Споделено от Илияна Владимирова

Аз съм Илияна Владимирова, живея в един от най-красивите градове в България - Велико Търново и съм просто човек.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в моя живот са моментите, когато съм се влюбвала или по-точно миговете след това Случване, наречено влюбване. Тогава, когато цялото ми същество е изпълнено с енергия, когато умея да летя, когато тялото и сърцето ми сякаш се пробуждат за живот. Та нали любовта Е живот....!

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно ми е било в процеса на моето съзряване като личност да осъзная, че да си чувствителен не е слабост, да си раним е нормално, а да страдаш е човешко, да разбера, че е сила да можеш да усещаш света със всичките си сетива, и че това може да те прави по-тъжен на моменти, но е неописуемата способност на душата да лети и да се развива.

В какво вярваш?

Вярвам във висшата сила, която сякаш ни напътства по пътя ни, стига да отворим очите си за знаците, които ни оставя. Някои я наричат Бог, други късмет, трети - Съдба. Вярвам, че всеки отделен човек е една важна частичка от Космоса.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в доброто в хората, но се доверявам на усещането си за тях, което рядко ме лъже.

А в себе си?

Вярвам в себе си, но често на страховете си гледам като през лупа, а тогава вярата ми се смалява. И имам нужда от окуражаване.

За какво мечтаеш?

Мечтая за една по-добра България, да живеят тук щастливи хора, не такива, каквито срещам все по-често по улиците - от една страна - отрудени, бедни и обезверени хора, а от друга -  богати и презадоволени хора, загубили човешкото в себе си. Мечтая си на високите постове, от където се дирижират бъднините на нашата страна да стоят умни и честни хора.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето все не ми е достатъчно, защото има толкова непрочетени от мен книги, които искам да прочета :)

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е много важна за мен, приемам я като умението на душата ми да се освобождава от оковите на лошо чувство или обида и да продължава напред пречистена.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Обръщам се към миналото само за ориентация, за да се уверя, че вървя, че се развивам, че не стоя на едно място, но съм тук и сега. Тук съм, защото миналото е отминало, а бъдещето обикновено е много по-различно от нашите представи за него.

Харесваш ли нашето време?

Това не е моето време, но и то си има своите предимства. Не го харесвам, защото на духовността се гледа като на антика, нещо старо и ценно, но само познавачите могат да го оценят истински. Не харесвам и че напредъкът на технологиите се използва повече за избиване на хора, отколкото за тяхното спасяване!

Има ли пътуване, на които държиш най-много?

Най-важното пътуване за мен е пътуването към себе си, към откриването на същността си, то никога не свършва сякаш... Когато опознаем по-добре себе си, сме способни и по-пълноценно да комуникираме с другите и да ги разбираме.

Какво е Животът за теб сега? Обичаш ли го? Опиши ми го с три думи.

Обичам живота и усещането, че съм жива! Моят живот е Обич, Път и Вяра.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Една от най-красивите гледки, до които са се докосвали моите очи и душа, са Родопите – планината, изпълнена с магия.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома се чувствам, когато съм с любими за мен хора, когато обитавам помещение, изпълнено със спомени с тях. У дома съм при мама, където е топло и ухае на обич, у дома съм си и у дома, в къщата, която аз и моят любим превърнахме в дом, у дома се чувствам, когато ходя на гости на една от най-добрите си приятелки - там се чувствам приета, обичана и разбирана. У дома е там, където винаги се връщам, защото една невидима сила ме тегли натам.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Силата да продължавам напред ми я дава една вътрешна увереност, която в трудни моменти се въздига от пепелта като феникс, едно усещане, че нещо предстои, че съм тук на този свят неслучайно. В много трудни моменти, когато моят "Феникс" няма сили да възкръсне, сили ми дават моите скъпи хора - семейството, обитаващият сърцето ми и малкото ми, но верни приятели. Благодарна съм, че ги има в моя свят тези хора!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Нещото, което искам да променя в себе си и твърдо вярвам, че е един от уроците, които трябва да науча в този си живот, е да въздържам импулсивността, да не съм човек на моментната емоция, защото емоциите понякога са лъжливи или замъгляват ясния поглед на разсъдъка. 

Страхуваш ли се от смъртта?

Страхувам се не от самата смърт, а от това да не загубя връзката и усещането си за любимите хора, страхувам се от неяснотата дали ще ги срещна в друг живот.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Това, което ме кара да се чувствам жива е Любовта - тази, която раздавам и тази, която приемам!

Какво е за теб самотата?

Обичам си самотата! За мен тя е времето, в което споделям себе си на ... себе си; времето, в което се обръщам навътре към душата си и виждам в детайли отминали случки, събития, хора, анализирам изборите си и последиците от тях. Самотата си изживявам и като не мисля за абсолютно нищо, просто стоя и отпускам сетивата си.

Какво ти дава представа за вечност?

Представата ми за вечност е морето - когато го гледам чувствам една необятност, един безкрай.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът на живота ми е да се уча, да обичам, да помагам и да му се наслаждавам, не просто да го живея.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Един съвършен ден, изпълнен с щастие, е ден, който е бил споделен, ден в който съм се смяла, ден в който съм успяла да бъда рамо за някого, ден, който е бил ползотворен, ден, в който съм се чувствала обичана.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съветът ми към другите е да не бързат да порастват, да оставят винаги поне една частичка от детството в себе си, която да им припомня, когато забравят как да се радват на малките чудеса на живота, защото само децата умеят да откриват и да се радват на чудеса.

Чувстваш ли се обичана?

Чувствам се обичана, стеснявам обкръжението си, обичана съм от малко, но прекрасни хора!

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Добрите дела не се забравят, направено ли е добро някъде, то отваря във Вселената поредица от добри събития, всичко е доброта и Любов! Доброто, което няма да забравя е, когато един ден непознат човек ме помоли да му помогна, като му дам пари да си купи храна - нямах много, но му дадох всичко, а след няколко часа в магазина, в който работех, влезе мъж, който ми остави добър бакшиш, след като си напазарува. Всичко в този свят се връща.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е постоянен пъзел, а ние редим ли, редим, а то винаги ще липсва по някое парченце, все нещо няма да ни достига, все от нещо няма да сме напълно доволни, все към нещо ще се стремим, но аз съм благодарна за това, което имам, за хората, които съм срещнала по пътя си, за да останат, както и за тези, които съм срещнала по него, за да ме научат на нещо и да си тръгнат. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за тази картина, която съм успяла да наредя и се надявам следващите парчета, които ще нареждам да правят още по-прекрасна моята картина, наречена живот :)

Споделено от Милена

Представи се накратко. Опиши се, както ти възприемаш себе си. 

Аз съм Aquarius /Водолей/. Инициалите на името ми са МИГ. Дълго време не осъзнавах връзката между двете. Това го казвам не защото се крия зад някаква загадъчност, или пък за да се правя на оригинална. Да, името е важно и носи своята енергия, но самоизграждането на личността и познанието за себе си не зависят от това. Аз съм една най-обикновена жена на 52 години. Работя в администрация, занимавам се със строителство и енергийна ефективност. Имам своите постижения, с които се гордея. Работя и върху себе си. Майка съм на две прекрасни деца, които са най-доброто, което ми се е случило в живота и за което съм изключително благодарна. Романтична съм, много емоционална, не отдавам значение на хорското мнение, „страдам” от „здравословен егоизъм”, пряма и откровена до болка. Когато мислих как да отговоря на въпросите, изведнъж осъзнах, че представата на най-близките ми приятели за мен доста се различава от моята за себе си. Те казват, че съм силна жена, преодоляваща всяко препятствие по пътя си, изправяща се с усмивка след всяко падане. Но аз познавам страховете си, нерешителността си, безсилието си, болката в слънчевия сплит, чувството на жертва, обземащо ме понякога... Осъзнала съм, че това е в резултат от семейното възпитание – една дъщеря, върху чиято глава се е стоварила цялата родителска обич и амбиции, с всички последствия от това – моето мнение все не беше правилно /затова съм колеблива/, все не отговарях на техните изисквания... Имам си едно сравнение по този повод – ако едно дете не се научи да ходи тогава, когато природата е определила това /около една година/, когато падането не е толкова болезнено, а е държано вързано и започне да се учи да ходи на 5 г. например....... изводът е ясен. Доста късно във времето осъзнах, че трябва да се доказвам единствено и само на себе си, а не на някой друг. Затова „рискувах” и дадох на децата си много Доверие, Свобода и Любов, опитах се да ги науча да поемат отговорността от решенията си, и че само те са тези, от които зависи животът им. Доволна съм от резултата!

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Интересно свойство има човешката душа – въпреки всички тръни, през които е преминала, тя си спомня в по-голяма степен  хубавите,  и по-малко лошите моменти. Много са хубавите ми мигове, спомням си за тях с благодарност.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Решението ми за развод.

В какво вярваш?

Най-напред – в себе си. Също така – в доброто! Никой не се е родил лош, обстоятелствата са отворили човека на лошата страница. Вярвам в могъщата енергия, която ни е създала и ни дава сила да продължаваме пътя си. Вярвам в Любовта.

Вярваш ли в хората?

Напоследък все по-малко. Но вярвам в децата си, в приятелите.

А в себе си?

Да.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Нека да не звучи помпозно, но мечтая за едно достойно бъдеще за нашата родина, в която децата ни да живеят спокойно. Не се надявам! За мен надеждата е измамно чувство. Предпочитам да вярвам. Вярата е по-могъща от надеждата. И тук не става дума за религия, а за Вяра.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

А на кого му стига времето за всичко важно в живота? Най-важните неща в живота не са неща – среща с приятели, повече време за близките на сърцето хора, да гледаш как растат цветята... и децата, да се усмихнеш на непознат в сивия ден......... все такива неща.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е самоизцеление. Чрез нея постигаме вътрешното си равновесие. Смело мога да кажа, че умея да прощавам, не мога да нося обида в себе си, така съм устроена. По-трудно обаче прощавам на себе си, все още се уча.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Живея СЕГА. Или поне се опитвам. Разбира се, че се връщам назад и гледам напред. Но благодарение на всичко, което ни се е случило в миналото сме такива хора, каквито сме в точно този момент. А мисълта за бъдещето ни дърпа напред.

Харесваш ли нашето време?

Да, донякъде. А имаме ли избор за друго време? Може би в следващия живот.....

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всяко място и всяко пътуване са значими за мен, независимо от това дали съм с любим човек или сама. Най-вече държа на пътуването, което осъществих със собствена помощ към собствената ми същност.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Животът е прекрасно преживяване, светлина и любов.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Огряната от слънцето планина в прозореца ми сутрин. Искрите в очите на децата ми.  Беззъбата усмивка на някое бебе. Кокичетата изпод снега. Възрастна двойка, държаща се за ръце. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома. И навсякъде.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Не обичам, когато някой ми казва „трябва да...”. Но черпя сили от моето „трябва”, от вярата си, от вярата на близките ми в мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

С времето установих, че сродните души не са тези, с които преминава съвместно животът ни. Те са тези, които ни учат, нараняват, подкрепят, обичат, изоставят....... Благодарение на тях израстваме. Срещнах доста сродни души до тук.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, да! Да бъда по-решителна.

Намерила ли си призванието си?

Какво е призванието? Да се чувстваш добре в кожата си, да не затваряш очи, когато се гледаш в огледалото. Да вършиш нещата с удоволствие и да изпитваш удовлетворение.  Ако е това – да.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта е преминаване от едно състояние в друго. Защо трябва да се страхувам? В периоди на отчаяние или радост ние също преминаваме от едно състояние в друго. По-важно е да не допуснем да умре живеца в нас.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта.

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?

Самотата е необходимост. Не я търся, но не се стремя и да я избягвам. Когато дойде – добре е дошла. Чрез нея се освобождавам, притихвам, намирам отговорите, зареждам се.

Какво ти дава представа за вечност?

Смяната на сезоните и красотата на всеки един от тях.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Любовта.

Какви чувства изпитваш най-често?

При моята свръх-емоционалност се е случвало да вместя само в един ден всички човешки чувства. Но най-често изпитвам благодарност за всичко, което ми се случва само в един ден.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Не мога да опиша щастието. То е чувство, което може да се породи от най-дребничкото нещо. А чувствата не могат да се описват. Съвършеният ден? За мен този ден съдържа всички цветове на чувствата.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Давайте доброта, доверие и любов на близките си хора. Вземайте решенията си сами и поемайте отговорност за решенията си.

Какво може да те разплаче?

Преди се разплаквах при всяко недобро стечение на обстоятелствата в живота ми. През последните години трудностите ме карат да стискам зъби и ме мобилизират да търся решение /не че не изпадам в разни мои си дупки понякога/. Сега се разплаквам на филм, песен, стих, цвете...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същото, което ме разплаква.

Чувстваш ли се обичана?

Да! И е толкова въодушевяващо!

А правилно оценена от другите за това, което си?

Правилно? Този критерий за всекиго е различен, мярката е различна. За мен е по-важно аз да се оценявам правилно.

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Правила съм добри неща, които съм забравила. Доброто, направено за мен, е от всички хора, които съм срещнала по пътя си.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не е подреден, но може би така трябва..... Липсват, разбира се! Нали затова продължаваме да живеем. Ако се подреди и се завърши.... животът спира.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За всичко, случило се в живота ми, съм благодарна – и за хубавото, и за не толкова хубавото. Благодарение на това съм човека, който съм сега – с тези разбирания, с това свето- и себе-усещане.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Мила Кристина, Благо-Даря ти, че ми даде възможност да поразровя за пореден път вътре в себе си и да се опитам лаконично, с няколко думи, но точни и истински, да отговоря на важните житейски въпроси. Благо-Даря, че те познавам, макар и задочно. Успех във всички твои начинания! 

Благодаря ти!

Споделено от Лили Сотирова

Харесвам името си – просто Лили. Някак кратко и потайно... ясно. Чувствам душата си и приживявам нейните състояния. Мисля и живея в битието на настоящето. 

lillysotirova.wordpress.com

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато намерих себе си или поне част от себе. А може би още съм по пътя на откриване на другите в мен...

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Една част от живота ми, за която с болка говоря. Загубих свои роднини. Автомобилна катастрофа... цялата настръхнах сега... само аз оцелях след комата, в която бях... 

В какво вярваш?

Вярвам в истината. В добротата, в честността. 

Вярваш ли в хората?

Усещам хората. Вярвам в дълбочината на мисълта и на тези от нас, които вървят и търсят смисъла на живота. От погледа се разбира какъв е човекът срещу теб. 

А в себе си?

Вярвам в сърцето и душата си. Знам, че те няма да ме предадат. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за красив свят изпълнен с истински хора. Щастливи дори само от факта, че дишат. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Важното за мен е да рисувам, но не остава време. Сега чета. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е едно от най-съществените неща в живота на всеки човек. А притежанието на морал и етика са качество, което не може да бъде заменено с нищо друго. 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Без минало няма настояще, а без настояще няма бъдеще. За мен е важно да живея в мига – сега! 

Харесваш ли нашето време?

Мисля, че хората са доста двулични и страхливи. Моралните ценности започнаха да изчезват, но вярвам че съществува и интелектуална среща с духовни ценности. 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Пътуванията към себе си. Преоткривам все нови хоризонти. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Смислен. Загадъчен. Истински. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледките към бъдещето... 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където се чувствам на място в точния момент. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Всеки има мисия в живота си. Знам, че той е изпълнен и със залези, и с изгреви. Палитрата на цветовете е богата. 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Подкрепа съм получавала от майка си и от моите учители, които са ме вдъхновявали. 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Чувствителността. Мисля, че е доста силна. 

Намерила ли си призванието си?

Живописта... 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам. Вярвам в преражданията и това, че един човек изживява няколко живота.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Природата. Книгите. 

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?

Обичам самотата. Тогава мога да разговарям със себе си. 

Какво ти дава представа за вечност?

Вечна е мисълта. 

Какъв е смисълът на живота за теб?

Това да опознаваш себе си и околните около теб.

Какви чувства изпитваш най-често?

Чувства на баланс и спокойствие. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието... звуците на природата... шумът от реката... птичките... потрепването на листенцата... това е! 

Какво би казала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Няма случайни неща. Всичко си чака времето и мястото да се случи. 

Какво може да те разплаче?

Грубостта... лъжата... 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Любезността и добротата... 

Чувстваш ли се обичана?

Да. 

А правилно оценена от другите за това, което си?

Може би от някои хора. 

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Когато накарам някой да е щастлив... 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Мисля, че още го редя. Но вече знам, че съм на правилния път. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм, че съм оцеляла.