Споделено от Марина Великова (Marina India)

Казвам се Марина и..... слушам тишината, защото в нея се съдържа всичко...

Родена съм на границата на Рака и Лъва и... пребивавам в живота внимателно, пазейки огъня от водата.....

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки период е хубав по свой начин, с радостите, уроците или натрупванията, които оставя след себе си. Опитвайки се да живея в Сега-то, мисля, че СЕГА е най-хубавият ми период, защото той съдържа всичко до момента - преработено, пречистено, кристал, в който може да се гледа...

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Първата от последвалите много години, прекарани в Индия! Дни и месеци на най-големи и трудни уроци по оцеляване... Период, в който видях и преживях света през призмата на една друга реалност. Това променя гледната точка завинаги! Благословено време беше това!

В какво вярваш?

Вярвам в това, че всеки от нас носи в себе си неподозирани ресурси за всяка своя следваща стъпка, но трябват много внимателно вглеждане, вяра и постоянство, за да се осъществяват чудесата на нашите мечти.

Вярваш ли в хората?

Вярвам, че човешката природа може да еволюира. Но това се случва само чрез осъзнаване и много вътрешна работа.....

А в себе си?

През повечето време вярвам в себе си, но когато вярата ме напусне, на нейно място се заселва тъгата.... аз не съм константа :)

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да се науча по-дълго да задържам моментите на безметежно щастие, което не е резултат на външните обстоятелства.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

С напредване на времето, то все повече намалява в рамките на ограничения ни човешки живот. Сега осъзнавам и оценявам истински това, и го приемам като предизвикателство - да отсявам важните неща, с които да го изпълвам.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е едно от най-важните неща в този живот. Без нея не можем нито да живеем в хармония, нито да го напуснем в мир. Но прощаването е един дълъг процес на Осъзнаване, Омиротворяване, Усмиряване на егото... приемане... Трудно е...

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Животът ни днес е резултат от миналите ни постъпки, а бъдещето ни - резултат от това, което мислим и правим днес. Това е причинно- следственият закон на кармата. Затова най-важен е моментът, в който пребиваваме СЕГА. И с какво го изпълваме.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Мисля, че всеки е роден в абсолютно избрано време и място, за да получи своя шанс и урок! Но трябва да сме много внимателни, за да не ги пропуснем! Да, харесвам нашето време! С всички негови предизвикателства! Но също така вярвам, че всеки от нас живее в безкрайно много паралелни светове и реалности в същия този момент, само част, от които осъзнаваме.... Или поне аз...

Кое пътуване е най-важно за теб?

Най-важното пътуване за мен е пътуването навътре, което понякога може да мине през целия свят и да продължи цял един живот....

Обичаш ли Живота?

Животът е безценен!!! Животът е прекрасен!! Стига да имаме очи да го видим!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

1 - да се събуждам с вътрешна усмивка

3 - да си лягам в мир

Животът изпълва всичко между тези два мига. А сънуването е магичната му страна...

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Във всичко можем да видим красотата.

Обичам да гледам небето.....

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

През всичките ми пътувания по знайни и незнайни места, някои от които дори ги няма на картата, това, което ми дава усещане за „У дома”, е да имам възглавница, или нещо с такава функция. И когато затворя очи съм вече у дома, защото то е вътре!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата!!!

И абсолютното съзнание, че всичко е в главите ни и можем да променим гледната точка във всеки следващ миг! Никой не е подминат от трудни моменти, но е важно какви инструменти притежаваме, за да ги преодолеем.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Абсолютно всяка среща в живота ни е важна! Трябва да сме внимателни.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Бих искала да съм по-постоянна. И... подредена, ...ако може :) и малко по- бърза :)

Намерила ли си призванието си?

Да - да следвам пътя си, колкото и неясен и труден да изглежда понякога. На него е това, което търся.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Светлината на новия ден.

От какво се страхуваш?

Всички се страхуваме от Смъртта, в различните й проявления, от един момент нататък. И преди един друг момент, в който успяваме да я интегрираме.

Може би не всички успяват.....

Аз още не съм...

Какво ти дава представа за вечност?

Звукът на дъжд и мирисът на пролет.

Всяка природна гледка. Ако успея да се дистанцирам и без тъга да приема, че е абсолютно вечна и ще я има и когато мен вече ме няма...

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът е да го изпълним със смисъл :)

Кои емоции изпитваш най-често?

Започнах да свиря на пиано на 4 . На 12 вече знаех, че притеснението и смущението, които изпитвах... ме изтощаваха и не ми даваха никаква радост. На 16 отворих първата си книга по йога и започнах да правя упражнението за концентрация върху свещ.

И до ден днешен го правя и често дишам дълбоко. Някои неща изискват по-дълга работа от други :)

Как възприемаш страданието?

Състрадателно. И когато мога - съзнателно и леко дистанцирано.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Казах го и по-горе. Щастието за мен е състояние на лекота на духа, което не зависи от външните обстоятелства.

Един съвършен ден започва в тишина и с вътрешна усмивка, независимо от това какво е времето навън, продължава в състояние на лекота, независимо от дължината на „to-do list”-a и завършва с чувство на удовлетворение и спокойствие от добре свършените неща.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Да слушат сърцето си!!!

Какво може да те разплаче?

Малка котка в дъжда.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Малка котка в дъжда.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

И доброто, и лошото изтичат като река.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Оооо, при мен редът е трудно постижим :) А пъзелът постоянно се променя. Но ако започна, например, да си намирам по-лесно ключовете - ето едно нещо, което да е добро начало :)

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодаря за всеки нов ден, за всяко следващо дихание, за което обикновено не се замисляме, но без което животът спира Ето Тук.

P.S. Марина Великова е музикант, чийто стил е силно повлиян и вдъхновен от различни практики и техники на музициране на източните култури. Израснала и възпитана в традицията на европейската класическа музика, тя завършва Средното музикално училище – Варна и Българската държавна консерватория в София  със специалност фагот. Създава група „ОМ”, заедно с Николай Иванов в началото на 90-те години, а тази година (2014) с други съмишленици – група „Trycicle”. Десет години работи и като музикален редактор в програма "Хоризонт" на БНР.

През 1996 г., заедно с Теодосий Спасов, Дони, Коцето-Калки, Николай Иванов и други музиканти и артисти, Марина взима участие в проекта "Еверест концерт" в Хималаите, регистриран в книгата на рекордите "Гинес" като най-височинният концерт в света - на височина 5545 м, на връх Калапатар, под Еверест. Тя изучава индийска класическа музика и специализира вокално майсторство в най-старата школа по изкуства и музика в Делхи - Гандарва Маха Видеале. В Индия посещава също така различни духовни центрове и ашрами. Марина създава и проекта "По дългия път", резултат от изучаването на западната и индийската класическа музика, джаза и различни фолклорни традиции. През март 2012 г. Марина и Николай изнасят поредица от концерти в рамките на дните на българската култура в „Градът на Зората” - Ауровил, Индия.

Вижте: По Пътя с Марина Великова през... Индия

И чуйте:

Winter Sun

Hymn

Тук е всичко, което Марина публикува в YouTube: velimar

Споделено от Радосвета

Казвам се Радосвета, на 63 години, от Варна. Нямам братя или сестри. Казваха, отдавна, че съм като цвете в саксия. Послушна, оставяха ме сама в къщи и така ме намираха - да рисувам принцеси и вълшебни дворци. Уважителна, съседите ме обичаха, само аз поздравявах на улицата. В първи клас не знаех нищо, но завърших с отличие английска гимназия, а и медицина с много добър успех. Трудолюбива бях, но и доста затворена.

Близо 40 години работих като детски лекар, сега съм пенсионер. Много медицински книги прочетох, сега бързам с художествената литература, нямам много време. Наивна бях, а може би все още съм. Загубих момченцето си, остана дъщеря ми. Обичам морето, внуците, все повече съпруга си. Имах красив глас /драматично сопрано/, но избрах медицината. Сега само плача като слушам арията на ЧО-ЧО-сан...

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-щастливото време бе, когато се роди моят син Велиян, на  1 година и половина го загубих при нещастен случай, след това - нищо не беше същото.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Най много страдах, когато се грижех за болната си майка, и след години - и за татко. Бях вече лекар, чувствах вина, че не успях да им облекча болките, дали всичко сторих!!? Но най-жестоко бе съобщението, че синът ми ме е  напуснал внезапно. Работех в друг град, обадиха се, с линейка тръгнахме за Варна, аз все заспивах в колата, беше декември, следобед, чудех се - как мога да заспивам при това нещастие!!? Бях само една майка в несвяст. И досега си спомням обърнатата му обувчица под леглото, или как казваше - ''Зайо'' и подскачаше на едното си краче... Забрава няма!!! А минаха 38 години!!

В какво вярваш?
Вярвам в силата на доброто! Не се отказвам да правя добро, да казвам добри думи, дори и да ми се смеят! 

Вярваш ли в хората?

Обичам и вярвам на децата и животните!! Обичам чистотата им, невинността им, неподправените чувства и думи! И те ме обичаха,  защото децата разбират винаги кой е честен и искрен с тях, и кой ги лъже! Ние, възрастните, объркваме децата и сме виновни за много от нещата в детското поведение!! Те са като огледало, в което се оглежда нашата душевна нечистота и лъжливи помисли!

А в себе си?      

Близките ми често са ме упреквали, че не си вярвам. Когато правя нещо, го правя изцяло от душа, всеотдайно и безкористно, раздавам всичко, с мисълта, че е за доброто на отсрещния човек, била съм лектор, подготвях се много сериозно, хората ме харесваха, нямах

усета, че съм отлична, съмнявах се дали не трябва още по-добре! Получавала съм награди, но и до днес се смущавам и не си вярвам.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се на помощта и подкрепата на съпруга си, а и аз искам да съм негова опора. Искам да видя внучката ми как пораства, да видя каква ще стане, макар че много не разбирам младите.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Има толкова книги, които искам да прочета, но няма да имам време. Все пак се старая!

Важна ли е прошката в твоя живот?    

Наивна съм все още, а като млада - много, направих погрешен избор, познах лъжата, предателството, изневярата, раздялата,

самотата. Трудно прощавам и трудно забравям. На теория всичко знам, все пак съм лекар, но трудно се смила ударът в гръб и това да бъдеш ограбена и измамена от хора, които си обичала. За мое добро знам, че трябва да се смиря и се опитвам.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Да предъвкваш миналото или  да бленуваш бъдещето е глупаво и губи време! Болестите и проблемите ме държат в настоящето, и правилно!

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Любимата ми леля казваше, като бях млада: ''Радосвета, не си за това време, ти си за бъдното, по-добро време”. Сега обаче казва – „Каква стана тя, не си и за това време''. Твърде съм праволинейна, открита и пряма, мразя лъжата и измамата, не понасям жестокост към дете или животно, компромиси със здравето и живота на децата не правя, който и да е срещу мен, бях недолюбвана от учители, директори и други хора, работещи с деца! 

И сега, чуя ли нещо лошо да е направено на дете или  животно, настръхвам и съм готова да се бия в защитата им. Сега, в това време, стават ужасни неща, хората са нещастни, объркани, уморени, най-лесно си го изкарвам върху беззащитните деца, без да мислят за последиците за детската душа. После - децата били невъзпитани, лоши, хулигани... преместват ги от едно училище в друго без резултат, само да се отърват от тях. Никой не мисли, че агресията при децата е ответна реакция на липсата на обич и разбиране у дома и в училище. Не харесвам сегашния свят край мен! И не защото съм бедна, а защото виждам как ставаме все по-жестоки, безпардонни, няма съпричастност, желание да помогнеш, децата са нещастни, повечето!! Пенсионирах се защото не можех да търпя повече, не ме искаха защото защитавах децата, а не доброто име на заведението, в което работех, критикувах,  не бях една от тях... Стига! Направих стен-табла за най-важните детски болести, присмяха се на работното ми място, сега са в ХЕИ, там ги оцениха ... Спечелих само болести.

Кое пътуване е най-важно за теб?

Сега най-важно е да съм със съпруга си, да се грижа за него, да се държим за ръце, да се разхождаме край морето и да помълчим,

да удължа времето, прекарано с него. Спокойствието на последния ни път !

Обичаш ли Живота?

Кой не обича живота!? Само душевно болен се отказва от него!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го накратко.

Спокойна близост с другаря в живота, книгите и музиката /винаги са заедно/, чуруликането на внучката ми.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Преди близо 4 години направих тежък инфаркт, като ме спасиха и качиха на 7-ия етаж видях изгрева на слънцето иззад зимните облаци, над хоризонта, беше уникално... След като ми разрешиха да се обърна на една страна /след едно денонощие/, сънувах най- прекрасния сън в живота ми - яздя красив кон, устремен напред, а зад мен се вее пъстроцветен шал от врата ми, ефирен, красив, волен!! Беше само веднъж! Разбира се, най-обичам да виждам внучка си Радина - не защото е с моята буква, не, а защото тя ме държи в живота, дава ми живец, чакам я пред вратата и се вълнувам като при любовна среща!!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Винаги усещам къде ме  обичат, там се чувствам най-добре! Имам малко близки приятели, които ме разбират, дори и само да си мисля за тях ми е добре! Компютърът и Фейсбук също ми дават възможност да бъда с хора, които чувствам душевно близки, родни, те  ме топлят, и те са за мен живец!! Обичам да съм сред весели хора, в кафене например, радвам се на усмивките им, на шумните им смехове, радвам се на младежите, как се шегуват, боричкат, усмихвам им се, често ми отвръщат, обичам бебчетата в количките... най-много да изнеса лекция на майката как правилно да храни бебунчо... Радвам се на животните. Докато работех, по пътя си имах няколко бездомни котенца - Тигърчо, Сивушко, Рижко - хранех ги, погалвах ги,...

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Мисълта, че има някой, който има нужда от мен, че мога да направя нещо смислено и добро за някого! Откакто се помня,  се грижа за някого, така съм и сега. Не съм Майка Тереза, но за мен това е важно!

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Разбира се, първо родителите ми /сега съм по-критична към влиянието им върху мен/, близките ми, учителката ми по литература, приятелите ми...

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Доста е късно за промени, но се променям. Първо ме промениха любимото ми куче – пудел, Джеки, и любимата ми сиамка Жужа, станах по-общителна. Компютърът ме промени също, вълнувам се, но не като на живо, споделям и дори влизам в дискусии. Никога не съм се страхувала да казвам честно мнението си, но съм много притеснителна, аз съм само едни емоции. Може би ставам по-уверена в себе си. А дано, все е нещо!!?

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че да - работих за децата! 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

В кръговрата на природата нищо не се губи. Биоелектричеството около всеки човек, след смъртта му остава. Къде отива - чела съм,

но само толкова.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Добротата и топлината край мен!

От какво се страхуваш?

От природните катаклизми, от загубата на близки и любими хора!

Какво е за теб самотата?

Самотата е страшна, душевна и физическа! Стоиш сред много хора, а се чувстваш безкрайно сам и тъжен! Загубваш близък, ужасно е!!

Бездушието е самота! Егоизмът от близък е самота, мъчителна!

Какво ти дава представа за вечност?

Книгите, музиката, картините... Обичам класиката. Малко отклонение - сега чета ''Глинописецът''  от Лоренсо Медиано, исторически роман - Шумер, 3000 години пр. Хр. Там пише - царят задължително се грижи и отделя средства за почистване на каналите, които минават през града, за да няма затлачване и наводнения. Задължително !!! Ето ти вечен проблем! Какво правят днес!? Все дъждовете ни са виновни!

Какъв е смисълът на живота за теб?

Колкото и да звучи като клише, ще кажа - намирам смисъл в правене на добро, за другите. Дори и само да съм нахранила бездомно коте или да съм му направила заслон от студа, тогава и аз се чувствам  пълноценно живяла!

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Аз съм само едни емоции. Много съм чувствителна към болката - на хора, животни... Плаках като отсякоха саморасъл млад орех пред прозореца ни. Не търпя жален плач на животно, на дете, не понасям човешката жестокост и агресия!! Жалост, състрадание и желание да помогна! Това изпитвам най-често.

Как възприемаш страданието?

Много тежко!!!

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Ден с Велиян. След смъртта му - никога вече!

Как би описала Любовта?       

Огромна топлина, летеж, лекота! Надежда!

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бих искала хората да са по-добри и толерантни! Да се грижим за децата, за всички деца - като за нашите собствени, да ги пазим ! Децата да са здрави, да знаят как да се пазят, да обичат книгите! 

Какво може да те разплаче?

Плача лесно, плача като слушам военен химн, като слушам оперна музика, като галя животно ...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмихвам се на  децата и животните, при среща с приятел, на внучката ми, на близките ми...

Кое е доброто, което няма да забравиш?

Няма да забравя лекарят, който ме спаси!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Като цяло животът ми е низ от грешки, загуби, заблуди и мъчително съвземане, но никога на нивото от преди.

Пъзелът има черни дупки, празни места - нищо не може да ги запълни. Пропуснах хубави неща, а видях ужасни, които смачкаха душата ми. Остана ми много малко. Очаквам повече болка,  отколкото радост!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за това, че съм жива, че въпреки несполучливия си живот не се озлобих, че живях с обич към най-важното за един човек – децата!! Добротата, която изпитвам към хората, ме одухотворява и поддържа жива!