедно, когато положиш глава на гърдите му и чуеш как тупти сърцето. Няма нищо по-усмихващо от бебешката, чиста от условности, усмивка. Това е атомна енергия на чистата радост, всяка майка знае колко тонове умора може да пречисти тази усмивка. И цвете може да ме усмихне, и щастлива мисъл... много са нещата.

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
-         Липсват, разбира се. Но всяко ново парче пъзел, което се разкрива, когато му дойде времето, предизвиква нова усмивка, така че всичко е наред в своята незавършеност.

-         Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
-         Че не ме е било страх да обичам.

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
-         Че съм избрала това време и място. Най-много ценя собствените си избори, тоест. Те ме водят много добре натам, накъдето съм тръгнала.

Няма коментари:

Публикуване на коментар