неделя, 18 август 2013 г.

Споделено от Веселина






Казвам се Веселина, на 37 години съм. Имам две деца – Дъщеря ми Йоана е на 12, а синът ми Михаил е на 8. Преводач съм, работя с немски и английски език. Работя вкъщи, което за мен е прекрасно. Така имам възможност да бъда с децата си. Живеем на село, имам малка градинка и се уча на еко земеделие. Още съм начинаеща. Обожавам да съм сред природата, наоколо имаме невероятни красоти – Янтра минава само на 10 мин. от вкъщи, имаме и една уютна гора наблизо, и няколко поляни, на които се чувствам като птица. От малка ме влече животът в природата. Мечтата ми е да живея в планината, на брега на река, на слънчева полянка, а зад полянката – борова гора. Надявам се някога да успея да сбъдна тази мечта. Обичам да играя с децата. Тук имаме една детска компания, която сформирахме преди няколко години – ходим заедно на хубави места, играем вечер до късно, през лятото и почивните дни. Криеницата им е любимата игра. Понякога, след уморителен ден, едва стоя на краката си, но малките застават под прозореца ми и почват вкупом да викат: кри-е-ни-ца, кри-е-ни-ца. И как да им откажеш. А и за мен е прилив на енергия като играем заедно. Забравям за умора, за товари и проблеми. Всички се забавляваме. Искам спокойно, ведро и щастливо детство за децата си. Искам да ги науча на естествен живот, в природата, близо до земята. Изкуственият живот в „цивилизацията“ ме отблъсква и съм безкрайно благодарна, че имам възможност да живеем на село. Те също го оценяват. Когато идват приятели на децата от града, не им се тръгва оттук. Хармонията и спокойствието са ми много ценни, винаги съм мечтала за такъв начин  на живот. 

       

-          Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
-          Не мога да се сетя за конкретна година, във всяка година има хубави моменти, както и лоши…

-          А коя бе най-трудната година в живота ти?
-          Най-трудната беше, всъщност бяха 2. Едната беше 2008. Тогава излязох от едно място, една църква, в която бях известен брой години преди това. От сорта на евангелските църкви. Другата трудна година беше 2009, тогава се разделих с бащата на децата ми.


-          В какво вярваш?
-          Вярвам в себе си на първо място. Вярвам в Бога, който за мен е всичко добро, красиво, чисто, любящо и нежно, което съществува във Вселената, в мен и извън мен.

-          Вярваш ли в хората?
-          Търся доброто в хората, но дали вярвам в тях…не знам. По-скоро не. Защото често съм оставала разочарована, сблъсквайки се с недобри качества и отношения от страна на хората, с които съм имала някакво общуване.

-          А в себе си?
-          Да, в себе си вярвам. Това, което човек изгради със собствените си ръце, в собствения си живот, никой друг не може да му го даде. 


-          Вярваш ли в Живота след Смъртта?
-          Да. Вярвам, че душата ми е безсмъртна. Вярвам, че всички същества са безсмъртни и преминават през различни измерения. Едно от тях е земното. Виждала съм и други измерения, отвъд земното. 

-          За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
-          Мечтая за Рая. Свят, в който всички същества са добри и няма нищо зло. Свят, в който няма скръб и болка, в който никой не наранява никого, а всички живеят в хармония, чистота, доброта, любов.

-          За колко време напред мислиш?
-          Не мисля занапред. Не знам дали ще има утре. Мисля за сега, за най-доброто, което мога да направя сега, за да бъдат децата ми добре. И аз с тях.


-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
-          Мисля, че намирам време за основните важни неща. Когато дъщеря ми беше бебе, имах много време, докато спи и бях почнала да уча италиански със самоучител. Оставих го недоучен и досега съжалявам. Не успявам да намеря време да уча още.

-          Има ли нещо, заради което би искал/а да можеш да върнеш времето назад?
-          О да, има много неща, заради които бих искала да върна времето назад.

-          Обичаш ли Живота?
-          Изпитвам смесени чувства. 


-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
-          Стремеж, свобода, труд.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
-         Децата ми, моята приятелка Янтра, гората, цветята, поляните, облачетата, планината, най-общо, природата. Тя е красива и всеки път, когато съм с нея, откривам все повече и повече красоти. 




-       

  Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
-         Непреодолимото ми желание да достигна Рая.

-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа в живота ти?
-         Не се сещам да съм искала подкрепа от някого.

-         Страхуваш ли се от Смъртта?
-         Не. Виждала съм смъртта. Тя не е смърт, а просто край на един път и началото на друг. Състоянието на смърт е моментно и то е по-скоро в човешките ни представи.


-         А от самотата?
-         Не. Поначало съм интровертна личност. 

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
-         Детска радост и ведрост.

-         Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
-         Да търсят доброто в себе си, дори когато навън всичко изглежда зло, да не се отказват от доброто.

-         Какво може да те разплаче?
-         Най-общо казано, болката, която виждам хората да причиняват навред.


-         А какво може да те накара да се усмихнеш?
-         Много неща. Капчица роса върху стрък трева на поляната ми сутрин, изгряващото слънце, пухкавите облачета, водните кончета на реката, подскачащите скакалци на поляната и жабките в реката, спящите котаци върху масата в градината ми, надничащите косета изсред клоните на дървото пред къщата ми, а те понякога свирукат като човек, и ме карат не само да се усмихвам, а да се смея с глас. Ако продължа да изброявам, може цяла книга да се получи…


-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
-         Старая се да подреждам живота си максимално добре, но на този етап не мога да преценя какво липсва. Може би моята сродна душа. Но де факто не вярвам в съществуването на тази душа, затова съм изключила тази „част“ от пъзела.

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
-         Децата ми. Те са ми най-ценното. Съзнанието ми е в тях, откакто ги имам. За благодарност…не знам. Може би пак са децата.









3 коментара:

  1. Привет, Криси, от сърце ти желая успех с проекта и много положителни емоции :)

    ОтговорИзтриване
  2. Не верь тому, кто говорит красиво, в его словах всегда игра.... Поверь тому, кто молчаливо, творит красивые дела!

    ОтговорИзтриване