вторник, 4 ноември 2014 г.

Споделено от Радосвета



Казвам се Радосвета, на 63 години, от Варна. Нямам братя или сестри. Казваха, отдавна, че съм като цвете в саксия. Послушна, оставяха ме сама в къщи и така ме намираха - да рисувам принцеси и вълшебни дворци. Уважителна, съседите ме обичаха, само аз поздравявах на улицата. В първи клас не знаех нищо, но завърших с отличие английска гимназия, а и медицина с много добър успех. Трудолюбива бях, но и доста затворена.
Близо 40 години работих като детски лекар, сега съм пенсионер. Много медицински книги прочетох, сега бързам с художествената литература, нямам много време. Наивна бях, а може би все още съм. Загубих момченцето си, остана дъщеря ми. Обичам морето, внуците, все повече съпруга си. Имах красив глас /драматично сопрано/, но избрах медицината. Сега само плача като слушам арията на ЧО-ЧО-сан...


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-щастливото време бе, когато се роди моят син Велиян, на  1 година и половина го загубих при нещастен случай, след това - нищо не беше същото.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Най много страдах, когато се грижех за болната си майка, и след години - и за татко. Бях вече лекар, чувствах вина, че не успях да им облекча болките, дали всичко сторих!!? Но най-жестоко бе съобщението, че синът ми ме е  напуснал внезапно. Работех в друг град, обадиха се, с линейка тръгнахме за Варна, аз все заспивах в колата, беше декември, следобед, чудех се - как мога да заспивам при това нещастие!!? Бях само една майка в несвяст. И досега си спомням обърнатата му обувчица под леглото, или как казваше - ''Зайо'' и подскачаше на едното си краче... Забрава няма!!! А минаха 38 години!!

В какво вярваш?
Вярвам в силата на доброто! Не се отказвам да правя добро, да казвам добри думи, дори и да ми се смеят! 

Вярваш ли в хората?
Обичам и вярвам на децата и животните!! Обичам чистотата им, невинността им, неподправените чувства и думи! И те ме обичаха,  защото децата разбират винаги кой е честен и искрен с тях, и кой ги лъже! Ние, възрастните, объркваме децата и сме виновни за много от нещата в детското поведение!! Те са като огледало, в което се оглежда нашата душевна нечистота и лъжливи помисли!

А в себе си?      
Близките ми често са ме упреквали, че не си вярвам. Когато правя нещо, го правя изцяло от душа, всеотдайно и безкористно, раздавам всичко, с мисълта, че е за доброто на отсрещния човек, била съм лектор, подготвях се много сериозно, хората ме харесваха, нямах
усета, че съм отлична, съмнявах се дали не трябва още по-добре! Получавала съм награди, но и до днес се смущавам и не си вярвам.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Надявам се на помощта и подкрепата на съпруга си, а и аз искам да съм негова опора. Искам да видя внучката ми как пораства, да видя каква ще стане, макар че много не разбирам младите.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Има толкова книги, които искам да прочета, но няма да имам време. Все пак се старая!

Важна ли е прошката в твоя живот?    
Наивна съм все още, а като млада - много, направих погрешен избор, познах лъжата, предателството, изневярата, раздялата,
самотата. Трудно прощавам и трудно забравям. На теория всичко знам, все пак съм лекар, но трудно се смила ударът в гръб и това да бъдеш ограбена и измамена от хора, които си обичала. За мое добро знам, че трябва да се смиря и се опитвам.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Да предъвкваш миналото или  да бленуваш бъдещето е глупаво и губи време! Болестите и проблемите ме държат в настоящето, и правилно!

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
Любимата ми леля казваше, като бях млада: ''Радосвета, не си за това време, ти си за бъдното, по-добро време”. Сега обаче казва – „Каква стана тя, не си и за това време''. Твърде съм праволинейна, открита и пряма, мразя лъжата и измамата, не понасям жестокост към дете или животно, компромиси със здравето и живота на децата не правя, който и да е срещу мен, бях недолюбвана от учители, директори и други хора, работещи с деца! 
И сега, чуя ли нещо лошо да е направено на дете или  животно, настръхвам и съм готова да се бия в защитата им. Сега, в това време, стават ужасни неща, хората са нещастни, объркани, уморени, най-лесно си го изкарвам върху беззащитните деца, без да мислят за последиците за детската душа. После - децата били невъзпитани, лоши, хулигани... преместват ги от едно училище в друго без резултат, само да се отърват от тях. Никой не мисли, че агресията при децата е ответна реакция на липсата на обич и разбиране у дома и в училище. Не харесвам сегашния свят край мен! И не защото съм бедна, а защото виждам как ставаме все по-жестоки, безпардонни, няма съпричастност, желание да помогнеш, децата са нещастни, повечето!! Пенсионирах се защото не можех да търпя повече, не ме искаха защото защитавах децата, а не доброто име на заведението, в което работех, критикувах,  не бях една от тях... Стига! Направих стен-табла за най-важните детски болести, присмяха се на работното ми място, сега са в ХЕИ, там ги оцениха ... Спечелих само болести.

Кое пътуване е най-важно за теб?
Сега най-важно е да съм със съпруга си, да се грижа за него, да се държим за ръце, да се разхождаме край морето и да помълчим,
да удължа времето, прекарано с него. Спокойствието на последния ни път !

Обичаш ли Живота?
Кой не обича живота!? Само душевно болен се отказва от него!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го накратко.
Спокойна близост с другаря в живота, книгите и музиката /винаги са заедно/, чуруликането на внучката ми.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Преди близо 4 години направих тежък инфаркт, като ме спасиха и качиха на 7-ия етаж видях изгрева на слънцето иззад зимните облаци, над хоризонта, беше уникално... След като ми разрешиха да се обърна на една страна /след едно денонощие/, сънувах най- прекрасния сън в живота ми - яздя красив кон, устремен напред, а зад мен се вее пъстроцветен шал от врата ми, ефирен, красив, волен!! Беше само веднъж! Разбира се, най-обичам да виждам внучка си Радина - не защото е с моята буква, не, а защото тя ме държи в живота, дава ми живец, чакам я пред вратата и се вълнувам като при любовна среща!!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Винаги усещам къде ме  обичат, там се чувствам най-добре! Имам малко близки приятели, които ме разбират, дори и само да си мисля за тях ми е добре! Компютърът и Фейсбук също ми дават възможност да бъда с хора, които чувствам душевно близки, родни, те  ме топлят, и те са за мен живец!! Обичам да съм сред весели хора, в кафене например, радвам се на усмивките им, на шумните им смехове, радвам се на младежите, как се шегуват, боричкат, усмихвам им се, често ми отвръщат, обичам бебчетата в количките... най-много да изнеса лекция на майката как правилно да храни бебунчо... Радвам се на животните. Докато работех, по пътя си имах няколко бездомни котенца - Тигърчо, Сивушко, Рижко - хранех ги, погалвах ги,...

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Мисълта, че има някой, който има нужда от мен, че мога да направя нещо смислено и добро за някого! Откакто се помня,  се грижа за някого, така съм и сега. Не съм Майка Тереза, но за мен това е важно!

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
Разбира се, първо родителите ми /сега съм по-критична към влиянието им върху мен/, близките ми, учителката ми по литература, приятелите ми...

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Доста е късно за промени, но се променям. Първо ме промениха любимото ми куче – пудел, Джеки, и любимата ми сиамка Жужа, станах по-общителна. Компютърът ме промени също, вълнувам се, но не като на живо, споделям и дори влизам в дискусии. Никога не съм се страхувала да казвам честно мнението си, но съм много притеснителна, аз съм само едни емоции. Може би ставам по-уверена в себе си. А дано, все е нещо!!?

Намерила ли си призванието си?
Мисля, че да - работих за децата! 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
В кръговрата на природата нищо не се губи. Биоелектричеството около всеки човек, след смъртта му остава. Къде отива - чела съм,
но само толкова.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Добротата и топлината край мен!

От какво се страхуваш?
От природните катаклизми, от загубата на близки и любими хора!

Какво е за теб самотата?
Самотата е страшна, душевна и физическа! Стоиш сред много хора, а се чувстваш безкрайно сам и тъжен! Загубваш близък, ужасно е!!
Бездушието е самота! Егоизмът от близък е самота, мъчителна!

Какво ти дава представа за вечност?
Книгите, музиката, картините... Обичам класиката. Малко отклонение - сега чета ''Глинописецът''  от Лоренсо Медиано, исторически роман - Шумер, 3000 години пр. Хр. Там пише - царят задължително се грижи и отделя средства за почистване на каналите, които минават през града, за да няма затлачване и наводнения. Задължително !!! Ето ти вечен проблем! Какво правят днес!? Все дъждовете ни са виновни!

Какъв е смисълът на живота за теб?
Колкото и да звучи като клише, ще кажа - намирам смисъл в правене на добро, за другите. Дори и само да съм нахранила бездомно коте или да съм му направила заслон от студа, тогава и аз се чувствам  пълноценно живяла!

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Аз съм само едни емоции. Много съм чувствителна към болката - на хора, животни... Плаках като отсякоха саморасъл млад орех пред прозореца ни. Не търпя жален плач на животно, на дете, не понасям човешката жестокост и агресия!! Жалост, състрадание и желание да помогна! Това изпитвам най-често.

Как възприемаш страданието?
Много тежко!!!

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Ден с Велиян. След смъртта му - никога вече!

Как би описала Любовта?       
Огромна топлина, летеж, лекота! Надежда!

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Бих искала хората да са по-добри и толерантни! Да се грижим за децата, за всички деца - като за нашите собствени, да ги пазим ! Децата да са здрави, да знаят как да се пазят, да обичат книгите! 

Какво може да те разплаче?
Плача лесно, плача като слушам военен химн, като слушам оперна музика, като галя животно ...

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Усмихвам се на  децата и животните, при среща с приятел, на внучката ми, на близките ми...

Кое е доброто, което няма да забравиш?
Няма да забравя лекарят, който ме спаси!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Като цяло животът ми е низ от грешки, загуби, заблуди и мъчително съвземане, но никога на нивото от преди.
Пъзелът има черни дупки, празни места - нищо не може да ги запълни. Пропуснах хубави неща, а видях ужасни, които смачкаха душата ми. Остана ми много малко. Очаквам повече болка,  отколкото радост!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарна съм за това, че съм жива, че въпреки несполучливия си живот не се озлобих, че живях с обич към най-важното за един човек – децата!! Добротата, която изпитвам към хората, ме одухотворява и поддържа жива!


Няма коментари:

Публикуване на коментар