неделя, 25 август 2013 г.

Споделено от Оля


Представи се накратко. Опиши се, както ти искаш.



Аз съм Оля, обичам шоколад и желирани меченца! Имам страхотно момченце на почти три месеца и прекрасен съпруг, който много ме обича. Обичам обувки и чанти! Коя жена не ги обича? Мисля малко разхвърляно, но в това ми е чара. Обичам автомобили и автомобилни спортове. Смея да твърдя, че за 26-те ми години, доста трудности победих, от още толкова бях сломена, но въпреки всичко съм невъобразим оптимист. 


Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
Най-хубавата година в моя живот още не е свършила. През тази година се запознах с най-прекрасното създание в моя живот – синът ми Михаил. Също така станах и госпожа! Като малка си мечтаех да работя булка, та в известен смисъл детската ми мечта се сбъдна, поне за един ден отново през тази година.

  А коя бе най-трудната година в живота ти?
През 2006-та година бях на косъм да загубя майка си от лоша болест. За щастие сега тя е щастлива баба, надявам се още много, много години да е така. През 2012 година загубих баща си, от още по-коварна и лоша болест. Успях да съм адекватна, с помощта на приятелите и близките ми.

   В какво вярваш?
Вярвам в доброто, в красотата, в любовта! Искам всички да вярват в доброто! Толкова са посивяли дните ни, че трудно се виждат усмивките, а това е жалко.

Вярваш ли в хората?
Вярвам, че във всеки човек, колкото и лош да е, все пак има капка добро в него. Това е онази сила, която движи света.

А в себе си?
Вече вярвам! С всяко препятствие се уча да вярвам все по-силно в себе си и в собствените си сили и възможности.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
 Надявам се да има такова нещо и баща ми да се радва на внучето си. Да вижда как се променям всеки ден. Да знае колко ми липсва и как мислено разговарям с него всяка вечер.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая си за собствен дом, спокойствие и здраве. Надявам се да възпитам сина си да е добър, силен и стойностен човек.
              
 За колко време напред мислиш?
От години не мисля за повече от месец напред. Всичко винаги се обърква с мен, затова ми е по-добре да съм „безгрижна”.

 Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
За  важните неща, мисля че времето ми стига. За разни дребни работи, никога не ми стига времето и винаги бързам... И винаги закъснявам.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
Като се замисля, бих се върнала в конкретен момент, защото след като е минал съм се сетила за по-добра мисъл. Но определено не съжалявам за нищо, независимо добро или не толкова.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
Харесвам времето, в което живея, а и не съм сигурна, че мога да се справя в друг век.

 Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
 Мечтая за Париж, Лондон и Ню Йорк.

 Обичаш ли Живота?
 Обичам живота си! Обичам го, толкова много!

  Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
  Любовта, Ивайло и Михаил!



  Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
   Не съм сигурна, че мога да преценя, след като не съм виждала много неща с очите си. А на картинка, всичко може да изглежда прекрасно.

   Къде се чувстваш най-добре?
  Всъщност най-добре се чувствам шофирайки.

   Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
  Спокойният ми мъж и кротко спящият ми син.

  Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
 Нямам никаква идея. Просто умът ми се „стяга”, докато преминат трудностите.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа в живота ти?
  Безспорно най-голяма подкрепа с повод и без, съм имала от майка ми. Иначе приятелите ми и съпругът ми, доказаха, че без да искам, винаги ще са до мен.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?
 Категорично не!

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Искам да бъда по-сдържана и търпелива, но има време да се науча.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
 Най-важното е сега, точно в този момент. Живея с мисълта, че всеки ден е подарък, че всяка глътка въздух е най-важната, точно сега.

Страхуваш ли се от Смъртта?
 Страхувам се от непознатото и от болката, но от смъртта не.   Възприемам го като преход към друго по-добро място.

А от самотата?
Била съм самотна, дори и обкръжена от хора, но не ме е страх, нито ми тежи. Чувствам го, като лично време само за мен си и за размисли, подарено от вселената.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Силните! (хахаха) Границата между любовта и ненавистта е тънка, колкото нишката на паяжина. Огромна роля за мен изиграха, както ненавистта, така и невъздържаната любов.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Не се спирайте! Не съжалявайте! И никога, ама никога, не пренебрегвайте себе си и собственото си щастие за нищо на света!

Какво може да те разплаче?
Много неща...наранени животинче или човек, на които нямам възможност да помогна. Безсилието ме натъжава, липсата на даден човек и онова, което не съм могла да променя.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Безспорно, усмивчицата на детето ми, прегръдката на съпругът ми, затова живея.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Пъзел...хм...Може би рамката на пъзела съм подредила и част от „земята”. Все още смятам, че имам какво да запълвам.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарна съм, за всичко, което ми се е случило. Инак не бих била това, което съм. Благодарна съм за всяка мъчна ситуация и за всяка усмивка. Ценя най-много себе си, защото без мен съпругът ми, близките ми и детето ми, надали биха били щастливи. Егоистично е, може би, но смятам, че както околните са изключително важни за мен и надали бих била щастлива без тях, така е и с мен.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го...
Ценете всеки миг с хората, които са важни за вас! Казвайте им, че са най-важното нещо за вас и че много, много ги обичате. Показвайте им всичко, което чувствате! И говорете с тях, всеки ден, защото хората забравят!
Иска ми се да можех да кажа на баща ми, че въпреки всичко, много го обичах и че ми липсва... но обстоятелствата бяха такива, че не можах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар