Споделено от Първолета Маджарска

Казвам се Първолета Маджарска. Всичко за мен можете да разберете от блога ми:

pmadjarska.blogspot.com

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Незабравими ще останат първите часове след раждането  на децата ми. Тогава се чувствах истински щастлива.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Смъртта на майка ми. Издъхна в ръцете ми и аз бях безсилна да направя каквото и да било. Смъртта е грозна и безпощадна.

В какво вярваш?

В човешката воля да прави чудеса.

Вярваш ли в хората?

Да. В рамките на разумното.

А в себе си?

Най-много в себе си. Престана ли да вярвам в себе си, се превръщам в пионка в ръцете на другите.

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Може би. Но не в живота на човешкото тяло. Погребах много близки хора и видях последния им дом.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да срещам и общувам само с добри хора. Може да не са приятели, но да са разумни и позитивни човешки същества, които ценят живота. Надявам се да няма гладни, болни  и оскотели  хора. Българската медицина да прави чудеса.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Вечно не ми достига времето. Човешкият живот е толкова кратък на фона на вечността. Обърнеш ли се назад, виждаш колко си бил зависим от другите и с колко малко лично време си разполагал. С колко малко свобода...

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не мога да се сърдя на агресивни хора, които вършат неразумни неща, защото са стари, болни, заблудени... Казвам си: „Бог бави, но не забравя” и ги игнорирам от живота си...

 „Няма ненаказано добро” – тази мисъл на Оскар Уайлд  става все по-осезаема всеки ден. Ако човекът  отсреща не е готов да приеме доброто, ако не е осъзнал положителното му въздействие върху себе си - нищо не можеш да направиш, освен да се примириш и да му простиш.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Колкото и да ми се иска, не мога да върна миналото. Не мога да съживя мъртвите, които съм обичала. Трябва да се живее с настоящето и с мечти за бъдещето.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Бих живяла петдесет години напред. Надявам се тогава България да си стъпи на краката. При нас нещата стават много бавно, след дълги еволюционни процеси... Всичко се пречупва в криво огледало.

Кое е най-важното пътуване за теб?

През последните години не обичам да пътувам. Пътешествам виртуално.

Обичаш ли Живота?

Кой не обича Живота? Трябва да е загубил вяра в себе си и в разумните човешки същества, за да намрази Живота. Човек трябва да се бори до последния си земен дъх.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Воля за живот. Творчество. Разум.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Природата е много красива навсякъде, стига да имаш очи и сърце да я видиш.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

В България. Сигурността и топлината. Общуването с добри и  креативни  хора.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Волята. Вярата, че има висша справедливост и всичко ще си дойде на мястото.

Кои хора са оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Много хора. С годините стават все повече и повече.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла? 

Да не се ядосвам на човешката глупост, ако не касае най-близките ми хора. Колкото и да се старая, не мога да се харесам на всички. Не мога да ходя с техните обувки и те с моите. Природата ни е създала уникални и не трябва да следваме чужди калъпи, не трябва да бъдем като тухли в стена.

Намерила ли си призванието си? С какво искаш да те запомнят?

Не преставам да живея, да мечтая и да откривам света и хората. Детското ми любопитство е много силно. Животът е кратък, човешката памет е много крехка.  Всяко нещо, което ни се случва, е чудо за три дни. Не трябва да се ръководим от това, какво ще кажат хората. Или както казваше майка ми: „Много ще видят, малко ще запомнят”.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Природата. Любопитството да видя какво ще стане утре, след година, след десет...

Страхуваш ли се от Смъртта?

Бих я приела само като естествен край. Необходимо ми е още много време.  Докато е млад, човек не го цени. Започне ли да се бори с тялото си, вижда колко малко му остава.

А от самотата?

Не. Човек се ражда и умира сам. Просто по пътя си среща хора, с които живее. Самотата е свобода. Когато си здрав, не трябва да се страхуваш от свободата. Това е твоето време за самоусъвършенстване.

Какво ти дава представа за вечност?

Паметта. Световната информация за Човека и Вселената.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Неудовлетвореност.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Среща с щастливи хора. Успехи на най-близките. Семейни празници... Няма съвършен ден! Нищо на този свят не е съвършено.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бъдете себе си и живейте собствения си живот. На никого не може да се угоди, дори и на най-близките, защото доброто за едни е лошо за други, и обратно.

Какво може да те разплаче?

Всичко. Аз съм емоционален човек  и преживявам като своя чуждата радост и болка.

А какво може да те накара да се усмихнеш? 

Много бързо и лесно се усмихвам. Това е моята визитна картичка. Посрещам с усмивка малките неща, дребните откривателства, времето, природата, дружелюбните хора...

Чувството за хумор е висша форма на интелигентност. Хората без чувство за хумор са много нещастни. Те се разстройват от най-малкия проблем. Самоизяждат се.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Две-трети е подреден. Ако имам време, ще подредя и останалата част. На всеки рожден ден слагам по частичка от пъзела.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Приятелството, обичта, уважението, нормалното човешко общуване... Ценя  Живота. Благодарна съм за всеки Божи ден!

Споделено от Иван Караиванов

Здравейте !

Казвам се Иван Караиванов и съм роден в България. Завършил съм педагогика ПУ „ Паисий Хилендарски”, НСА - София и алтернативна медицина в Колорадо. Интересувам се от езотерични науки, молитвени медитации, поезия, рисуване и музика. Женен съм и имам син на 16 години. Още като гимназиален ученик в далечната 1986 година започнах да пиша стихове, на различна тематика.

По-късно, като студент в ПУ се занимавах много интензивно с медитативни практики, и на 21 февруари 1999 година, непосредствено след вечерната си ежедневна медитация, написах седем стихотворения - езотерична поезия.

Изповед


Душата ми копнее за молитва,
сърцето пълно е с гореща жар.
Възможно ли е таз поличба
да бъде райски Божи дар.
Сърцето пак ще проговори:
Моли се, медитирай, братко мой.
Духът ще свети и ще пее
във твоя свят, искрящ олтар.
Звезди ще светят на небето,
а твоята звезда ще бъде в теб.
Послушай тихо си сърцето,
което е спасението в теб.
Егото като вихър ще връхлита,
ще чупи, блъска и руши,
но силната звезда във теб ще свети
и ще прогони злите дни.
Божествената струна ще остане,
ще тържествува тя във пир
и в края на отминалото време
ще прибере плода със мир.

 С годините, по-късно, започнах да пиша разкази и приказки. И така, до ден днешен продължавам, когато съм във високо състояние на Духа, да пиша понякога. Надявам се, всеки, докосвайки се до тези разкази, приказки и поетични творби, да има повод за размисъл и да получи вдъхновение - vdaxnovenie.blogspot.com.

Снимки от профила ми във фейсбук - ето тук

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега ?

Във всеки житейски период съм имал своите хубави и очарователни моменти, за мен лично, в чисто човешки план, това са раждането на сина ми, срещата със сродни души и въобще заниманията ми с изкуство и себепознание.

А кое е най-трудното нещо, което си правил ?

Откровено казано, най-трудното нещо според мен е да се научи човек да трансформира тежките състояния, които понякога могат да го посетят като мисли,чувства и обезсърчение - в радост и  вътрешен мир. Мога да кажа, че в голяма степен чрез себеизследване и страдания съм постигнал това. Ако ми позволите ще цитирам откъс от пиесата, която наскоро написах, за да подкрепя думите си.

Галя :
Тя Боби свободата е в човека,
в прекрасната му истинска душа,
където Бог вложил е живеца,
а в него мощно Слънце – извор на Любов !

Ани :
Когато си и тих, спокоен
винят те всички  и ти хвърлят кал,
и лъжат те, и мразят те от завист,
а ти еднакво ведър си, еднакво смел
Когато чуеш всичко изкривено,
и зли уста те чернят и корят
без гордост ти откажеш да намразиш
и огънят във теб е все по-жив !

Боби :
О да, на думи толкова изглежда лесно !

Пейо :
За лесно чак, заплаща се със смърт,
но без физическата както е прието,
 а с личностното его и скръбта.
На всеки му е трудно и полека,
се мъчи да проникне в същността,
където светлината мрака среща,
 а след това си вечност и Любов !

В какво вярваш?

Вярвам в светлината и любовта, вярвам, че всеки човек е една звездичка от безкрайното звездно небе, която свети със своята си уникална и специфично индивидуална светлина, а Творецът, когото наричаме Бог е навсякъде и във всичко.

Вярваш ли в хората ?

Стремя се да вярвам в доброто и светлината във всеки човек, макар понякога да има предателства и разочарования, но все пак всички сме хора и понякога грешим.

А в себе си ?

Разбира се, полагам усилия  постоянно да бъда центриран във себе си, и да бъда себе си, тогава интуицията ми работи най-добре.

Вярваш ли в Живота след Смъртта ?

Да, смятам че човек приключва един цикъл или етап от своята еволюция, и преминава в друг, при инцидент  като по-млад преживях  този преход и това затвърди убеждението ми, че животът е вечен. 

За какво мечтаеш ? На какво се надяваш ?

Понякога съм сам и си мечтая,

тъй вперил взор към зведното небе,

да има мир и радост да се лее

от всяка жива твар, която е Любов .

Парите да превърнат се в усмивки,

а погледите в слънчеви сърца,

 и раят да изгрее въздесъщен

на нашата изстрадала Земя !

7.05.2014

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето ?

Когато подреждам нещата си избирателно, обикновено времето ми стига, за да свърша планираната работа за деня, иначе много се разпилявам и ми остава малко време да отделя за уединение, но успявам, налагайки волята си.

Важна ли е прошката в твоя живот ?

Да, прошката е акт на  извисяване и промяна на мирогледа спрямо този на другия човек, когато е поискана и дадена искрено.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега ?

На този въпрос ще отговоря със стих, писан преди 15 години.

Сега и днес, утре или в другиден
мечтаем си с усмивка на уста.
Ще станат ли мечтите ни действителност
ще бъдат ли тез радостни неща.
Надежда се прокрадва в душата ни,
че утрешният ден ще бъде по-добър.
Приижда и отива пак си времето,
по вечните закони на деня.
Мъдрият живее в настоящето,
живее във момента на сега.
Сега последно е за него времето
и дава само чиста доброта.
Животът си сега да изживеем,
не в минало и бъдеще дори.
Сега да даваме и сеем,
любов и мъдрост за щастливи дни. 

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял ?

Да, харесвам времето, в което живея, и макар да е много трудно и бездуховно, мисля, че вътрешният стремеж е по-силен от външните обстоятелства.

Кое е най-важното пътуване за теб?

Пътуването към себе си.

Обичаш ли Живота ?

Да, животът е това, което ни се случва всеки Божи ден, и ако се радваме и сме благодарни на малките благинки, се превръща в благословение.

Какво е за теб той сега ? Опиши ми го с три думи.

Светлина, Любов, Блаженство

Кои са най-красивите гледки на света за теб ?

Изгревите и залезите на Слънцето по високите части на планините. Звездното среднощно небе, когато времето спира пред красотата и величието на Вселената.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Чувствам се най-добре и съм си у дома, когато се потопя в дълбока медитация или се моля, тогава се сливам с всичко съществуващо. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти ?

Вярата, Надеждата и Любовта

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти ?

Много са хората, които са ми оказвали подкрепа и влияние, като родителите, учителите и приятелите ми, за което съм им много благодарен и признателен.  

 Намерил ли си призванието си ?  

Да !

А какво те кара да се чувстваш жив ?

Уханна пролет, мирис на треви
акации и белите жасмини,
тъй яхнал волно първите лъчи
сърфирам вдъхновено и незримо.
На улицата срещам Любовта
в усмивката на малкото детенце,
в искрящо чиста капчица роса,
погалена от вятъра – красиво.
Преливам после в сините лъчи,
небето бистро – мощно ме поглъща,
потъвам пак в дълбоки тишини,
където чувам как душата шепне.
Разтворила е своите криле,
 за миг е тя пчелица, пеперуда
танцува страстно с приказни нозе
в екстаза на блаженството - покоя.
Кипи в мене жива – радостта
и болките превръщат се в песен
във този океан на мъдростта,
където Любовта е безконечна.


Страхуваш ли се от Смъртта ?


Не !


А от самотата?


Самотни в стаята стоим
и мерим часове, минути.
За миг се връщат нашите мечти
във детството, във миналите музи.
В дълбоката самотна тишина
извира някакво спасение,
отърсени от светска суета
в душата се заражда вдъхновение.
Понякога изпълнени с блаженство
се мъчим времето да спрем.
А друг път, пълни със проблеми,
гоним делничния ден.
Във нашата чаровна самота
осмисляме житейския си път.
Копнеем за непреходни неща,
а падаме в заблуди не веднъж.
Изпълнени с житейска мъдрост
с годините се учим в чужди грешки,
опитвайки се всячески да стигнем
така жадуваното съвършенство.  


Какво ти дава представа за вечност ?


В чара на магнолиния мирис
сърцето слива се със  бялото цветче,
за миг си аромат – върховна нежност,
където няма форма, а Любов.
Безвремие, реалност и посоки
се губят във блаженство – пълнота.
 И в нищото си камъче, калинка – цвете,
съзнание, родено в Светлина !
В едно със всичко – целият съм муза,
душа, пулсираща в Космическия хор,
летяща във небесните простори,
обхванала Вселената с Любов. 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Позитивните !

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден.

Когато приемам  живота такъв, какъвто е, без да влагам от своите личностни нюанси, тогава всеки ден е пълноценен, плюсът и минусът са в хармония и всичко е такова, каквото трябва да бъде. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да следват и отстояват своите пориви смело и искрено, като се вслушват в гласа на сърцето си, и пазят свободата на Духа си.

Какво може да те разплаче?

Тъгата и мъката в очите на хората, филм, загуба на близък човек, страданията на бездомни и наранени животинки, песен.   

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Радостта и усмивките на хората около мен, музиката, слънцето, звездите, вятърът, танцът на птиците и пеперудите.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

В голяма степен за мен житейският земен пъзел е подреден и хармонизиран, но липсва още малко, за да бъде завършен, макар че в духовен план винаги има по-нагоре - еволюцията е вечна, като самия живот.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм за това, че съм тук и живея, благодаря на Бога за всичко, което ми е дал и ме е научил ! Благодаря и на всички, които ще прочетат споделеното от мен.

Благодаря Ви !